Решение № 3712 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14116/2008 г.

Решение № 3712 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14116/2008 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Манол Златев от гр. София срещу решение № 214 от 15.08.2008 г. по адм. д. № 330/2007 г. на Административен съд - Кюстендил. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответната РНСК - Кюстендил не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът Любомир Величков, в писмено възражение излага доводи за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на жалбата. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № ДК-02-КН-029/11.10.2007 г. на началника на РДНСК - Кюстендил, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222 ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ "масивна пристройка към бунгало", вкл. двускатен покрив, изпълнен от Манол Златев без строителни книжа в ПИ 032132 по КВС, в землището на Сапарева баня. Прието е, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, извършен през 1996-1997 г. без строителни книжа и в нарушение на действащия правен режим по ЗТСУ (отм.), ППЗТСУ (отм.) и Наредба № 2/1993 г. за застрояване в земеделски земи (отм.), а именно: чл. 4, чл. 13 и 14 от наредбата във връзка с чл. 108, ал. 1, т. 1 и чл. 224, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.) и чл. 40, ал. 2, чл. 37, ал. 1 и 55 от ЗТСУ (отм). Обсъдено е и алтернативно уреденото в § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ съответствие на незаконния строеж със сега действащия правен режим, като е прието, че същият е в противоречие с изискванията на чл. 148, ал. 1, 4 и 5 от ЗУТ, предвид характера на земята и липсата на предвиждания на ПУП. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативни актове №№ 115 и 116/10.10.2006 г. не са оборени в съдебното производство. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, съставляващ "масивна пристройка към бунгало", подробно описана в административния акт по вид и местонахождение, изградена без строителни книжа и при неспазени изисквания по отм. режим на ЗТСУ и ППЗТСУ и Наредба № 2/1993 г. за застрояване в земеделски земи, а така и по сега действащия такъв на ЗУТ. Процесния незаконен строеж не попада в изключителната хипотеза по § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, предвид установеното несъответствие с техническите правила и норми към момента на неговото изграждане и към момента на издаване на процесната заповед. В тази връзка от административният съд са изложени подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция, дори и да се възприеме твърдяната в касационната жалба "неустановеност" на г.та на изграждане на процесния строеж. Оттеглянето на декларацията от 28.06.2006 г. от жалбоподателя с декларация от 6.02.2009 г. не променя установения от административния орган и съда период на извършване на строежа през 1996 - 1997 г., тъй като той се установява и от показанията на распитаните по делото свидетели. Независимо от това, не са приложими и изключителните хипотези по ал. 1 и ал. 3 на § 16 ПР на ЗУТ с оглед установеното несъответствие с техническите правила и норми на отм. ЗТСУ и ППЗТСУ и сега действащия ЗУТ. Предвид това се явява неоснователно и позоваването в касационната жалба на загубена документация от община Сапарева баня за 1996 г., с оглед подадена молба № 1484/9.07.1996 г. за узаконяване (по твърдения на жалбоподателя). Безспорно е и обстоятелството, че процесния незаконен строеж не е деклариран за узаконяване по реда и в срока по § 184 от ПЗР на ЗУТ, поради което и при липса на регламентирана в ЗУТ възможност за узаконяване след 23.01.2004 г., е налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,