Решение № 5475 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12440/2008 г.

Решение № 5475 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12440/2008 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по жалба на Аяд Хашим Наме - гражданин на Ирак, срещу решение № 544 от 12.09.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Ответната страна - Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, не взе становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, след преценка на допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на решението, постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Административният орган не кредитирал изложените от жалбоподателя факти и неправилно преценил, че по отношение на него не е налице риск от изтезания или нечовешко или унизително отнасяне в страната му Ирак. Жалбата е неоснователна. Изложената бежанска история от жалбоподателя изцяло е обсъдена в обжалваното решение. От нея правилно административният орган е приел, че не са налице условията на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за да му бъде предоставен статут на бежанец. Като причина да напусне страната си жалбоподателят сочи своята религиозна принадлежност на мюсюлманин-сунит. Негови приятели шиити му съобщили намерението на Висшия ислямски съвет, че ще изчисти града от сунити, поради което го посъветвали да напусне града. Лично по отношение на него обаче не е била отправяна заплаха за убийство, нито към цялото му семейство, както твърди в интервюто си. Възраженията, направени в жалбата, че реалната опасност от тежки посегателства във вид на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на жалбоподателя в качеството му на гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт не предпоставя наличие на личен елемент и не е необходимо доказване в административното или съдебното производство на обстоятелството "риск за конкретната личност", не могат да бъдат споделени. Това тълкуване на разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 не намира опора в закона. За предоставяне на статут по ЗУБ като целен от чужденеца правен резултат не е достатъчно доказване само на факта, че кандидатът е пристигнал от страната по произход Ирак и че е гражданско лице. Правото да се търси защита по ЗУБ е субективно материално право, принадлежащо на конкретен правен субект. Конкретното материално административно правоотношение предполага установяване на обстоятелствата, визирани в хипотезата на правната норма, по отношение на всеки един кандидат за статут. Актът, с който се предоставя статут по ЗУБ, е индивидуален административен акт, а не общ, имащ за адресат всички граждани на Ирак, които са граждански лица. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,