Решение № 4674 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5671/2015 г.

Решение № 4674 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5671/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Джеймс Окам, гражданин на Руанда, против решение № 1280 от 5.03.2015 г., постановено по адм. дело № 10730/2014 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлено оспорването против решение № 5276 от 22.08.2014 г. на Заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. Излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие на материалния закон и необоснованост, поради и което е поискана отмяната му. Ответната страна - Заместник-председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), чрез процесуален представител, с писмено становище оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Правилно първоинстанционния съд е приел, че не са налице изискванията на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Жалбоподателят е гражданин на Руанда, като в България идва нелегално през ЧАД, Либия, Тунис и Турция. Производството му е второ по ред като в първото мотивира молбата си с преследване в Руанда от страна на етноса, тутсиСС. Чужденецът не е заплашен от тежки и лични заплахи за живота и здравето си, няма сериозни и потвърдени основания да се счита, че самото присъствие в Руанда би го изправило пред реален риск от тежко посегателство. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - София-град, е отхвърлена жалбата на Джеймс Окам, гражданин на Руанда, против решение № 5276 от 22.08.2014 г. на Заместник-председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, му е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отхвърли оспорването на административното решение, съдът е приел, че същото е издадено от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Съдът е намерил за правилен изводът на административния орган за липса на приложение на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут спрямо Джеймс Окам по смисъла на чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Руанда поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. АССГ е посочил, че не е установено по отношение на чужденеца да са налице тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване на доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право, намира, че решението на Административния съд - София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Съдът правилно е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на Джеймс Окам, гражданин на Руанда, не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение и същевременно да са нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му на произход - Руанда, с оглед факта, че предмет на разглеждане пред ДАБ е втора по ред молба за закрила, представляваща и последваща такава по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо Джеймс Окам по чл. 9 от ЗУБ, съдът правилно е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Безспорно е установено, че чужденецът не е бил принуден да напусне страната на произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането си в Руанда. Също така предвид разказаната бежанска история и справките за обстановката в страната на произход, приложени към делото, не се установява по безспорен начин Джеймс Окам да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Първата си молба е мотивирал с това, че в Руанда има война и по-конкретно, че има напрежение между двете племена - "тутси" и "хуто", а той самия принадлежи към племето "тутси". Тук следва да се отбележи, че агресията на представители на племето, хутуСС срещу племето, тутсиСС, извършена в периода 1994 г. - 1995 г, е извършена в един доста по-далечен момент от настоящия (близо 20 г.), след който период има и променена обща и политическа обстановка в страната на произход на чужденеца, поради и което тези действия на насилие са неотносими в конкретния случай и момент. Правилно съдът в обжалваното решение е посочил, че видно от актуалната справка за ситуацията в Руанда, там в момента има напредък след геноцида през 1994 г. Конституцията, както и други закона и политики защитават религиозната свобода, няма данни за социална дискриминация, основана на религиозна принадлежност. Съществуват проблеми със свободата на словото и политическите опоненти на управляващата партия, които обаче не касаят жалбоподателя, който не членува и не участва в политически дейности. Ситуацията в столицата Кигали е стабилна и не съществува риск за засягане на основни права и свободи на жалбоподателя в случай на завръщане в страната по произход. Следва да се отбележи, че доколкото става въпрос за последваща молба за закрила, то обектът на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието на нови обстоятелства, сочени от търсещия закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход. С оглед на факта, че Джеймс Окам не е представил нови обстоятелства, на които да основе молбата си за закрила, следва изводът, че първоинстанционният съд не е допуснал сочените от него нарушения на процесуалния и материален закон, а при внимателна преценка на фактите е приел, че оспорването на административния акт е неоснователно респ., че същия е законосъобразен. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,