Решение № 12335 от 4.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7148/2011 г.

Решение № 12335 от 4.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7148/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 237 - 244 от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Калин Иванов Божков от гр. София за отмяна на влязло в сила определение № 33 от 05.01.2011 г., постановено по адм. д. № 9731 по описа за 2010 г. на Административен съд - София град, оставено в сила с Определение № 5786 от 27.04.2011 г. по адм. д. № 2789/2011 г. на Върховния административен съд, Трето отделение . В искането се сочи отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК и се моли делото се върне на тричленен състав на ВАС за продължаване на съдопроизводството с твърдения, че той е компетентният съд да се произнесе по неговия иск против Българска народна банка за присъждане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, заведен на осн. чл. 1 от ЗОДОВ. Счита, че е налице основание за отмяна поради нарушаване на родовата подсъдност за разглеждане на спора по предявената от него искова молба. Ответникът, Българска народна банка, представляван от юрисконсулт Ванчева взема становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на молбата за отмяна по съображения изложени в писмен вид. Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия намира молбата за отмяна за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 240, ал. 1 АПК от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: С Определение № 33 от 05.01.2011 г., по адм. д. № 9731 по описа за 2010 г., чиято отмяна се иска с настоящата молба, Административен съд - София град оставил без разглеждане исковата молба на Калин Иванов Божков, предявена против Българска народна банка за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди на основание чл. 1 от ЗОДОВ в размер на 35 548.35 лв., мораторна лихва от 01.10.1999 до 31.07.2010 г. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 000 лв. Приел исковата молба за недопустима за разглеждане по съображения, че посоченото в исковата молба бездействие изразяващо се в лотказ да се преустанови практиката на Първа инвестиционна банка АД да издава частни документи с неистинско съдържание и да ги употребява пред съд за получаване на облаги, които не й се полагаты не може да приеме за бездействие на административен орган, респективно е неприложим ЗОДОВ. По тези съображения исковата молба е оставена без разглеждане и производството по нея прекратено. Постановеното определение е оставено в сила с посоченото по-горе определение на ВАС. С молбата за отмяна по същество се повдига спор между ВАС и Административен съд София град относно родовата подсъдност за разглеждане на исковата молба, което е и единственото посочено фактическо основание за неправилност на определението, чиято отмяна се иска по реда на извънредния способ по глава четиринадесета от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 АПК на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Производството по отмяна на влезли в сила решения и определения е извънинстанционен способ за защита срещу неправилни съдебни актове. За да е основателна молбата следва да е налице някое от предвидените в чл. 239 АПК основания за отмяна, които основания не могат да прилагат разширително извън точно описаните хипотези, посочени в чл. 239, т. 1 - 6 АПК. Настоящата молба със съдържащите се в нея твърдения не обосновава никое от цитираните основания. Предвид посоченото в нея отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, идентично с относимото за случая, предвид разпоредбата на чл. 144 АПК основание за отмяна по чл. 239, т. 3 от АПК, следва да се посочи, че то е налице, когато съдебният акт е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. При това основание за отмяна се изисква представяне на влязла в сила присъда за извършено документно престъпление във връзка с разглеждане на правния спор, или-по втората алтернатива - представяне на доказателства за отмяна на акт на съд или друго държавно учреждение. Към искането не е представено влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 от ГПК, а доводите за наличие на отменен акт на съд или държавно учреждение, въз основа на което да е обосновано атакуваното съдебно определение, не намират опора в посоченото в искането Определение № 5987 от 29.04.2011 г. по адм. д. № 4089/2011 г., 5 чл. с-в на ВАС, нито в цитираните в него определение № 15549 от 17.12.2009 г. по адм. д. № 14449/09 г., определение № 12999 от 01.12.2008 г. по адм. д. № 14407/08 г., определение № 3306 от 15.03.2010 г. по адм. д. № 2478/2010 г. на ВАС . По тези съображения не може да се приеме, че е изпълнен фактическия състав на соченото отменително основание по чл. 239, т. 3 от АПК. Въпросът с подсъдността при разглеждането на иска, по аргумент от чл. 135, ал. 1 АПК, предполага висящност на спора и не е в кръга на нарушенията, които съставляват основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. При липса на други нарушения, на които да се позовава молителят в искането си, а соченото от него съображение не съставлява основание за отмяна, искането се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия