Решение № 2458 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7217/2014 г.

Решение № 2458 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7217/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) срещу решение № 1476 от 10.03.2014 г., постановено по административно дело № 12271/2013 г. от Административен съд София-град, с което е отменена негова заповед № ЧР-199/02.12.2013 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу заповедта бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба - Мариета Йорданова Генчева в представен писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка, като е събрал относимите доказателства, въз основа на които е извел законосъобразен извод за незаконосъобразност на обжалваната пред него заповед. Представените с касационната жалба писмени доказателства по същество не установяват нови факти, доколкото пред първоинстанционния съд са събрани доказателства относно факта на утвърдено ново щатно разписание в сила от 2.12.2013 г. на ДКЕВР в изпълнение на Устройствения правилник на ДКЕВР, съобразно ПМС № 266 от 22.11.2013 г. Със същите се установява единствено факта, че ДКЕВР като колективен орган на свое заседание на 29.11.2013 г. е приела решение, с което е приела нова структура на комисията и нейната администрация, както и поименно щатно разписание на служителите. Обоснован и съответен на закона е изводът в обжалваното решение, че в конкретния случай не са налице предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, тъй като на първо място длъжността, заемана от Генчева "младши експерт" в Главна дирекция "Разглеждане на жалби и решаване на спорове" не е премахната като нормативно определена позиция и в новосъздадената Главна дирекция "Контрол и решаване на спорове". Този извод на съда е базиран освен на факта, че е запазена числеността и наименованието на длъжността и на това, че при извършената съпоставка на длъжностните характеристики за длъжността, заемана от Генчева и тази в новосъздадената главна дирекция безспорно се установява, че последната предвижда всички основни цели и задължения на тази, заемана от жалбоподателката, но в по-ограничен обем. В първата длъжностна характеристика дейността е свързана както със Закона за енергетиката, така и със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и поднормативните актове по тяхното приложение, а по втората дейността е ограничена като обем до Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и поднормативните актове по неговото приложение. И в двата случая изискванията за заемане на длъжността са служителят да притежава магистърска степен по право. Въз основа на така установените факти правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая длъжността, заемана от Генчева не е съкратена реално, доколкото същата съществува и като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, макар първите две да са редуцирани. Следователно в случая не е налице създаване на нова длъжност, а е запазена съществуващата, но с намалени фанкции и задължения, при което не са налицефактическите основания, посочени в заповедта като основание за издаването й. В случая не се касае и до намаляване на броя на служителите, които ще изпълняват едни и същи функции и задължения, а както бе посочено до намаляване на обема на функциите и задълженията на съществуваща длъжност. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че допълнителен аргумент в тази насока е и фактът, че от представеното поименно разписание се установява, че длъжността "младши експерт" в териториално звено "Южна България" в Главна дирекция "Контрол и решаване на спорове" не е заета. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение