Решение № 12497 от 8.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8793/2019 г.

Решение № 12497 от 8.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8793/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на ЕТ "Ж. – Ж. Г." от гр. Б., чрез адв. Марков, срещу решение № 653 от 13.05.2019 г. по адм. д. № 501/2018 г. на Административен съд - С. област. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът – началникът на РДНСК – Югозападен район, чрез юрк. Асенова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно и съобразено с безспорно изяснената фактическа обстановка по делото. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на направените от жалбоподателя разноски. Ответниците – кмет на Община Ботевград, главен архитект на Община Ботевград, Х. С., Е. Й., С. Й. и Д. В., редовно призовани, не се явяват и не изразяват становище по касационната жалба. Ответникът – "ЧЕЗ Разпределение България" АД, чрез юрк. Йорданова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като правилно, подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски – юрк. възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № ДК-10-ЮЗР-50/11.04.2018 г. на началника на РДНСК – Югозападен район, с която, на основание чл. 216, ал. 6 ЗУТ (отм.); , е отхвърлена като неоснователна жалбата на ЕТ "Ж. – Ж. Г." против разрешение за строеж № 18/09.02.2018 г., издадено от главен архитект на Община Ботевград за "Външно ел. захранване на обект "Жилищна сграда с 21 бр. апартаменти и 5 бр. магазини", находящ се в УПИ V-3050, кв. 232, гр. Б.; подмяна на трансформатор 160 кVА с трансформатор 400 кVА и подмяна на провода от ТНН кабел ПВа2 2 х4 х185 в ТП ТКЗС – Ботевград, находящ се в УПИ V-3050, кв. 232, гр. Б., с дължина на кабелното трасе от ТНН – "ТКЗС" до ГЕТ – L=244 м; с дължина на кабелната линия от глава до глава с кабел 2 хСАВТ 3 х185+95 L=260 м., с Възложител "ЧЕЗ Разпределение България" АД. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Правилно съдът приема, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 216, ал. 2 ЗУТ (отм.); , в предписаната от закона форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му, както и че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. В случая компетентния орган е преценил допустимостта на жалбата съобразно изискванията на чл. 216, ал. 6 ЗУТ (отм.); , след което се е произнесъл по същество при спазване изискванията на чл. 35 АПК. Безспорно по делото е, че съгласно договор за продажба /л. 74 касационният жалбоподател е придобил през 2006 г. от община Б. У. ІІ-3050, кв. 233, с площ от 1410 кв. м., находящ се в гр. Б. като в договора изрично е посочено, че от предмета на сделката се изключва изградения в имота трафопост, собственост на предприятие "Електроснабдяване" С. окръг, съгласно АДС № 4355/29.08.1995 г., който трафопост по силата на преобразуването и правоприемството на енергийното дружество /стр. 119 и сл. / е преминал в собственост на "ЧЕЗ Разпределение България" АД. От събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключението на назначената по делото единична и комплексна съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, по несъмнен начин е установено, че в имота на касационния жалбоподател има само един трафопост с диспечерско наименование "ТП ТКЗС", както и че предвидените за извършване СМР по разрешения строеж, изразяващи се в подмяна на трансформатор и подмяна на проводник в самия трафопост, както и полагането на захранващ кабел ниско напрежение /СрН/, който преминава по съществуваща сервитутна ивица по трасето на съществуващ кабелен електропровод, преминава и през имота на жалбоподателя. Установено е по безспорен начин, че ТП ТКЗС е изграден около 1980 г. и е заснет в кадастъра през 1981 г., което се установява от "План на проводи и съоръжения, изработен от териториален кадастър В. през 1981 г. " /л. 70/, от което следва, че процесните енергийни обекти са изградени преди 1991 г. при действието на Закона за електростопанството от 1975 г. /ЗЕст/(отм.); и преди влизане в сила на Закона за енергетиката и енергийната ефективност /ЗЕЕЕ/ (отм.); , като първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви относно собствеността на трафопоста и съществуващия кабел, в трасето на който ще бъде положен новия, които настоящата инстанция споделя. След като процесният трафопост и подземни кабелни линии са били изградени преди влизане в сила на ЗЕЕЕ (отм.); същите представляват съществуващ /заварен/ енергиен обект, за който сервитутното право възниква по силата на закона - ЗЕЕЕ (отм.); , като предвид нормата на § 7 от ПЗР на ЗЕЕЕ (отм.); не се дължи заплащане на обезщетения на собствениците на имоти, върху които съществуват сервитутни зони по смисъла на чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ (отм.); - към момента на влизане в сила на закона. Също така съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредба № 16/09.04.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти не съществува задължение за ново учредяване на сервитут по реда на чл. 64 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ или право на прокарване и преминаване в полза на енергийно предприятие, за да се изгради нова тръбна мрежа и положи кабел, когато тя попада в съществуваща сервитутна зона. Предвид изложеното изводът на съда, че в случая е налице хипотезата на § 26, ал. 1 от ПЗР на Закона за енергетиката, е законосъобразен. Съгласно цитираната норма възникналите по силата на отменения ЗЕЕЕ сервитутни права в полза на енергийните предприятия за съществуващи към влизането в сила на този закон енергийни обекти запазват действието си. По изложените съображения се явяват неоснователни твърденията на касационния жалбоподател, че не е ясно през коя година е построен трафопоста и не е изяснено правото на собственост, както и че не са уредени взаимоотношенията със собственика на имота. Установено е, че трасето на кабелната линия в инвестиционния проект, неразделна част от разрешението за строеж от 2018 г., е предвидено да премине по трасето на съществуваща кабелна линия, попадаща в сервитутната зона. Изпълнението за полагане на кабела по разрешението за строеж, част от предмета на оспорване пред началника на РДНСК, отговаря напълно на изискването на раздел IХ – полагане на кабели в земя от Наредба № 3 от 09.06.2004 г. за устройство на електрическите уредби и електропроводните линии. Предвид горното, настоящият състав намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а касационната жалба – оставена без уважение, като неоснователна. С оглед своевременно заявената претенция от ответника - "ЧЕЗ Разпределение България" АД за разноски и изхода на делото, касаторът дължи разноски за настоящата инстанция, съставляващи юрк. възнаграждение в мин. размер от 100 лв., определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /ДВ, бр. 8/24.01.2017 г. / във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,