Решение № 3452 от 26.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1441/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на главен архитект на Столична община, подадена чрез процесуалния представител юрк. Василева, срещу Решение № 41249 от 09.12.2025 г., постановено по адм. дело № 11872/2024 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменена заповед № САГ24-РА-30-295 от 24.10.2024 г. на вр. и. д. главен архитект на Столична община, изпратена е преписката на кмета на Столична община и е осъдена общината да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението, като постановено в противоречие с материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се и доводи относно законосъобразността на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Ответникът – Н. Т. А., редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложени по делото писмен отговор и писмена защита, чрез процесуалните си представители адв. Хаджиев и адв. Симеонова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд – София град е образувано по жалба на Н. А. срещу заповед № САГ24-РА-30-294 от 24.10.2024 г. на вр. и. д. главен архитект на Столична община, с която на основание 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено на жалбоподателя, в качеството му на извършител, да премахне незаконен строеж „Едноетажна жилищна сграда“ с [идентификатор], находяща се в поземлен имот с [идентификатор], кв. 5, м. „[заличен текст]“ по плана на гр. София, както и срещу заповед № САГ24-РА-30-295 от 24.10.2024 г. на вр. и. д. главен архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, е наредено на жалбоподателя, в качеството му на извършител, да премахне незаконен строеж „Едноетажна жилищна сграда“ с [идентификатор], находяща се в поземлен имот с [идентификатор], кв. 5, м. „[заличен текст]“ по плана на гр. София. С разпореждане № 25743/03.12.2024 г. съдът е разделил производството по делото, като е приел за разглеждане по адм. дело № 11872/2024 г. жалбата на Н. А. срещу заповед № САГ24-РА-30-295 от 24.10.2024 г. на вр. и. д. главен архитект на Столична община. За да отмени цитираната заповед първоинстанционният съд е приел, че е издадена от компетентен орган и в изискуемата от закона писмена форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения. Според съда в конкретния случай, е налице противоречие в самата заповед между описанието на приетия за незаконен строеж /идентификационен номер/ в мотивите /с [идентификатор]/ и в диспозитива /[идентификатор]/, както и противоречие относно размерите в план приблизително и в общата площ, като в крайна сметка не става ясно за коя от двете сгради, находящи се в поземлен имот с [идентификатор], е прието, че представлява незаконен строеж - сграда с [идентификатор]. 2 или сграда с [идентификатор]. Прието е от съда също така, че допуснатото противоречие е нарушение, което води до незаконосъобразност на акта, като издаден при съществени процесуални нарушения, водещи до неяснота на волята на органа и нарушаващи правото на защита на жалбоподателя, както и че посочените противоречия между фактическите основания в мотивите и между мотивите и разпореденото с диспозитива е нарушение на изискването за законосъобразност на формата, според чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Според съда този порок на формата на административния акт на самостоятелно основание обуславя неговата недействителност. Административният съд обосновава и извод, че в случая не може да се приеме, че се касае за фактическа грешка, тъй като са описани две сгради с различно местонахождение в поземления имот, с различни размери в план и с различна обща площ, констатациите от проверките на които са отразени в различни констативни актове. Решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на съдебния акт и до противоречието му с материалния закон. Изводите на административния съд за допуснати при издаване на заповедта съществени нарушения във формата, водещи до неяснота на волята на органа и нарушаващи правото на защита на жалбоподателя, са направени без да е обсъден в съвкупност събраният доказателствен материал и при избирателна и едностранна интерпретация на част от представената по делото административна преписка. Противно на приетото от съда, видно от приложената към самата жалба в цялост заповед № САГ24-РА-30-295 от 24.10.2024 г. на вр. и. д. главен архитект на Столична община /стр. 11 и стр. 12 от делото/, с направена заверка „вярно с оригинала“ от процесуалния представител на жалбоподателя, в същата както в мотивната й част, така и в разпоредителната й част, описаният незаконен строеж е „едноетажна жилищна сграда с [идентификатор]“, с площ от 60 кв. м. В така представената по делото заповед липсва описание на сграда с [идентификатор], както и не се установява противоречие между мотиви и диспозитив в заповедта нито относно идентификатора на сградата, описана като незаконен строеж, нито относно приблизителните размери в план и общата площ на сградата. По същия начин и в представения с административната преписка заверен препис на оспорената заповед /на стр. 52 и стр. 53 от делото/ не се установява твърдяното от административния съд противоречие между фактическите основания в мотивите на заповедта, както и между мотивите и разпореденото с диспозитива, което да обосновава извод за нарушение на изискването за форма по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Заключението на административния съд за порок на формата на административния акт, обуславящ неговата отмяна, се основава единствено на едно формално запознаване с представената по делото административна преписка. Действително, по делото от административния орган са били представени и копия на двете оспорени заповеди с отбелязване върху тях на датата на връчване им на жалбоподателя /от стр. 32 до стр. 39 на делото/, като видно от съдържанието на така представеното копие на заповед под № САГ24-РА-30-295/24.10.2024 г. на първата й страница незаконният строеж е посочен с [идентификатор], а на втора и трета страница с [идентификатор], като на четвърта страница жалбоподателят собственоръчно е отбелязал, че е получил на ръка заповед № САГ24-РА-30-294/24.10.2024 г. Видно от съдържанието и на представеното копие на втората заповед под № САГ24-РА-30-294/24.10.2024 г., на първата й страница незаконният строеж е посочен с [идентификатор], а на втора и трета страница с [идентификатор], като на четвърта страница жалбоподателят собственоръчно е отбелязал, че е получил на ръка заповед № САГ24-РА-30-295/24.10.2024 г. Така установеното по делото безспорно сочи на допусната техническа грешка от административния орган при окомплектоване на административната преписка, при която са били разменени двете първи страници на оспорените от жалбоподателя заповеди. Това обстоятелство не е било взето предвид от първоинстанционния съд при постановяване на съдебното решение, както и не е съобразена от съда в цялост представената по делото административна преписка, включително и приложените към самата жалба копия на оспорените актове, безспорно установяващи, че предмет на заповед № САГ24-РА-30-295/24.10.2024 г. на вр. и. д. главен архитект на Столична община е именно сграда с [идентификатор], с площ от 60 кв. м. Поради това настоящата съдебна инстанция не споделя извода на административния съд, че от една страна предметът на заповедта е неясен, а от друга страна е налице противоречие между мотивната и разпоредителна част на акта. Предвид гореизложеното се налага извод, че не са налице съществени нарушения във формата на административния акт, които да са основание за неговата отмяна, а изводът на съда в обратен смисъла е направен в противоречие със закона и представените по делото доказателства, което налага и отмяна на решението. Доколкото първоинстанционният съд не е проверил останалите изисквания за законосъобразност на оспорената заповед и не е обсъдил възражения, изложени в първоинстанционната жалба, то не са налице основанията за постановяване на решение по съществото на спора от касационния съд. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, съответно би ги лишило от същинска касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на административния акт. Това налага връщане на делото за ново разглеждане, при което новият съдебен състав да установи при издаване на процесната заповед спазени ли са административно-производствените правила и били ли са налице материално-правните основания за постановяване й. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – София град, при което съдът следва да се произнесе относно законосъобразността на оспорения административен акт като обсъди в съвкупност събраните доказателства и да обоснове фактическите и правните си изводи относно релевантните по спора факти и обстоятелства. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,