Решение № 2675 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13029/2020 г.

Решение № 2675 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13029/2020 г., VI о., докладчик съдията Нели Дончева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на Ш. Дончева от гр. Пазарджик – адв. П. Мишева, срещу решение № 831 от 28.10.2020 г. постановено по адм. дело № 431/2020 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което съдът е отхвърлил искането на Дончева за удължаване срока за обжалване на Заповед № 3 СПДД-РА/2255/23.04.2019 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане"- Пазарджик и е оставил без разглеждане жалбата й против Заповед № ЗСПДД-РА/2255/23.04.2019 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане"- Пазарджик, както и е отхвърлил жалбата на Дончева за обявяване нищожността на Заповед № 3 СПДД-РА/2255/23.04.2019 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пазарджик в частта относно началната дата на отпускане на семейните помощи. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния закон в едната част, а в другата – като постановено в противоречие със съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения, че е неправилен извода на първоинстанционния съд да отхвърли искането за удължаване на срока за обжалване на Заповед № 3 СПДД-РА/2255/23.04.2019 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Пазарджик. Посочва се, че административният орган не е приложил към административната преписка подадената от Дончева на 20.05.2019 г. до Дирекция "Социално подпомагане" – Пазарджик молба с вх. № 1303-94 Ш-00-2340, с която моли да бъде определена месечна финансова подкрепа на дъщеря й Е. Дончева със 100 % вид и степен на увреждане с чужда помощ, съгласно Експертно решение на ТЕЛК № 0860/044 от 5.03.2019 г., считано от датата на инвалидизирането – 29.01.2018 г. Твърди се, че с подаването на молбата Дончева е изразила несъгласие с начина по който е определена вече помощта в оспорената заповед и административният орган е следвало да приеме същата за жалба и да я изпрати на съда. Сочи се също така че съдът неправилно приема, че не е налице частична нищожност на атакуваната заповед в частта относно датата на отпускане на семейните помощи за деца, при положение че в тази част същата противоречи на целта на закона, а лишавайки детето на Дончева от правото му на социално подпомагане за минал период административният орган е издал акт в противоречие с принципа на съразмерност, съгласно чл. 6 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на ново решение, с което да се приеме, че с молбата Дончева е сезирала компетентните органи да бъде определена помощта за дете с увреждане за минал период в законноустановения срок и да се върне преписката на административния орган за издаване на нов акт или алтернативно да се приеме че е налице частична нищожност на заповедта, в частта, в която се определя помощ за минал период и да се задължи административния орган да издаде нова заповед. Претендират се и направените по делото разноски. Ответникът - и. д. Директор на ДСП- гр. Пазарджик в отговор на касационната жалба /становище/, излага подробни съображения за неоснователност на последната и моли решението на Административен съд - Пазарджик, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба на процесуалния представител на Ш. Дончева от гр. Пазарджик – адв. П. Мишева за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. В частта, в която се оспорва решение № 8331 от 28.10.2020 г. постановено по адм. дело № 431/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което съдът е отхвърлил жалбата на Дончева за обявяване нищожността на Заповед № 3 СПДД-РА/2255/23.04.2019 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пазарджик в частта относно началната дата на отпускане на семейните помощи, касационната жалба се явява недопустима по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 6 от ЗСПД (нова, обн. ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), заповедта по ал. 5, каквато е и процесната такава, подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като решението на съда е окончателно. Следователно решението на Административен съд - Пазарджик в частта, в която съдът е отхвърлил жалбата на Дончева за обявяване нищожността на Заповед № 3 СПДД-РА/2255/23.04.2019 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пазарджик в частта относно началната дата на отпускане на семейните помощи се явява съдебен акт, който не подлежи на касационно оспорване. След като законодателят е предвидил, че решения от категорията на процесното са окончателни, това не може да бъде променено от записа на съда, че решението подлежи на обжалване. Изложеното налага извод, че касационната жалба в тази част като процесуално недопустима, на основание чл. 215, т. 4 от АПК ще следва да се остави без разглеждане, а касационното производство в тази част се прекрати. Касационната жалба в частта, в която се оспорва решение № 8331 от 28.10.2020 г. постановено по адм. дело № 431/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което съдът е отхвърлил искането на Дончева за удължаване срока за обжалване на Заповед № 3 СПДД-РА/2255/23.04.2019 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане"- Пазарджик и е оставил без разглеждане жалбата й против Заповед № 3 СПДД-РА/2255/23.04.2019 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане"- Пазарджик се явява процесуално допустима, но разгледана по същество, на основанията посочени в нея, неоснователна предвид следното: От фактическа страна се установява, че със заявление-декларация вх. № 3 СПД/Д-РА/2255 от 29.03.2019 г. Дончева е поискала отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/. Със заповед № 3 СПД/Д-РА/2255/23.04.2019 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Пазарджик е отпусната помощ по чл. 8д, ал. 1 и ал. 7 от ЗСПД на Дончева за детето й Е. Дончева в размер на 930 лв., като е определен срок от 1.04.2019 г. до 31.03.2021 г. и за периода от 1.03.2019 г. до 31.03.2019 г. в размер на 885 лв., като за този период е приспадната сумата от 45 лв. получена по реда на чл. 7 от ЗСПД. Заповедта е връчена на 25.04.2019 г. лично на касаторката. На 24.02.2020 г. последната подала молба до Агенция Социално подпомагане София, с която, на основание чл. 99, т. 6 от АПК поискала да се възобнови срока за обжалване на заповед № 3 СПД/Д-РА/2255/23.04.2019 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Пазарджик по съображенията, че е неграмотна и не е знаела, че има възможност да обжалва заповедта, както и че в самата заповед е посочено, че същата подлежи на обжалване по реда на АПК, без да се сочи пред кого и в какъв срок. С писмо изх. № 94 Ш-00-0001#2/18.03.2020 г. зам. изпълнителният директор на Агенция за социално подпомагане София уведомил Дончева, че не са налице основания за възобновяване на срока за обжалване на Заповед № 3 СПД/Д-РА/2255/23.04.2019 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Пазарджик. Отказът за се допусне исканото възобновяване по чл. 99, т. 6 от АПК е оспорен по реда на чл. 103, ал. 3 от АПК пред Административен съд-Пазарджик, като в хода на производството процесуалния представител на Дончева е поискал да бъде възстановен срока за обжалване на процесната заповед по реда на чл. 161 от АПК, в каквато насока съдът е докладвал предмета на делото. При тези данни първоинстанционният съд приел, че предвид саморъчно извършените от Дончева вписвания, поправки и подпис на заявлението-декларация не може да се приеме, че същата е неграмотна. Счел е, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 140 от АПК и тъй като срокът за обжалване на атакуваната заповед е изтекъл на 25.06.2019 г., не са налице основанията за възобновяване срока за обжалване на Заповед № 3 СПД/Д-РА/2255/23.04.2019 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Пазарджик, а поради просрочието на жалбата, оспорването на незаконосъобразността на Заповед № 3 СПД/Д-РА/2255/23.04.2019 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Пазарджик се явява недопустимо. По отношение на алтернативното искане за обявяване на нищожност на Заповед № 3 СПД/Д-РА/2255/23.04.2019 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Пазарджик, в частта относно срока за отпускане на помощта по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД съдът посочил, че действително е налице погрешно определяне на датата на отпускане на семейните помощи за деца, но това нарушение води до незаконосъобразност, а не до нищожност на заповедта в тази й част. С касационната жалба касаторката приложила молба с вх. № 1303-94 Ш-00-2340 от 20.05.2019 г., подадена до Регионална дирекция "Социално подпомагане" – Пазарджик, с която последната поискала да бъде определена месечна финансова подкрепа на дъщеря й Е. Дончева със 100 % вид и степен на увреждане с чужда помощ, съгласно Експертно решение на ТЕЛК № 0860/044 от 5.03.2019 г., считано от датата на инвалидизирането – 29.01.2018 г. Към молбата приложила удостоверение за раждане и ЕР на ТЕЛК. Върховният административен съд – шесто отделение намира първоинстанционното решение в частта, в която съдът е отхвърлил искането на Дончева за удължаване /възстановяване/ срока за обжалване на Заповед № 3 СПДД-РА/2255/23.04.2019 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане"- Пазарджик и е оставил без разглеждане жалбата й против Заповед № 3 СПДД-РА/2255/23.04.2019 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане"- Пазарджик за валидно, допустимо и правилно, по следните съображения: Първоинстанционният съд правилно е приел, че след като в Заповед № 3 СПД/Д-РА/2255/23.04.2019 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Пазарджик не е посочено пред кого и в какъв срок може да се обжалва, е приложима разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК и срокът за обжалване се удължава на два месеца. В случая заповедта е получена от Дончева на 25.04.2019 г. и двумесечният срок за обжалването й е изтекъл на 25.06.2019 г. В тази връзка не може да се приеме, че подадената от нея молба до РДСП – Пазарджик от 20.05.2019 г. се явява жалба срещу Заповед № 3 СПД/Д-РА/2255/23.04.2019 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Пазарджик /позитивен за оспорващия акт/, още повече че заповедите по чл. 10, ал. 5 от ЗСПД не подлежат на задължителен административен контрол. Същата не е адресирана до съда, в нея не са изложени съображения относно незаконосъобразност на атакуваната заповед, не е формулирано и искане за отмяна, за да бъде препратена на съответния административен съд. Следва да се отбележи и че от формулировката й по никакъв начин не може да се обоснове извод, че касаторката не е била доволна от заповедта в частта относно срока на отпускане на определената помощ. Определената дата на инвалидизиране - 29.01.2018 г. е отразена и в заявлението-декларация от 29.03.2019 г. въз основа на което административният орган е издал процесната заповед. Ето защо, настоящият състав намира за неоснователни твърденията на процесуалния представител на касатора, че молбата от 20.05.2019 г. до директора на РДСП – Пазарджик има характера на жалба срещу Заповед № 3 СПД/Д-РА/2255/23.04.2019 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Пазарджик. Не може да се приеме, че са налице и предпоставките на чл. 161, ал. 1, предл. "последно" от АПК. Разпоредбата на чл. 161, ал. 1 АПК предвижда две хипотези, при които е допустимо възстановяване срока за обжалване. Основание за възстановяване на срока в първата хипотеза може да бъде само уважителна причина, препятстваща да се извърши действието в предвидения от закона или определен от съда срок, като законът изисква пречката да бъде от такова естество, че да не зависи от волята на страната да я преодолее. Цитираният текст визира обстоятелства, настъпили извънредно, независимо от волята на страната, по причини, по които последната е възпрепятствана да извърши пропуснатото процесуално действие. Във втората хипотеза законът изисква поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Твърденията на Дончева, че не е била наясно че може да обжалва заповедта, тъй като живее в чужбина и е неграмотна, не се подкрепят от доказателствата по делото, а и посочената причина не би могла да се приеме за уважителна, по смисъла на посочената разпоредба. Обстоятелството пък че в заповедта не е посочено пред кого и в какъв срок може да се обжалва не може да се приеме за поведение на администрацията, което да въведе в заблуждение. След като искането за възстановяване срока на обжалване на заповедта се явява неоснователно, жалбата срещу Заповед № 3 СПДД-РА/2255/23.04.2019 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пазарджик се явява недопустима, като просрочена и правилно е оставена без разглеждане от първоинстанционния съд. В заключение следва да се посочи, че първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК и чл. 215, т. 4 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение