Решение № 14429 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5464/2017 г.

Решение № 14429 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5464/2017 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. И. К., с. Я., общ. М., чрез проц. представител адв. В. А., против решение № 46/14.03.2017 г., постановено по адм. д. № 596/2016 г. по описа на Административен съд С. З. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от С. И. К. против заповед № 94С-203-3#1 от 13.07.2015 г., издадена от кмета на О. М., с която е разпоредено премахването на незаконен строеж, пета категория, "Надстройка на част от магазин за хранителни стоки" със застроена площ 64.78 кв. м., находящ се в УПИ VI-1199, кв. 17 по плана на с. Я., община М., одобрен със заповед № 132/11.03.1991 г. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Верни са изводите на решаващия съд, че процесният строеж към момента на изграждането му (1995 г.), не е бил предвиден по действащия градоустройствен план, не е бил допустим по плана, нито допуснат с издадена от Главния архитект на общината скица с виза за проектиране. Извършеното надстрояване не е съответствало на действалите към момента на изпълнение на строителството технически правила и нормативи - Наредба № 5/17.05.1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.), нито съответства на действащите понастоящем в ЗУТ. Строежът, предмет на обжалваната заповед, е недопустим по действащия подробен градоустройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му и съгласно ЗУТ, което изключва определянето му като търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Освен това липсва и кумулативно изискуемата материално-правна предпоставка за търпимост на строежа - същият да е деклариран от собственика пред одобряващите органи до 31.12.1998 г., т.е. строежът не отговаря на изискванията по § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ за определянето му като търпим и неподлежащ на премахване. Законосъобразни са и доводите на съда, във връзка с указанията в решение № 13885/16.12.2016 г. по дело № 5849/2016 г. на ВАС, като правилно е констатирана липсата на предпоставките на § 127 ПЗР на ЗИДЗУТ за търпимост по отношение на процесния строеж. Касационните доводи за нарушения на процедурата пред органа, за неправилно установени факти и за нарушения на материалния закон при издаването на акта са неоснователни. Обратно на твърденията на касатора, различията в отразените в съставения Констативен акт № 2/18.06.2015 г. и в издадената въз основа на него Заповед № 94 С-203-3#1/13.07.2015 г. технически параметри на незаконно изградената надстройка (размери, височина и площ) спрямо установените в заключението по СТЕ, не могат да обусловят незаконосъобразност на оспорения административен акт. Тези разлики са несъществени (вероятно резултат от начина на измерване) и не могат да обосноват различен извод, както по отношение незаконността на строежа, така и по отношение на липсата на условията и предпоставките за определянето му като търпим по смисъла на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Неоснователни са и оплакванията за допуснатата грешка в диспозитива на заповедта при посочването на местонахождението на строежа - "УПИ VI - 1199, кв. 17 по плана на с. Я." вместо "УПИ IV - 1199, кв. 17 по плана на с. Я.". Това е техническа грешка при изписването, която не се отразява на същността на властническото волеизявление и не представлява порок на административния акт. Тези оплаквания са направени и с жалбата срещу административния акт, същите са обсъдени от състава на първоинстанционния съд и правилно са приети като неоснователни. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав