Решение № 14878 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12052/2016 г.

Решение № 14878 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12052/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Н. Н., от гр. П. против решение № 403/28.09.2016 г. по адм. дело № 398/2016 г. на Административен съд - П.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и чл. 69, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - П. изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 403/28.09.2016 г. по адм. дело № 398/2016 г. Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на Ц. Н. Н., от гр. П. срещу решение № 2153 - 14 - 36/15.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ - П. и потвърденото с него разпореждане № 2113 - 14 - 1875 - 4/21.01.2016 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ. Присъдил е разноски. Решението е правилно. По делото е установено, че с оспорените актове органите на НОИ са отказали отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69 КСО, тъй като към датата на подаване на заявлението заявителят Недков е имал осигурителен стаж от първа категория 25 години, 03 месеца и 07 дни и от трета категория 01 г., 03 месеца и 10 дни, който превърнат към трета категория формира осигурителен стаж от 43 години, 04 месеца и 23 дни. Пенсионните органи са приели, че стажът от първа категория е придобит на длъжност "свръхсрочнослужещ" и е изпълнено изискването за 18 години стаж, но не е налице изискването за общ осигурителен стаж от 27 години като военнослужещ по Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. и/или като резервист на активна служба по Закона за резерва на въоръжените сили на Р. Б.. Общият осигурителен стаж по смисъла на чл. 69, ал. 1 КСО към датата на заявлението за пенсиониране е възлизал на 26 години, 06 месеца и 17 дни. Спорът между страните касае периода на обучението на жалбоподателя в ССВВУ "Г. Б.", гр. Д. Митрополия, където той е завършил средното си образование. От този период органите на НОИ са зачели само процесните 01 г., 03 месеца и 10 дни, приемайки че само за тях са налице материалноправните основания по чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Жалбоподателят твърди, че времето на обучението му в ССВВУ "Г. Б.", гр. Д. Митрополия следва да бъде зачетено при условията на чл. 44 от НПОС в размер на 2 години и тогава биха били изпълнени и изискванията на чл. 69, ал. 1 КСО за общ осигурителен стаж като военнослужещ от 27 години. В мотивите на съдебното решение административният съд е анализирал подробно представените и приети писмени доказателства и при преценката им по отделно и в съвкупност е достигнал до обосновани изводи, които се споделят от касационната инстанция. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че осигурителният стаж на жалбоподателя, придобит в ССВВУ "Г. Б.", гр. Д. Митрополия следва да бъде зачетен при условията на чл. 44 от НПОС за периода след навършване на пълнолетие - 12.05.1989 г. до 21.08.1990 г. - завършване на средното образование. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 НПОС за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. За този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. Административният съд е направил точен анализ на разпоредбите на Закона за всеобщата военна служба в Н. Р. Б. (отм.) (ЗВВСНРБ) и Указ № 117 от 31.07.1971 г. за откриване на сержантските (старшинските) средни военни училища, на който се позовава жалбоподателя и правилно е разграничил действителната от редовната военна служба. Съгласно чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП) (отм.) зачита се за трудов стаж от III категория изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство. Времето, прекарано на подземна работа в мините и рудниците с подземна експлоатация от лицата, отбиващи наборната си военна или трудова служба, се зачита за трудов стаж от съответната категория. Цитираната разпоредба е действала за процесния период и не предвижда зачитане като трудов стаж (респ. осигурителен стаж) на периоди, приравнени на редовна военна служба, какъвто е пълния период на обучение на жалбоподателя в средното военно училище. Съгласно чл. 69, ал. 1 КСО военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. и/или като резервисти на активна служба по Закона за резерва на въоръжените сили на Р. Б.. Фактите по делото сочат, че към датата на заявлението за отпускане на пенсия Ц. Н. няма изискуемия общ осигурителен стаж от 27 години като военнослужещ, поради което за него не е възникнало правото на ЛПОСВ. Липсват и новонастъпили факти със значение за спорното право, реализирали се до издаване на оспорения административен акт. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение