Решение № 6797 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5401/2015 г.

Решение № 6797 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5401/2015 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Ф., гражданин на Гана, подадена чрез адв. Й. Алипиева, против решение № 2130 от 30.03.2015 г., постановено по адм. д. № 1567/2015 г. по описа на Административния съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 48/09.01.2015 г. на Заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по 209, т. 3 от АПК, поради което е поискана отмяната му. Ответната страна - заместник - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, не изразява становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е отхвърлил жалбата, с която е сезиран, приемайки, че отказът на административния орган за предоставяне на бежански статут на жалбоподателя е законосъобразен. Съдът е преценил като правилен извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут спрямо Д. Ф. по смисъла на чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Гана поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. АССГ е посочил, че не е установено по отношение на чужденеца да са налице тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване на доводите на страните и приложимите нормите на вътрешното, международното право и правото на Европейския съюз намира, че решението на Административния съд - София-град е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на Административен съд - София-град. Правилно АССГ е приел, че на база всички събрани доказателства по делото, по отношение на Д. Ф., гражданин на Гана, не съществуват предпоставките за предоставяне на бежански или хуманитарен статут. Твърдението за наличието на конфликт с дадена политическа партия само поради факта, че търсещият закрила и баща му са били привърженици на опозиционна партия, не може да се прецени като достоверно. От друга страна, както правилно е посочил съдът, твърденията на Д. Ф.у относно съмненията за убийството на баща му, са свързани само със съмнения за извършителят на убийството. Касационният жалбоподател сам е посочил, че само предполага, че то е извършено от активисти на НДС, тъй като на местопрестъплението намерил обърнато и изгорено знамето на партия МРР. Правилно съдът е приел, че убийството на бащата на Д. Ф. е криминално деяние, което не може да се определи по категоричен начин като политическо убийство, поради факта, че нито търсещият закрила, нито баща му са били членове на опозиционна партия. Правилно съдът не е кредитирал и твърденията на чужденеца за преследване, което да е основано на расова причина. Твърдението на Д. Ф., че е християнин и след смъртта на баща му роднините му настоявали той да приеме исляма, не са достатъчно основание да се приеме че в действителност той е бил преследван и спрямо него е налице заплаха за неговия живот, основана на религията. Също така прави впечатление фактът, че касационният жалбоподател твърди че е християнин, но нито знае кой е християнският Бог, нито може да назове друг християнски празник освен Коледа. Въз основа на изложеното до тук следва, че посочените от кандидата факти и обстоятелства не могат да се преценят като такива формиращи у него основателен страх от преследване по някоя от причините, изчерпателно посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Д. Ф. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно предоставените данни от актуалната справка за ситуацията в Гана на Дирекция "Международна дейност", отдел "Информация и анализи". Посочено е, че същите не дават основание да се приеме наличието на безогледно насилие, степента на което да е достигнала онова ниво на опасност от тежки посегателства, което да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация. Правилен е изводът на съда за това, че в Гана към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г., относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква "д" от същата директива. Изложеното дотук сочи, че при постановяване на решението си съдът не е допуснал твърдяните от касатора нарушения, а е спазил изцяло съдопроизводствените норми и е приложил правилно материалния закон. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,