Решение № 12907 от 15.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7145/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изи Асет Мениджмънт АД (дружеството) чрез процесуален представител, срещу решение 1483 от 09.05.2025 г., постановено по административно дело 98/2025 г. от Административен съд Велико Търново, с което е отменен негов мълчалив отказ за предоставяне на копие от сключени договори за паричен заем, съдържащи лични данни на С. Г. И. и преписката му е върната за ново произнасяне, съобразно дадените указания. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и връщане на делото за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и му бъдат присъдени направените деловодни разноски. Наведени са и доводи за недопустимост на решението като постановено по недопустима жалба. Ответникът по касационната жалба С. Г. И. в представен от процесуален представител писмен отговор оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение, като му присъди и възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, но разгледано по същество е неправилно. Съдебното производство е образувано по жалба на И. срещу мълчалив отказ на дружеството да ѝ предостави по реда на чл. 15 и чл. 20 от Регламент 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО - Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД) копия от договор за паричен заем, сключен между нея и дружеството, съдържащ нейни лични данни, а алтернативно при наличие на предпоставките по чл. 20 от ОРЗД исканите документи да ѝ бъдат предоставени по на основание чл. 11, ал. 1, т. 12 от Закона за потребителския кредит по нейно искане от 06.01.2025 г., получено от дружеството на 09.01.2025 г. При това, както правилно се твърди в касационната жалба към момента на постъпване на жалбата в съда на 05.02.2025 г., предвид разпоредбата на чл. 12, § 3 ОРЗД не са били налице предпоставките по чл. 58, ал. 1 АПК за формиран мълчалив отказ. Това обстоятелство обаче в конкретния случай не води до извод за недопустимост на жалбата, съответно за недопустимост на обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение поради факта, че в случая преди подаване на жалбата е постановен изричен отказ по искането на И.. С представения отговор по разпореждането на съда с 461/10.02.2025 г. дружеството е представило уведомление с изх. 0-4#1/23.01.2024 г., издадено от специалист Обработване на жалби от клиенти Н. Йовчев, с което на И. е отказано да ѝ бъде предоставено исканото копие от договор, поради това, че такова е било предоставено при сключването му и пространно са изложени вида, целите и основанията за обработка на личните ѝ данни. Макар този отказ да е формулиран неуточнено и обтекаемо, предвид факта, че исканите копия не са предоставени с него на субекта на данните няма съмнение, че с представеното уведомление администраторът отказва предоставянето им. При това неправилно в обжалваното решение е прието, че случая е налице мълчалив отказ. Този извод е направен без да са съобразени действителните факти по делото и неправилно съдът се е произнесъл срещу мълчаливия отказ, въпреки представените доказателства за наличие на изричен такъв. Предвид това, че отказът да се предоставят исканите копия от договори е постановен на 23.01.2025 г., а жалбата е постъпила на 05.02.2024 г., макар да не е установено кога тази отказ е съобщен на И. следва, че същата е подадена в срока по чл. 149 АПК и следователно е допустима. Съдът, предвид представените по делото писмени доказателства не е извършил дължимата проверка по реда на чл. 150, ал.1 и по чл.149 АПК, не е съобразил установения с писмени доказателства по делото факт на постановен изричен отказ, при което решението е постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до неговата материална незаконосъобразност. Поради изложеното то следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който следва да извърши дължимата проверка по чл. 150 АПК, като даде указания на жалбодателката да уточни конкретно обжалвания акт, постановен от администратор на лични данни, предвид представените писмени доказателства и при разглеждане на делото да съобрази разпоредбата на чл. 39 от Закона за защита на личните данни, предвиждащ приложението на АПК едва в производството по обжалване на действия и актове на администратора и обработващия лични данни пред съда. При проверката за законосъобразност, която следва да бъде извършена по реда на чл. 168, ал.1 АПК, на първо място следва да бъде извършена проверка на компетентността на лицето постановило уведомление с изх. 0-4#/23.01.2025 г., съобразявайки разпоредбата на чл. 4, § 7 и § 8 и чл. 38, § 4 ОРЗД, като се произнесе и по направените искания за разноски, вкл. по искането за определяне на възнаграждение за адвокат по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение