Решение № 426 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11362/2011 г.

Решение № 426 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11362/2011 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА /Комисията/ против решение № 2736 от 6.06.2011 г. на Административен съд - София град по адм. д. № 231 по описа за 2011 г. Иска се отмяната му като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба на Димитър Петров Попов от гр. София оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за основателност на касационната жалба и неправилност на постановеното от АССГ решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отменил решение № 175/14.12.2010 г. на Комисията, с което е обявена принадлежност на Димитър Петров Попов към органите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА, съгласно чл. 3, ал. 1, т. 23 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА - лица които са били посланици, генерални консули и заместник-ръководители на дипломатическите мисии на Република България. Съдът е приел, че гражданинът е обхванат от субективните предели на нормата на чл. 3, ал. 1, т. 23, вр. чл. 26, ал. 1, т. т. 3 от закона, подлежал е на задължителна проверка за приложимост на закона като лице, заемащо публична държавна длъжност, но решението на административния орган е незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон, тъй като въпреки че е установена принадлежността му към Държавна сигурност в качеството на информатор, извод който се потвърждава от представените писмени доказателства в преписката, не са налице основания за обявяване на тази принадлежност, тъй като административният орган не е установил извършване на дейност като сътрудник на Държавна сигурност. Решението на Административен съд - София град е неправилно, същото е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В съдебната практика по прилагане на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА съдът многократно е посочвал, че съгласно чл. 24 и чл. 25, правомощието на Комисията по чл. 4 от същия закон е ограничено до установяване на принадлежността на лицата по чл. 3 към органите по чл. 1, въз основа на документите, съдържащи се в съответните информационни фондове. Колективният орган действа при условията на обвързана компетентност, като при наличието на документи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР ЗДРДОПБГДСРСБНА, сред посочените в чл. 25, т. 3 от с. з., е длъжен да издаде административен акт - решение с предписаното от чл. 29, ал. 2 съдържание за обявяване на принадлежност на лицето към органите по чл. 1 от същия закон. Следователно при наличието на данни по чл. 25 от закона, органът не е овластен да обсъжда въпроса извършвана ли е дейност от лицето, като сътрудник или служител и едва след това да признае или отрече принадлежността му към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Според § 1, т. 4 от ДР на този закон, "секретни сътрудници" са български граждани, оказвали негласна помощ на органите по чл. 1 в качеството на резиденти, агенти, съдържатели на явочни или секретни /конспиративни/ квартири, осведомители, доверени лица и информатори. Посоченото легално определение и уредените в закона специални административнопроизводствени правила, налагащи установяване на принадлежност към органите по чл. 1 единствено въз основа писмени документи, което ограничава възможността на административния орган за всестранно и пълно изследване във всеки конкретен случай на обстоятелството дали е развивана дейност като секретен сътрудник, подкрепят извода, че обжалваното съдебно решение противоречи на приложимия материален закон. Ноторно известно е, че основна цел на дейността на секретните сътрудници е събирането и предоставянето на информация /обозначено в § 1, т. 4 ДР на закона като "негласна помощ"/. Обективирането на получените сведения на материален носител изцяло зависи от добросъвестното изпълнение на задълженията на оперативните работници съгласно Инструкция № I-20/20.01.1978 г. за оперативния отчет, което е извън предмета на обективните предели на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Предвид установеното в настоящото производство нарушение на материалния закон и необоснованост, при наличие на касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК обжалваното решение на Административен съд - София град следва да се отмени, а спорът да се реши по същество, тъй като не се налага събирането на нови доказателства. Видно от преписката, принадлежността на ответника по касационната жалба, като лице по чл. 3, т. 23 от закона се установява въз основа на извлечение от регистрационен дневник, картон, обр. 4, картон обр. 1, картон обр. 3, протокол № 1322/1962 г. работно дело № 8383, лично дело № 8383. Действайки при условията на обвързана компетентност, колективният административен орган по чл. 4 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е постановил законосъобразен индивидуален административен акт. Същият е постановен от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му със закона правомощия и в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Посочените доказателства представляват документи по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и са сред алтернативно изброените в чл. 25, т. 3, предл. 4 и 5 от Закона писмени доказателства. При наличието им, административният орган законосъобразно е издал решение за установяване принадлежността на лицето към органите по чл. 1 от закона. Жалбата на Димитър Петров Попов от гр. София против решение № 175 от 14.12.2010 г. на Комисията по чл. 4 от закона следва да се отхвърли. Водим от изложеното Върховният административен съд, Трето отделение