Решение № 12253 от 3.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6012/2011 г.

Решение № 12253 от 3.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6012/2011 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Емо-2007-Емил Димитров", със седалище и адрес на управление гр. Видин, ул. "Екзарх Йосиф" № 1, представлявано от Емил Петров Димитров, чрез адв. Данка Куртева - пълномощник на касатора, срещу решение № 4433/28.12.2010 г. по адм. дело № 4462/2010 г. на Административен съд-София град, Второ отделение - 27 състав, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба - Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" чрез своя представител е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като прецени доводите на страните и извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт, съобразно визираните в чл. 218, ал. 2 АПК правомощия, намира касационната жалба за допустима като подадена в срок от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - София град е отхвърлена като неоснователна жалбата на ЕТ "Емо-2007-Емил Димитров", гр. Видин, срещу заповед № РД-01-609 от 15.05.2010 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която са прекратени правата на ЕТ "Емо-2007-Емил Димитров", гр. Видин, произтичащи от лиценз на общността № 897 за международен превоз на товари, издаден на 13.12.2007 г. От данните по делото се установява, че в оспорения пред първоинстанционния съд административен акт, като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 11, т. 1, б. "б" във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози във връзка с чл. 8, т. 5 и чл. 6, т. 3 и ал. 8 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари /Наредбата/. На търговеца са прекратени предоставените му права с лиценз № 897 за международен превоз на товари, издаден на 13.12.2007 г. със срок до 16.12.2012 г. Според цитираното в заповедта правно основание, когато превозвачът престане да отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 от Закона за автомобилните превози, правата му се прекратяват. Едно от предвидените в цитираната разпоредба изисквания е това за финансова стабилност на фирмата. Съгласно чл. 6, ал. 6, т. 3 от Наредбата, спазването му се доказва с документи за финансовата стабилност по чл. 6, ал. 7, удостоверяващи наличието на необходимите ресурси за нормалното функциониране на дейността. Същите следва да се представят на всеки две години от датата на издаване на лиценза не по-късно от един месец преди изтичане на двегодишния срок - ал. 8. С поставените със закона изисквания в случай на неизпълнението им произтичат и определени правни последици. Непредставянето на необходимите документи в рамките на законовия срок, е основание за постановяване на административен акт, с който се погасяват предоставените на превозвача права, предвид на това, че той не отговаря на изискването на чл. 7, ал. 2, т. 3 от закона. Преклузивния характер на определения със закона срок се извежда и от разпоредбата на чл. 14, т. 3 от Наредбата, съгласно която лицензът се отнема ако в 14-дневен срок от настъпването на промяна в обстоятелствата, които се удостоверяват с документите по чл. 8, Агенцията не е уведомена за това. В конкретния случай, срокът за представяне на документите за финансова стабилност на жалбоподателя е бил до 13.11.2009 г. Жалбоподателят е представил доказателства за финансова стабилност едва в съдебното производство., след изтичане на срока и след постановяване на обжалваната заповед, поради което правилно първоинстанционния съд е приел, че оспорения административен акт е издаден при наличие на предвиденото в закона материално - правно основание. Неоснователен е довода в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неуведомяване на жалбоподателя за започналото административно производство, тъй като административния орган в случая не е задължен за това. По силата за законовата норма административният орган следи служебно за спазването на срока и той не е длъжен да отправя на превозвачите специално уведомление за това. В тежест на лицето получило лиценз е да удостоверява обстоятелството за представяне в срок на документ за финансова стабилност на фирмата. Независимо от този факт, административният орган е уведомил неизрядните превозвачи чрез поставяне на съобщение на сайта на Агенцията още на 7.01.2010 г. Изводът на съда за законосъобразността на оспорената заповед не е опроверган както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция. Неоснователно е и възражението, че оспореният акт е нищожен. Същият е издаден от компетентен орган - директорът на ИА "Автомобилна администрация", надлежно упълномощен със заповед № РА 08496/07.12.2009 г. на министъра на тронспорта, информационните технологии и съобщенията, при наличие на законова възможност за делегация - чл. 7, ал. 1 от Закона за автомобилните превози. По изложените съображения, Върховният административен съд, седмо отделение приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора неоснователна е претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски, с оглед на което същата следва да се остави без уважение. Воден от изложеното, Върховният административен съд, седмо отделение на основание чл. 221, ал. 2 от АПК