Решение № 5140 от 9.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14295/2011 г.

Решение № 5140 от 9.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14295/2011 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Любомир Георгиев Димитров от гр. София против решение № 3573 от 18.07.2011 г. по адм. д. № 6423/2010 на Административен съд - София град. Релевира оплакване за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - кмет на СО, район "Връбница" не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Любомир Георгиев Димитров срещу заповед № РД-09-197 от 17.08.2010 г. на кмета на район "Връбница", подписана от заместник-кмета на района при условията на заместване, с която е разпоредено отменяне на заповед за настаняване от 11.05.2007 г. и прекратяване на възникналото въз основа на нея наемно правоотношение между район "Връбница" и касационния жалбоподател. Съдът е приел, че заповедта е законосъобразен индивидуален административен акт. Изложил е мотиви, че административният орган е издал акта си в съответствие с нормата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС, тъй като по делото е било установено, че жалбоподателят не е заплащал консумативните разноски повече от три месеца. От справките с "Топлофикация" ЕАД и "Софийска вода" АД, които според съда не са били оспорени от жалбоподателя периодът и задълженията на жалбоподателя са били установени. По тази причина съдът е приел, че непосочването на тримесечния период по см. на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС в оспорваната не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Решението на съда е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Неправилно съдът приема, че липсата на изрична индивидуализация на тримесечния непрекъснат период на неизпълнение на задълженията за заплащане на консумативните разноски, не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото този период е обективно установим от доказателствата по делото. Липсата на посочен период в обжалваната заповед, който законът изисква, за да е налице основание за прекратяване на наемното правоотношение по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като препятства правото на гражданина на защита срещу фактите, посочени в административния акт. Възможността на адресата на административния акт да се защитава срещу фактите, които служат като основание за издаване на административния акт, чрез изтъкване на други факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, следва да е налице от момента на започване на административното производство. АПК задължава административния орган да уведоми гражданина за започване на административното производство /нормата на чл. 26 от АПК носи наименование "задължение за уведомяване"/. В конкретния случай жалбоподателят не само не е бил уведомен за започване на административното производство за прекратяване на наемното правоотношение на основание неплащане на консумативните разноски за неуточнен период от три месеца, но и в обжалваната заповед този период не е бил обозначен с начален и краен момент. Именно поради нарушаване на правото на защита в рамките на административния процес, ирелевантно е обстоятелството дали периодът е бил обективно установим от доказателствата по делото в рамките на съдебния процес. Нарушението на административнопроизводствените правила се счита за съществено, или когато е дало отражение и е повлияло на съдържанието на административния акт, когато, ако не е било извършено, съдържанието на акта би било друго, или когато е нарушило правото на защита на гражданина в рамките на административния процес. Същественото нарушение на административнопроизводствените правила е основание за незаконосъобразност на административния акт съгл. чл. 146, т. 3 от АПК. По тази причина неправилно съдът приема, че тъй като правото на оспорване било упражнено надлежно, то право от на защита в административния процес не е било нарушено. Съдът също така неправилно е приел и че нередовното връчване на административния акт е без правно значение. Установените пред съда обстоятелства, с оглед оплакванията в жалбата, а именно - неуведомяването за започване на производство за прекратяване на наемното правоотношение, непосочване на периода от 3 месеца, в който гражданинът е в забава и невръчване на административния акт по предвидения в АПК начин сочат на нарушено право на защита в административния процес, което представлява основание за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Предвид изложеното, обжалваното решение на Административен съд - София град следва да се отмени, като вместо него бъде постановено друго, с което обжалваната заповед № РД-09-197 от 17.08.2010 г. на кмета на район "Връбница", подписана от заместник-кмета на района при условията на заместване, с която е разпоредено отмяна на заповед за настаняване от 11.05.2007 г. и прекратяване на на възникналото въз основа на нея наемно правоотношение между район "Връбница" и касационния жалбоподател, бъде отменена. Водим от изложеното, Върховният административен съд