Решение № 4524 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 253/2012 г.

Решение № 4524 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 253/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на н-к РДНСК, Южен централен район, срещу решение № 630/05.12.2011 г., постановено по адм. д. № 603/2011 г. на Административен съд - гр. Пазарджик, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на Петко Кирев Тонев от гр. Пловдив срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-134/14.04.2011 г. на н-к РДНСК, Южен централен район. Ответникът, Петко Кирев Тонев, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Пазарджик, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Петко Кирев Тонев, Заповед № ДК-02-ЮЦР-134/14.04.2011 г. на н-к РДНСК, Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж "вилна сграда", находящ се в Държавен горски фонд /ДГФ/, отдел 289, "4" по ЛУП на местност "Слъвчева поляна" /защитена местност/, яз. "Широка поляна", землище гр. Батак. За да постанови решението си съдът приел, че описаната в констативния акт и заповедта вилна сграда не отговаря на тази, за която жалбоподателя претендира, че е собственик, поради което заповедта е издадена за премахване на вилна сграда, която не е собствена на жалбоподателя, поради което е незаконосъобразна. Решението е правилно. Видно от заповедта и констативния акт, в нея е описан незаконен строеж, представляващ вилна сграда с размери 6.00/7.00 м., като на ниво + 1.40 м. /от прилежащ терен/ е обособен избен етаж, от което следва че по тях сградата е със застроена площ 42 кв. м. Вторият етаж на вилната сграда се обслужва от външно стълбище, като в заповедта и акта не се описва вътрешното разпределение на сградата. Видно от заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда, се установява, че вилната сграда, за която жалбоподателят претендира, че е собственик, представлява едноетажна паянтова вилна сграда с размери 10.90/4.77 м и застроена площ 52 кв. м., с външен самостоятелен вход от метално стълбище, с под над нивото на прилежащия терен от кота 0.20 до кота 1.25 м., поради денивелация на терена. Вещото лице не е установило наличие на обособен избен етаж. С оглед на тези данни налице е съществено разминаване в параметрите и вида, като етажност на описаната в процесната заповед и установеното на самото място на тази, за която жалбоподателят претендира, че е собственик. С оглед на това не е установено по категоричен начин, че сградата предмет на заповедта, на която жалбоподателят е адресат, е тази, негова собственост. При така установените обстоятелства при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че на жалбоподателят не би могъл да е адресат за премахване на сграда, незаконен строеж, която не е идентифицирана като неговата, независимо, че е установено, че и той притежава сграда в посочената местност. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК