Решение № 6779 от 20.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2890/2014 г.

Решение № 6779 от 20.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2890/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 29, ал. 1 от Закона за особените залози. Образувано е по жалба на ЕВРОЛИЙЗ АУТО ЕАД, гр. София, представлявано от изпълнителния директор И. Е. П. чрез пълномощника юрк. П. К. против заповед № ЛС-04-159/31.01.2014 г. на министъра на правосъдието, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № 43/15.07.2013 г. на директора на ЦРОЗ относно разпореден отказ за вписване в ЦРОЗ на обстоятелствата по договор за лизинг по партидата на ТЕМПО ТРАНС РОУД ЕООД в качеството му на ползвател, заявено от жалбоподателя като лизингодател. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на отказа за вписване на договора за финансов лизинг в ЦРОЗ, по съображения за нарушение на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че към заявлението за вписване в ЦРОЗ е приложено съгласие на ползвателя в предвидената от закона писмена форма с нотариална заверка на подписа съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗОЗ. Съгласието е дадено от законния представител на дружеството - ползвател, към момента на подписването му и е породило правните си последици. Обстоятелството, че впоследствие управителят е сменен е ирелевантно за валидността и действието на така даденото съгласие. Искането е за отмяна на отказа за вписване. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрк. Д. оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото съгласно чл. 235 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото производство е отказ на министъра на правосъдието по смисъла на чл. 29, ал. 1, изр. 2 от ЗОЗ, постановен в производство по чл. 31 - чл. 35 от Правилника за устройството и дейността на ЦРОЗ към Министерство на Нормата е специална по отношение общите правила за обжалване на индивидуални административни актовете по чл. 145, ал. 2 от АПК, поради което следва да се приеме, че предмет на съдебен контрол за законосъобразност е административният акт, издаден от министъра, а не първоначалният отказ на директора на ЦРОЗ към МП. Аргумент в тази насока е и нормата на чл. 35, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на ЦРОЗ към МП, според която при отхвърляне на жалбата от министъра на правосъдието централната регистърна служба препраща съответно към чл. 31 от правилника т. е. относно оспорването на отказът за вписване в ЦРОЗ. Жалбата е подадена от надлежна страна - адресат на оспорения акт. От представените по делото писмо изх. № 0006/07.02.2014 г. и известие за доставяне на "Български пощи" ЕАД, се установява, че заповедта на министъра на правосъдието е връчена на дружеството - жалбоподател на 10.02.2014 г., поради което жалбата от 17.02.2014 г. е подадена в 7 - дневния срок по чл. 35, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на ЦРОЗ към МП и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, поради следното: Административното производство е образувано по заявление № 2013073100756 от 10.07.2013 г. на ЕВРОЛИЙЗ АУТО ЕАД, с което е направено искане за вписване на обстоятелства по договор за финансов лизинг № 01013373/24.07.2012 г. по партидата на ТЕМПО ТРАНС РОУД ЕООД - ползвател по договора. Към заявлението са приложени следните документи: писмено съгласие рег. № 21995/30.07.2012 г. по описа на нотариус рег. 595 на НК, дадено от С. Т. Й. в качеството й на управител и представляващ дружеството - ползвател за вписване ЦРОЗ на превозното средство и вземането по договора за лизинг № 01013373/24.07.2012 г., пълномощно рег. № 8880/21.12.2012 г., издадено от ЕВРОЛИЙЗ АУТО ЕАД и платежно нареждане от 27.06.2013 г. за внесена държавна такса за вписване на особен залог. Със заповед № 43/15.07.2013 г. директорът на ЦРОЗ е отказал вписването в ЦРОЗ на основание чл. 28, ал. 1 във връзка с чл. 19, ал. 2 от ЗОЗ. Този отказ е обжалван пред министъра на правосъдието, който със заповед № ЛС-041619/08.10.2013 г. е оставил жалбата без разглеждане, като просрочена. С определение № 14933/13.11.2013 г. на ВАС, първо отделение, постановено по адм. д. № 14985/2013 г. тази заповед е отменена и преписката е върната на министъра на правосъдието за разглеждане на жалбата по същество. В тази връзка е издадена и оспорената в настоящото производство заповед № ЛС-04-159/31.01.2014 г., с която на основание чл. 29, ал. 1 от ЗОЗ и чл. 35, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на ЦРОЗ, е отхвърлена жалба на заявителя и отказът за вписване на договора за лизинг е потвърден. Според изложените в заповедта мотиви, административният орган приема, че към момента на подаване на заявлението от ЕВРОЛИЙЗ АУТО ЕАД през 2013 г., не е изпълнено условието на чл. 27, ал. 2 от ЗОЗ, тъй като представеното писмено съгласие с нотариална заверка на подписа от 30.07.2012 г. е подписано от С. Т., която към този момент - 10.07.2013 г. не е представляващ дружеството - ползвател по договора, предвид извършена промяна в управлението му, вписана в търговския регистър и служебно установена от длъжностното лице при ЦРОЗ. При така установените факти, настоящият състав на Върховния административен съд, намира, че оспореният отказ за вписване в ЦРОЗ е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на процедурата, предвидена в ЗОЗ и Правилника за устройството и дейността на ЦРОЗ към МП, но в нарушение на материалния закон. Съображенията за това са следните: Материалната компетентност на министъра на правосъдието да се произнася по отказ за вписване в ЦРОЗ произтича от нормата на чл. 29, ал. 1, изр. 1 от ЗОЗ, според която отказът да бъде извършено вписването подлежи на обжалване по административен ред пред министъра на правосъдието. Отказът е мотивиран съгласно изискването на чл. 59, ал. 2 от АПК, като изложените фактически и правни основания обезпечават правото на защита на адресата на акта и проверката за спазване на материалния закон. В административното производство е спазена процедурата по чл. 31 от Правилника за устройство и дейността на ЦРОЗ към МП като отказът на министъра на правосъдието е отбелязан в заявлението за вписване, както и подадената жалба. В нарушение на материалния закон административният оран е приел, че липсва съгласие на ползвателя по договора за лизинг съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗОЗ, поради което са налице основания по чл. 28, ал. 1 от ЗОЗ вписването в регистъра на особените залози по заявлението на ЕВРОЛИЙЗ АУТО ЕАД да бъде отказано. В процесния случай не е спорно, че за вписване са заявени обстоятелства по чл. 26, ал. 1, б. "д" и т. 3 от ЗОЗ във връзка чл. 12, ал. 1 от същия закон - относно залог върху имущество, предмет на договор за финансов лизинг, по партидата на ТЕМПО ТРАНС РОУД ЕООД - ползвател по договора за лизинг. Съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗОЗ в този случай към заявлението се прилага писмено съгласие за вписването с нотариална заверка на подписа на залогодателя, на купувача на изплащане или на ползвателя по договор за лизинг. В случая към заявлението е приложено съгласие на ползвателя - Темпо Транс Роуд ЕООД от 30.07.2012 г., с нотариална заверка на подписа на С. Т. Й. в качеството й на представляващ дружеството. Нормата на чл. 27, ал. 2 от ЗОЗ не определя изисквания за наличието на съгласие към определен момент, включително и към момента на подаване на заявлението за вписване. Достатъчно е наличието на такова съгласие от изброените лица, в случая от ползвателя по договора за лизинг. Съгласието на Темпо Транс Роуд ЕООД изхожда от лице, което към момента на подписването му притежава качеството управител и представляващ дружеството и следователно е породило правните си последици на валидно волеизявление от името на дружеството съгласно чл. 147 от ТЗ. Извършените от управителя на дружеството правни действия и сделки го обвързват, тъй като са извършени от негово име и за негова сметка. Поради това последващата промяна в органите на управление на дружеството - ползвател е ирелевантна за наличието на съгласие по смисъла на чл. 27, ал. 2 от ЗОЗ. Аргумент в тази насока е и предвидената в чл. 26, ал. 3 от Правилника за устройството и дейността на ЦРОЗ към МП, възможност наличието на съгласие на лицето с нотариална заверка на подписа да е удостоверено като част от договорът, правата по който се вписват, когато е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите и съдържа заявените за вписване обстоятелства. В този случай сключването на договора по правило предхожда заявлението за вписване в ЦРОЗ и преценката за наличието на валидно съгласие се извършва към момента на подписването му пред нотариус. От обхватът на проверката по чл. 29, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на ЦРОЗ извършвана от длъжностното лице по вписването относно данните за регистрацията на заявителя и другите лица, до които се отнасят обстоятелствата, чието вписване се иска не следва изискването, че волеизявленията на лицата следва да направени към момента на подаване на заявлението за вписване. Тази проверка касае единствено съпоставка дали лицата, от които изхождат волеизявленията, в това число съгласието по чл. 27, ал. 2 от ЗОЗ, притежават качеството на управителни органи и могат ли валидно да изразяват волята на дадено лице. С оглед на изложеното, като е приел, че даденото съгласие от С. Т. Й. като управител на Темпо Транс Роуд ЕООД към момента на подписването с нотариална заверка на подписа, не представлява съгласие по смисъла на чл. 27, ал. 2 от ЗОЗ, министърът на правосъдието е постановил отказ за вписване в ЦРОЗ в нарушение на материалния закон - основание по чл. 146, т. 4 от АПК за неговата отмяна. При този изход на спора разноски за съдебното производство се дължат на жалбоподателя. В жалбата е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради осъществено процесуално представителство от юрисконсулт на дружеството - касатор при подаване на жалбата, но в случая такова не следва да се присъжда, тъй като процесният случай не попада в хипотезите на чл. 8, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при които се присъжда възнаграждение по дела без определен материален интерес. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,