Решение № 7992 от 15.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2986/2010 г.

Решение № 7992 от 15.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2986/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК и е образувано по касационната жалба на областния управител на област Пловдив против решение № 1716 от 16.12.2009 г., 1 постановено по адм. д. № 1813 по описа за 2009 г. на Административен съд Пловдив. Поддържа се оплакване за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Екатерина Петрова Кьосеиванова - Йорданска оспорва касационната жалба. Останалите ответници- Светослав Любомиров Обрейков е Личо Обрейков Обрейков не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна стана, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е основателна. С обжалваното решение Административен съд Пловдив е изменил Заповед № ЗД-04-5 от 23.09.2009 г. на областния управител на област Пловдив, с която на осн. чл. 6, ал. 1, т. 2 и ал. 5 от ЗОСОИ е утвърдена обща стойност на компенсаторните записи като средство за обезщетение, разпределена съобразно квотите на съсобствениците по заявление № 96-00-2163 от 16.09.1998 г. на ответниците по касационната жалба. Определената от областния управител оценка от 126404 лв е увеличена на 146725 лв., разпределена съобразно квотите на съсобственост между правоимащите. Съдът е приел, че оценката за имотите, подлежащи на обезщетяване, не е съобразена с местонахождението на имотите, като е посочил, че те се намират в I зона на гр. Пловдив, съгласно Приложение № 1 към ЗМДТ. Основният спор по правилното приложение на материалния закон се свежда до определяне на местоположението на имотите, подлежащи на обезщетяване, като в касационната жалба се поддържа становището на административния орган, че имотът попада във II зона на града. Представя се и решение I 4 на Общински съвет - Пловдив по протокол № 1 от 22.01.2009 г., определящо границите на зоните на територията на община Пловдив. Оценяваният имот представлява две паянтови сгради - първата състояща се от 1 килер, една работилница и две стаи, а втората - от две помещения с обща застроена площ от 130 кв. м., незастроено място от 5562 кв. м., ведно с трайни насаждения, съставляващо имот № 348 от кв. 51 по плана на "Царско поле" - гр. Пловдив от 1929 г., намиращ се на улица "Св. Пантелеймон" - сега ул. "Любен Каравелов". Местоположението е определено като II зона от административния орган, съобразно направената от експерт оценка, а от вещото лице в хода на съдебното производство като I зона на града. От представеното решение на общинския съвет и приложение № 1 към него не може да се установи по категоричен начин спорното обстоятелство, а именно в коя зона на града, съобразно Приложение № 1 на ЗМДТ попада процесният имот. По делото не е спорен начинът на изчисление на оценката, в случай, че местоположението е безспорно установено. Определянето на последното обстоятелство в настоящото касационно производство не може да бъде категорично установено, по тази причина Върховният административен съд намира, че решението, макар почиващо върху заключението на вещото лице, се явява необосновано. Доказателства - служебни бележки, удостоверения от техническа служба на общината или заключение на вещо лице, за местоположението на имота - в I или II зона на града, по делото не са събрани. При наличие на касационно основание чл. 209, т. 3 от АПК решението на Административен съд Пловдив следва да се отмени, делото да се върне на първоинстанционния съд с указание за събиране на доказателства относно местонахождението на спорния имот съобразно Приложение № 1 към ЗМДТ и определените от общинския съвет - Пловдив зони. Водим изложеното, Върховен административен съд, трето отделение