Решение № 1 от 10.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 348/2008 г.

Решение № 1 от 10.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 348/2008 г., 5-членен състав, ГК, докладчик съдията Таня Митова Производството е по чл. 231, ал. 1, б. "а", "г" и "е" от ГПК (отм.). Образувано е по молба на адв. Х. т., действащ лично за себе си и като пълномощник на М. А. т. и Н. Н. т., всички със съдебен а. в София, с искане да се отмени влязлото в сила решение № 1490 от 14.12.2006 г. по гр. д. № 2586/2005 г. на Върховния касационен съд, състав на IV г. о., с което е оставено в сила решение от 8.04.2005 г. по гр. д. № 395/04 г. на окръжен съд гр. С.. Твърдят, че посоченото решение противоречи на влязло в сила решение по гр. д. 1401/98 г. на Старозагорския районен съд (делото е приложено като доказателство по разглежданото дело) и е налице основание за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "г" ГПК. Основанията за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "а" и "е" от ГПК са посочени формално, без да са развити съображения за тяхната основателност и без да са представени писмени доказателства. Ответниците по молбата "Б" А., гр. С., П. к. гр. С. и В. Х. Г. от София не са заявили становища. Жалбата е постъпила в срока по чл. 232, ал. 1 ГПК, но е процесуално допустима само по чл. 231, ал. 1, б. "г" ГПК (отм.). Както се посочи, останалите основания са посочени формално, без да са представени писмени доказателства и без да са въведени твърдения, които да обуславят наличието на предпоставките по б. "а" и "е" от текста. Разгледана по същество в допустимата й част молбата е неоснователна поради следното: Съгласно чл. 231, ал. 1, б. "г" от ГПК заинтересуваната страна може да иска отмяна на влязло в сила решение когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. В този случай Върховният съд отменя неправилното решение - чл. 234, ал. 2 ГПК. Разглежданият случай не попада в приложното поле на разпоредбата. Видно от данните по делото влязлото в сила решение на Старозагорския районен съд е постановено по иск с правно основание чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, а искът, който е разгледал ВКС по гр. д. № 2586/2005 г., е с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК. Няма нито обективно, нито субективно тъждество на двете дела, съответно основание за отмяна на решението по никое от тях. По изложените съображения и на основание чл. 234 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, ПЕТЧЛЕНЕН СЪСТАВ