Решение № 917 от 6.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9113/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Пловдив при Агенция Митници, чрез юрк. Бояджиева срещу Решение 6092 от 05.07.2024 г., постановено по адм. д. 18/2024г. по описа на Административен съд- Пловдив, с което по жалба на Н. Г. Б. е отменено Решение РТД- 3000-1988/08.12.2023г./32-666709 на директора на Териториална дирекция Митница Пловдив при Агенция "Митници". В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател оспорва изводите на съда, според които данните от американските митнически власти не представляват годно доказателство за установените факти, като счита, че е налице обоснованост на основателните съмнения по отношение на декларираната митническа стойност на стоката. Подробни съображения са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Н. Г. Б., чрез адв. Апрахамова оспорва касационната жалба по аргументи изложени в писмен отговор и становище, като моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени наведените отменителни основания в касационната жалба и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд- Пловдив е било Решение РТД- 3000-1988/08.12.2023г./32-666709 на директора на Териториална дирекция Митница Пловдив при Агенция "Митници", с което е определена нова митническа стойност на стока 1/2 от MRN 21BG003009103316R5 в размер на 26 505,14 лв. и е определено за досъбиране вносно мито в размер на 1535,43 лв. и ДДС в размер на 3377,96 лева и законна лихва върху сумата от датата на възникване на задължението по митническата декларация - 19.02.2021 г. до погасяването му. Според фактическите установявания, на 19.02.2021 г. в митническо бюро Пловдив е подадена вносна митническа декларация с MRN 21BG003009103316R5, с която е поставена под режим "допускане за свободно обращение", стока а именно - употребяван пътнически автомобил - катастрофирал, марка: Хюндай, модел: Елантра; тип: бензин; бр. места - 5; първа регистрация: 02.01.2020 г.; цвят сив; раб. обем: 2 000 куб. см.; мощност: 165HPSAE; шаси : KMHD84LF1LU897677; държава на изпращане и произход Съединени американски щати (САЩ); бруто тегло 1290,02 кг., нето тегло 1290,02 кг.; код по ТАРИК 8703239000, с декларирана митническа стойност 11 150,77 лв. Към митническата декларация са приложени: фактура BILL OF SALE /сметка за продажба/ от 17.09.2020 г. с продавач Х. И. С. и купувач Н. Б. с покупна цена на автомобила 5500.00 USD, както и транспорт и застраховка до Варна - 1409,50 USD, съгласно представена фактура от Atlantic Expres Corp. 70605 от 02.12.2020 г. Приложени са разпечатки от проведен аукцион за автомобила с продажна цена 5 500 USD. В резултат на извършена последваща проверка на декларираната митническа стойност, по линия на международното сътрудничество е получен отговор от Американската служба "Митници и гранична охрана на САЩ" с peг. 32-359976 от 21.10.2022 г., с който са предоставени документи, представляващи електронна информация за износ /Electronic Export Information/ от системата на Американската служба "Митници и гранична охрана" за превозни средства, декларирани за износ в САЩ с дестинация Република България. От представената от Американските митнически служби информация ,Electronic Export Information (EEI) c ITN (Internal Transaction Number) X20201123374712, чрез вписаните данни се идентифицирал процесният автомобил "ХЮНДАЙ ЕЛАНТРА", TИП: PKW; ШАСИ: KMHD84LF1LU897677, в който било посочено "Продажна цена или себестойност, ако не е продадено" /"Selling price or cost if not sold"/ - 15 000 щатски долара, която е по-висока от тази, която е декларирана при вноса на същите автомобили от неговия получател. Поради възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност на основание чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, с писмо от 17.11.2022 г. са изискани допълнителни документи, относими към външнотърговската сделка, в подкрепа на декларираната митническа стойност на стока. В отговор Н. Б. е предоставил документи идентични с представените при декларираното на лекия автомобил. Със съобщение по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 рег. 32-504729/07.08.2023 г. Б. е уведомен, че предстои издаването на решение на Директора на ТД Митница Пловдив, с което се определя нов размер на публичните държавни вземания за стока 1/2 от MRN 21BG003009103316R5. В определения срок не е изразено становище. Въз основа на горното директорът на ТД Митница Пловдив е издал обжалваното решение. При тези установявания административният съд е приел, че оспореното решение е валидно, издадено от компетентен орган съгласно чл. 19, ал. 7 във вр. с, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), но в административно производство, в което са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, с мотиви че липсва заповед за възлагане на последваща проверка в рамките на последващия контрол по реда на чл. 84 от ЗМ, която да е връчена на проверяваното лице, което е квалифицирано като съществено и неотстранимо нарушение. Обосновал е извод и за несъответствие на акта на митническия орган с материалния закон, тъй като съмненията на митническия орган относно неправилното деклариране на митническата стойност не се основават на събраните доказателства. Наред с това, съдът е приел, че митническият орган не е изпълнил императивното правило за последователно прилагане на вторичните методи по чл. 74, § 2 букви от а) до г) респ. по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Обжалваното решение на Административен съд - Пловдив е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Спорът между страните се свежда до това, спазени ли са административно производствените правила при издаване на оспорения индивидуален административен акт; обосновали ли са митническите органи "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и спазени ли са правилата за определяне на митническата стойност на стоката. На първо място следва да се посочи, че възраженията на касатора за неправилност на изводите на съда, с които е прието, че в административното производство по издаването на оспорения акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила са основателни. От доказателствата по делото се установява, че в случая е осъществен контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в декларацията, за който законодателят не е поставил изискване за издаване на заповед за възлагане на този вид проверка, изготвянето на доклад с определени реквизити, както и предварително уведомяване на вносителя за предприетата проверка. В тази връзка основателно се сочи в касационната жалба, че административният съд не е съобразил разграничението между двете процедури - проверка на декларацията по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ и последващ контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 2 ЗМ и погрешно е приел за приложими правилата за провеждането на втория вид процедура - виж чл. 84, ал. 2 от ЗМ. На следващо място съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съответно, когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, § 2, то митническото остойностяване се извършва по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Независимо че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена, или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни. Настоящият касационен състав преценява като неправилен изводът на административния съд за неоснователност на съмненията на митническия орган, че декларираната договорна стойност не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70 от Кодекса. Информацията, предоставена от Дирекция "Митническо разузнаване и разследване" при Министерство на вътрешната сигурност на САЩ за декларираната при износа митническа стойност на лекия автомобил в размер на 15 000 щатски долара, значително надвишава цената, посочена в приложената от вносителя към МД за внос фактура - 1500 щатски долара. Информацията е предоставена въз основа на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации, утвърдена с РМС 754/15.11.2002 г., обн., ДВ, бр. 45/27.05.2004 г., в сила от 1.04.2004 г. Според чл. 5, § 1 от спогодбата при поискване митническите администрации си предоставят информация относно транспортирането и експедирането на стоките, от която са видни стойността, произходът, местоназначението и местоположението на тези стоки, а според чл. 9, § 2 получената по силата на тази спогодба информация може да се използва при съдебни, административни или наказателни производства. Цената, декларирана в декларацията за експорт, не може да бъде възприета безрезервно като действително платена или подлежаща на плащане цена, в какъвто смисъл са доводите на касатора, но с оглед обстоятелството, че от страна на вносителя не са представени други документи във връзка с начина на формиране на вписаната във фактурата цена като договор и др. и не са представени платежни документи, тя обосновава съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение, като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и прилагане на вторичните методи за определянето й, регламентирани в чл. 74 МКС. Като правилен следва да бъде преценен извода на административният съд, че в настоящия случай митническите органи не са мотивирали неблагоприятното за заявителя решение. Определената в оспорения акт митническа стойност не се основава на определени митнически стойности съгласно налични данни в националните бази данни за внос на моторни превозни средства със сходни параметри като марка, модел, година на производство, страна на произход, страна на внос, съответно "употребявани", "катастрофирали" или "с повреди" и на използването на методите по чл. 70 и чл. 74 § 2 от Митническия кодекс в разумна гъвкавост. Митническият орган не е изпълнил задължението си да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага, за да определи митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (решение от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU:C:2017:839, т. 56 и решение от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU:C:2019:519, т. 27), а е приел, че стойността на автомобила следва да се определи съгласно декларирана в износната МД цена на автомобила. В този смисъл, незаконосъобразно въз основа единствено на декларираната митническа стойност при износа, без наличието на други доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката, митническите органи са осъществили ново митническото остойностяване. Съгласно трайната практика на ВАС, в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки, както и да мотивират решението за корекция на митническата стойност. В случая това не е сторено, а митническите органи са се позовали единствено от информацията посочена в електронната информация за износ (еквивалент в САЩ на декларация за износ в ЕС), от която не може да се установи по безспорен начин, че това е действителната договорена стойност и платена цена на автомобила. Предвид изложеното, като е отменил оспореното решение административният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят сторените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение съгласно представен списък и доказателства за уговаряне и плащане, възлизащи общо на сумата от 720 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,