Решение № 315 от 16.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1504/2010 г.

Решение № 315 от 16.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1504/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на Е. В. и С. В. срещу въззивното решение на Окръжен съд Благоевград /ОС/ по гр. д. № 376/10 г. Обжалването е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, след констатацията, че въззивното решение противоречи на задължителната практика на ВКС - ТР № 6/12 г. ОСГК, по въпроса за приложението на правилата за солидарните задължения спрямо неделимото за издръжка и гледане, когато е поето от две лица, а изпълнявано само от едното и оттам - за възможността да се развали алеаторния договор с неизпълняващия длъжник. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност - необоснованост и незаконосъобразност, на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответницата по жалба А. С. /заместила починалата в хода на делото първоначална ищца Б. Н./ поддържа иска и оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответникът по жалба В. Н., също като наследник на Б. Н., не изразява становище. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното по заявените с нея касационни основания: въззивният съд е уважил предявеният от Б. Н. срещу касаторите /съпрузи/ иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Развалил е сключеният между ищцата, като прехвърлител и ответницата Е. В. /през време на брака й с ответника Сл. В./, като приобретател договор за прехвърляне на недвижим имот - 1/2 ид. ч. от апартамент, срещу задължение за издръжка и гледане, поради неизпълнението му от ответниците. Приел е, че с този договор две лица - Е. В. и А. С., са поели спрямо прехвърлителката неделимото задължение за издръжка и гледане. Задължението е изпълнявано от А. С., срещу която искът не е насочен и това не е пречка да се развали договорът само по отношение на неизпълняващия длъжник - ответниците В. /р. № 99/86 г. на ОСГК/. С ТР № 6/12 г. е изоставена практиката в цитираното от въззивния съд р. № 99/86 г. на ОСГК. В тълкувателното решение е прието, че ако недвижим имот е прехвърлен на две лица срещу задължение за издръжка и гледане, което се изпълнява само от единия длъжник като на кредитора се предоставят грижи и издръжка в пълния уговорен обем, неизпълнението от другия длъжник не може да доведе до разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД нито изцяло, нито само по отношение на неизпълнилия, тъй като намират приложение правилата на солидарните задължения спрямо неделимото такова за издръжка и гледане, на основание чл. 129, ал. 2 ЗЗД. Въз основа на закона и задължителната практика по прилагането му ВКС постановява решението си по делото: С договор от 29.12.97 г., оформен с нот. акт № 75/97 г. ищцата прехвърлили на двете си племенници Е. В. и А. С., апартамента си в Б. срещу задължение за издръжка и гледане - приобретателките се задължили "да й осигурят спокоен и нормален живот, какъвто е водило досега, докато е жива". В исковата молба се признава изпълнението на договора от А. С., срещу която искът не е насочен. Изпълнението на тази съзадължена е прието от кредиторката и тя се счита достатъчно удовлетворена, за да не иска разваляне на договора с нея - р. по гр. д. № 1534/09 г. на четвърто г. о. В отговора на исковата молба ответниците са заявили, че са изпълнявали договора поотделно и заедно с другия съзадължен приобретател, така че прехвърлителката винаги е получавала /от тях или от съзадължената/ всичко необходимо й. Този им довод е коментиран от ищцата в писмената защита пред районния съд и въззивната жалба с оглед събраните във връзка с оспорването доказателства и с позоваване на р. № 99/86 г. на ОСГК. Или възражението на ответницата по жалба, че изпълнението на договора от нея, като съзадължена за издръжка и гледане, е останало извън обхвата на спора е неоснователно. Изпълнението на задължението за гледане и издръжка, когато не е детайлно уговорено, следва да съответства на действителните нужди на кредитора - жизнени и битови, като се отчита и възможността му да се справи сам /р. по гр. д. № 1534/09 г. на четвърто г. о. на ВКС/. От събраните по делото доказателства се установява, че към завеждане на иска ищцата била в напреднала възраст /род. през 1927 г./ и в тежко здравословно състояние - със стенокардия, високо кръвно налягане, захарен диабет - неинсулинозависим, лошо зарастнала фрактура в областта на лявата тазобедрена става, довела до скъсяване на крака със 7 см. и невъзможност да се движи сама. През 2 000 - ната година и след това на три пъти чупила крайници, което налагало постоянна грижа и наблюдение. След първото счупване помощ на прехвърлителката оказвала най-вече майката на ответницата Т. /св. К./. При второто и трето счупване през 2006 и 2009 г. прехвърлителката вече живеела трайно в едно домакинство с А. С., която се грижила за нея, като при нужда наемала гледачка и ползвала помощта на съседка от блока /св. К., А. и К./. През последния тежък за прехвърлителката период ответниците я посещавали инцидентно, ответницата В. била предимно в чужбина, а полаганата от членовете на семейството й грижа няма характера на ежедневна, постоянна и с необходимото на кредитора съдържание. Затова изводът на ОС, че договорът не е изпълняван от ответниците - още повече, че през последните 5 години изпълнението му е налагало съвместно живеене с ищцата, съобразно нуждата й - е съответен на данните по делото. Твърдението на ответниците, че не са допускани до жилището на ищцата Н. от А. С. са неустановени с категоричност. Дори да се приеме, че и им е пречено да се грижат и издържат прехвърлителката, ответниците е следвало да престират парична сума в изпълнение на задължението си, което не твърдят да са правили /р. по гр. д. № 642/11 г. на четвърто г. о. на ВКС/. Прехвърлителката - ищца признава и от данните по делото се установява, че съвместен живот в едно домакинство с прехвърлителката е установила и подневна грижа за нея е полагала, с помощта на съседка, другата приобретателка А. С.. Прехвърлителката винаги е имала необходимите за състоянието й домашна обстановка, храна, грижа и присъствието на близък човек /св. А. и К./. Или договорът е изпълняван от единия длъжник в пълния уговорен обем, така че кредиторът е удовлетворен /което е заявено от Бл. Н. и в съд. заседание по отношение на А. С./. Той не може да развали договора нито изцяло, нито по отношение на неизпълняващия длъжник, защото за неделимото задължение за гледане и издръжка се прилагат съответно правилата на солидарните задължения, на осн. чл. 129, ал. 2 от ЗЗД, а именно: Изпълнението на единия солидарен съдлъжник освобождава всички длъжници - чл. 123 от ЗЗД; удовлетвореният кредитор няма права срещу тях, а отношенията между изпълнилия и неизпълнилия длъжник се уреждат съобразно чл. 127 от ЗЗД /ТР № 6/12 г. на ОСГК/. В. решение, макар и обосновано откъм фактическа страна, от правна следва изгубила значението си стара ръководна практика. Затова е неправилно, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, за отхвърляне на иска по изложените съображения. На ответниците следва да се присъдят разноски от общо 3 000 лв. за трите инстанции, при основателност на направеното от ищцата С. възражение за прекомерност на разноските. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г. о.