Решение № 6349 от 12.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9449/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, представляван от гл. юрк. С. Илова, и на министъра на туризма, чрез пълномощника В. Велкова, срещу решение 4873 от 27.06.2024 г., постановено по адм. дело 1990/2022 г. по описа на Административен съд Бургас. Наведени са оплаквания за неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът на съда за законосъобразност на издадената виза за проектиране с твърдения, че е издадена от некомпетентен орган, при отсъствие на предпоставките по чл.134, ал.6 ЗУТ и в нарушение на чл.104, ал.1 ЗУТ, както и на чл.4, ал.2 и чл. 12а от ЗУЧК. Прави се искане за отмяна на оспореното решение. Ответникът началник отдел Устройствено планиране и архитектура, дирекция Устройство на територията при община Бургас, не изразява становище по касационните жалби. Ответниците Община Бургас и ГБС Инвест ЕАД не изразяват становище по касационните жалби. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и данните по делото, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни по следните съображения: С оспореното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на министъра на туризма против виза за проектиране на курортно рекреационен обект в УПИ І-7, м.7, местност Отманли /Росенец/ съгласно действащия ПУП-ПРЗ, ПИ с идентификатор 07079.831.101 по КККР на гр. Бургас, издадена на 11.10.2022 г. от началник отдел Устройствено планиране и архитектура, дирекция Устройство на територията при община Бургас на основание чл. 140 вр. с чл.134, ал.6 ЗУТ по заявление на ГБС Инвест ЕАД. За да постанови решението си административният съд е приел, че оспорената виза е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията на чл.140, ал.2 и ал.3 ЗУТ и на административно производствените правила, както и в съответствие с материалния закон. Констатирано е, че в случая са налице предпоставките по чл.134, ал.6 ЗУТ за издаването на виза за проектиране, тъй като се предвижда промяна само в разположението и конфигурацията на сградите в имота на заявителя, предвидени според действащия ПУП-ПЗ. Въз основа на заключение на СТЕ, съдът е установил, че отразеното застрояване е до пет етажа, с ограничителни линии като едно петно, свободно разположено, при минимално разстояние до границата към морския плаж, съобразено с чл.31, ал.6 ЗУТ, а към останалите съседни имоти с чл. 31, ал.2, т. ЗУТ, с оглед на което е приел, че не се променят предвидените с ПУП показатели за начина и характера на застрояване и правилата и нормативите за съответната устройствена зона, която е за курортни дейности. Формирани са изводи, че противоречието на ПУП с ОУП по отношение на показателите за плътност и интензивност на застрояването, както и относно устройствената зона, не е пречка за издаването на виза за проектиране съобразена с предвиждането на ПУП, които изводи са обосновани с разпоредбата на чл.103а, ал.1, изр. първо от ЗУТ и доказателствата, че в случая е налице заварен ПУП по смисъла на цитираната норма. Съдът е отрекъл приложимостта на ограниченията за застрояване, предвидени в чл.12а от ЗУЧК, за охранителни зони А и Б, в които попада процесния имот, поради това, че ПУП е одобрен преди приемането и влизането в сила на ЗУЧК, а с разпоредбата на §4 от ПРЗ на този закон е въведено изискване за привеждане в съответствие с изискванията на чл. 10, 11, 12 и 21 от ЗУЧК само за действащите общи устройствени планове, но не и за одобрените ПУП, които съгласно § 24, ал.1 ПЗР на ЗИД ЗУЧК запазват действието си. По отношение на забраните по чл.10, ал.2 и чл.11, ал.2 от ЗУЧК, вкл. за поставяне на заграждения, ограничаващи свободния достъп до морския плаж, съдът счита, че следва да бъдат съобразени в процеса на инвестиционното проектиране, но не и в производството по чл.140 ЗУТ. С горните доводи е прието, че оспорената виза съответства на заложените в ПУП-ПРЗ параметри на застрояване, а устройствените показатели по ОУП и ограниченията по ЗУЧК са неприложими, поради което противоречието със същите не е основание за незаконосъобразност на същата. По тези съображения е отхвърлено оспорването. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Оспореният съдебен акт е постановен в противоречие с материалния закон и е необоснован от анализа на събраните доказателства. Налице са касационните отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената виза е издадена от компетентен орган. Наведените от касатора - министъра на туризма, доводи за липса на компетентност на издателя на акта са неоснователни. Видно е, че със заповед 2749/12.08.2022 г. на главния архитект на община Бургас, който е компетентния орган по чл.140, ал.7 ЗУТ, на основание §1, ал.4 ДР ЗУТ са делегирани правомощия да издава или да отказва издаване на визи за проектиране по чл.140 ЗУТ, на началник отдел Устройствено планиране и архитектура, дирекция Устройство на територията при община Бургас. Видно е също, че със заповед 1446/14.09.2022 г. на кмета на община Бургас, е възложено на арх. Д. Калудов - главен експерт в дирекция Устройство на територията, отдел Устройствено планиране и архитектура при община Бургас, да изпълнява по вътрешно съвместителство и длъжността началник отдел Устройствено планиране и архитектура, дирекция Устройство на територията за времето от 15.09.2022 г. до назначаване на служител на незаетата длъжност, но не повече от 6 месеца, т.е. длъжността на делегирания орган. Процесната виза е издадена от арх. Д. Калудов на 11.10.2022 г. Предвид горното и в отговор на възраженията на касатора, следва да се посочи, че при вътрешното съвместителство, назначеният служител изпълнява функциите на отсъстващия титуляр, наред с функцията по своето индивидуално трудово/служебно правоотношение, поради което е налице упражняване на правомощия по заместване, а не при упълномощаване, както неоснователно се поддържа от жалбоподателя. От изложеното следва, че процесната виза е издадена от орган, който замества органа, на който са делегирани правомощията от главния архитект на общината, като изпълнява правомощията му, вкл. делегираните такива, в пълен обем. Изводите са за наличие на компетентност на издателя на визата за проектиране, както правилно е приел административният съд. Съответни на закона са и мотивите в обжалваното съдебно решение за спазване на изискванията на чл.140, ал.2 ЗУТ относно формата, както и на чл.140, ал.3 вр. с ал.1 ЗУТ - относно процедурата по издаване и съобщаване, на оспорената виза. Последната е издадена върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план. Изводът на първоинстанционния съд за постановяване на оспорената виза при наличие на материалноправните основания за това, обаче е направен при неправилно тълкуване и прилагане на закона и в противоречие с представените доказателства. Противно на приетото в оспореното решение, настоящият състав на касационната инстанция счита, че не са налице предпоставките, предвидени в чл. 134, ал. 6 вр. чл.140 ЗУТ. Видно е, че процесната виза е издадена на основание ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед 740/28.06.2005 г., за имот пл. 7 в масив 9, местност Отманли, който е обособен в УПИ І-7 по имотни граници, отреден е за рекреационни дейности /Ок/ - курорт, а по отношение за застрояването - е предвидено запазване на съществуващите сгради по вид и функции, с изграждане на топла връзка между тях и ситуиране на нови сгради - бизнес център с височина до 5 етажа терасовидно, вилни и обслужващи сгради на един и два етажа, спортен център с открит басейн и игрища. На графичната част към ПУП, приложена по делото, са нанесени съществуващите сгради в кафяв цвят и предвидените сгради - с червен цвят, а според заключението на вещото лице - застроителните петна на един и два етажа са поместени на първа линия към морето, а петната за сградите до 5 етажа са разположени на втора линия, като в имота съществуват 9 броя курортни и обслужващи сгради, а застрояването включва общо 18 сгради. От друга страна, от заявлението на собственика на УПИ, от заключението на вещото лице и скицата виза, е видно, че според инвестиционните намерения, съществуващите сгради не се запазват, като е предвидено застрояване до пет етажа, с ограничителни линии като едно петно, свободно разположено, при минимално разстояние до границата към морския плаж мин. Н на основание чл.31, ал.6 ЗУТ, а към останалите съседни имоти мин. 1/3 Н на основание чл. 31, ал.2, т.1 ЗУТ и съобразено с показателите за застрояване в одобрения ПУП-ПРЗ, които са: плътност - 45%; Кинт 1,8; етажност до 5 етажа, свободно застрояване и озеленяване мин. 50%. При тези факти административният съд неправилно приема, че оспорената виза отговаря на изискванията на чл. 140, ал. 3 във връзка с чл. 134, ал. 6 ЗУТ. Изключителната хипотеза на чл. 134, ал. 6 ЗУТ е приложима когато при прилагането на действащия ПУП се променят само разположението и конфигурацията на предвидените сграда, в т. ч. при пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, без да се променя характера и начина на застрояване и правилата и нормативите на съответната устройствена зона. В останалите случаи е необходимо да се процедира изменение на действащия ПУП-ПЗ. Преценката е според зададените със заявлението параметри на застрояване, които в настоящия случай не покриват нормата на ал. 6, чл. 134 ЗУТ. Неправилни са изводите на съда, че със заявеното застрояване се променя само разположението и конфигурацията на предвидената нова застройка. Констатациите на вещото лице в този смисъл са възприети от първостепенния съд, без самостоятелен анализ на събраните доказателства към преписката и по делото. Видно е, че изменението на ПУП, според процесната виза, е чрез обособяване на ограничителна линия на застрояване, определена посредством посочване на минималните отстояния от границите на поземления имот до съседния имот морски плаж, съобразени с височината/етажността на застрояването. Видно е също, че със застрояването чрез ограничителна линия са определени границите, в които може да се строи, но не са определени точното местоположение на сградите и тяхната конфигурация, поради което изводът, че с процесната виза се променят само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, е необоснован и неправилен. Според настоящия състав визата за проектиране няма изискуемото съдържание по чл.134, ал.6 вр. с чл.140, ал.3 ЗУТ, тъй като с нея не се определя конкретното застрояване. Наред с горното, изложените фактически констатации относно предвиденото застрояване и инвестиционните намерения на възложителя, сочат на изцяло ново застрояване в УПИ, след премахване на съществуващите сгради, а последното обстоятелство е в пряко противоречие с изискванията на чл.134, ал.6 ЗУТ. Както се посочи, визираната разпоредба допуска издаване на виза, когато при прилагане на действащ ПУП се променят само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, т.е. сгради, които не са реализирани, но са в обхвата на действащия застроителен план, какъвто не е настоящият случай. От изложеното следва незаконосъобразност на заключението на първоинстанционния съд, че са изпълнени условията за издаване на виза съгласно чл. 140, ал. 3 във връзка с чл. 134, ал.6 ЗУТ. Същата не е издадена за приложение на подробния устройствен план и не предвижда промяна само на разположението и конфигурацията на сградите. Само това е достатъчно основание за незаконосъобразност на издадената виза, без да се изследва съответствието с правилата и нормативите за съответната устройствена зона. С оглед на горното, настоящият касационен състав счита за неприложима хипотезата на чл. 134, ал.6 ЗУТ за допускане на поисканото застрояване без изменение на ПУП-ПЗ. Оспорената виза е издадена в нарушение на материалния закон съгласно чл. 146, т. 4 АПК и като приема обратното, първоинстанционният съд постановява неправилно решение. Предвид изложеното, не е дължима касационна проверка на изводите в оспореното решение за неприложимост на устройствените показатели по ОУП, както и на ограниченията по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие /ЗУЧК/. По посочените съображения, обжалваното решение на Административен съд Бургас е неправило в хипотезата на чл.209, т.3 от АПК и следва да бъде отменено, като на основание чл.222, ал.1 АПК се постанови съдебен акт по същество на спора за отмяна на процесната виза. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,