Решение № 12179 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9740/2015 г.

Решение № 12179 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9740/2015 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на С. Х. П., в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. при ЦУ на НАП против решение № 1729 от 24.07.2015 г. постановено по адм. дело № 391 по описа за 2015 г. на административен съд - В. С него по жалба на Г. А. Г., е отменен ревизионен акт (РА) № Р-18-1400741-091-01 от 09.10.2014 г., потвърден с решение № 770 от 29.12.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответникът по касация - Г. А. Г., чрез процесуалния си представител адв. Д. П.-Т., в писмен отговор и становище по същество дадено в открито съдебно заседание, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Участващият в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - В. е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № Р-18-1400741-091-01 от 09.10.2014 г., потвърден с решение № 770 от 29.12.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В., с който на лицето са определени допълнително задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 192 655.52 лв. и лихви в размер на 51 744.64 лв. и за 2012 г. в размер на 281 339.09 лв. и лихви в размер над 4 183.97 лв. Органите по приходите са приели, че визираната в чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ възможност за преотстъпване на данъка във връзка с чл. 189б от ЗКПО не възниква за ревизираното лице, тъй като тя предвидена само за земеделски производители регистрирани като еднолични търговци. Фактическа обстановка подробно и последователно е обсъдена в мотивите на обжалваното решение. Административният съд е приел, че органите по приходите незаконосъобразно са отказали преотстъпване на данъка на физическото лице, на основание чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 189б от ЗКПО. Посочил е, че разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ определя преотстъпването на данъка да се ползва от лицата, регистрирани като земеделски производители, които дължат данък върху годишната основа за доходите като едноличен търговец. Съдът е сочил в допълнение, че правноорганизационната форма (каквато е тази на едноличния търговец) не е съществена при дефиниране понятието "земеделско стопанство" и всеки регистриран земеделски производител следва да попада в това родово определение. Посочил е, че изпълнението на визираните условия на чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО, не може и не следва да се преценява към момента на подаване на годишната данъчна декларация. Съдържанието на предвидените ограничения показва, че тези условия са "следващи" преотстъпването, а не предхождащи го. В този смисъл прилагането на тази държавна помощ не подлежи на предварителен контрол, а следва да се осъществява последващ контрол за изпълнение на изискванията на чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО. Така мотивиран съдът е приел за неправилно приложена нормата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ и е отменил ревизионния акт. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Безспорни са фактите по делото, че Г. А. Г. е имал регистрация като едноличен търговец с фирма ЕТ "Жътвар - Г. Г." и ЕИК *********, която е заличена на 08.07.2011 г. От 1993 г. е регистриран като земеделски производител, а на 06.12.1994 г. е регистриран и по ЗДДС с идентификационен номер по Булстат *********. След заличаването на едноличния търговец в търговския регистър, лицето се е пререгистрирало с идентификационен номер ЕГН на земеделски производител Г. А. Г.. Предмет на дейност на жалбоподателя е производство на непреработена земеделска продукция /зърно/: пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед и рапица. Правилно съдът е приел, че спорен е въпросът относно правото на физическото лице - земеделски производител, което не е регистрирано като едноличен търговец, да се ползва от разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ. Разпоредбата визира, че данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО. Нормата определя преотстъпването на данъка да се ползва от лицата, регистрирани като земеделски производители, които дължат данък върху годишната данъчна основа за доходите като едноличен търговец. Първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил материалния закон, че уточнението "като едноличен търговец" е относимо към начина на формиране на годишната данъчна основа, а не към дейността на лицето в рамките на правноорганизационната форма едноличен търговец като източник на доходите. Въз основа на изложеното, административният съд, правилно е приел, че данъчното облекчение по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ е допустимо за лицата, регистрирани като земеделски производители, които се облагат за тази си дейност като еднолични търговци по силата на изрична норма на чл. 29а, ал. 1 от ЗДДФЛ. Съобразявайки цитираната норма, физическите лица, регистрирани по ЗДДС за дохода от дейността им като земеделски производители, дори и да не са регистрирани като ЕТ, се облагат върху годишна данъчна основа като еднолични търговци и с корпоративен данък върху данъчната си печалба. Съдът правилно е приел, че понятието "земеделско стопанство" се основава на възприетото от законодателството на Европейския съюз в областта на селското стопанство и сочи, че последното е отделна единица както технически, така и икономически, която има единно управление и която произвежда селскостопанска продукция или поддържа земеделски земи, които вече не се използват за производствени цели, в добро земеделско и екологично състояние по смисъла на чл. 2, буква "а" от Регламент (ЕО) № 1166/2008. Предвид което е приел, че понятието "земеделско стопанство", определено от българското и европейското право, включва и регистрираните земеделски производители, дори те да не са регистрирани като търговци по смисъла на Търговския закон. В този смисъл е трайната практика на Върховен административен съд, а именно по адм. дела № 827/2013 г., I отд., № 5401/2013 г., № 7298/2014 г., № 12625/2014 г., № 14974/2014 г. и др. Правилна е и констатацията на съда досежно изпълнението на визираните условия на чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО, по която не е налице спор. Правилно съдът е счел, че процесният ревизионен акт не е издаден поради обстоятелство, че помощта е била недопустима поради липса на положителни или наличие на отрицателни предпоставки по чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО за 2011 г. и 2012 г., а поради обстоятелството, че жалбоподателят не би могъл да бъде субект на тази държавна помощ, тъй като не е едноличен търговец. Видно от назначената и кредитирана по делото ССчЕ и приетите в съдебното производство писмени доказателства които не са оспорени от страна на ревизиращите органи, са налице условията на чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО, тъй като жалбоподателят е закупил нова техника на значително по-висока стойност от размера на преотстъпения данък. Като е достигнал до сочените правни изводи и е отменил издадения ревизионен акт, съдът е постановил правилно решение, което настоящата касационна инстанция следва да остави в сила. При този изход от делото и с оглед своевременно направеното искане, в полза на ответника по касацията следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 17 000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение