Решение № 14820 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8583/2013 г.

Решение № 14820 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8583/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Кметът на Община Враца обжалва с касационна жалба решение № 6 от 17.04.2013 г. по адм. дело № 86/2013 г. по описа на Административен съд -Враца, с което е отменена негова заповед № 547/15.05.2012 г. за одобряване на ПУП /ПРЗ/ за обособяване на нов УПИ VI-264, кв. 168, ЦГЧ с цел осигуряване на достъп до жилищна сграда с идентификатор 12259.1019.265.2 по кадастралната карта на гр. Враца. С доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяната на решението. Емил Огнянов Маринов и Николай Асенов Борисов обжалват с частна жалба определение от 21.05.2013 г. по същото дело, с което е оставено без разглеждане искането им за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Излагат се доводи за подаване на искането в преклузивния срок и за неправилност на определението, поради което се отмяната му. Ответниците по касационната жалба вземат становище за неоснователност. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба и за основателност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за незаконосъобразна- издадена в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 3 АПК и без обсъждане на други по-благоприятни за оспорващите възможни предвиждания на ПУП, както и при несъществуване на основанията по чл. 134, ал. 2, т. 4 ЗУТ за издаване на акта. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено с неоспореното от страните заключение на вещо лице, че съществува техническа възможност достъпът до процесната жилищна сграда да се осигури през собствения на заявителя Врачанска митрополия УПИ VII-265 в кв. 168, в който е и построена същата, при спазване на минималното разстояние от 3 м от съседния УПИ VI-264, който вариант се явява по-благоприятен за оспорващите. При наличие на две или повече законосъобразни възможности административният орган е длъжен да избере при спазване принципа за съразмерност по чл. 6 АПК и чл. 108, ал. 5 ЗУТ. Необсъждането възможностите и немотивирането на избора от органа представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е самостоятелно основание за отмяна на акта, както правилно приема и административният съд. Нарушаването на принципа за съразмерност води до материална незаконосъобразност на акта. Неоснователен е и другият релевиран касационен порок на решението. При постановяването му правилно е прието, че не съществуват фактическите и правни основания за издаване на заповедта. По смисъла на чл. 134, ал. 2, т. 4 ЗУТ явна фактическа грешка във влезлия в сила ПУП е налице не при формирането, а при погрешното документиране на вече формираната воля на административния орган относно предвижданията на плана. По делото е безспорно установено, че няма формирана воля на административния орган за обособяване на алея за достъп до процесната сграда при одобряване на действащия ПР за процесните имоти, която да е погрешно обективирана и която да обосновава необходимостта от изменение на ПУП. При неоснователност на касационните доводи обжалваното решение следва да остане в сила. Частната жалба е подадена срещу подлежащо на обжалване определение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество е основателна. За да остави без разглеждане искането по чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, административният съд приема, че то е просрочено. Определението се явява неправилно доколкото по делото са налични доказателства (товарителница на л. 43 от делото на АС - Враца) за подаване на искането с куриерска пратка в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. Определението следва да бъде отменено и делото да се върне на същия съд за произнасяне по допустимото искане по чл. 248 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 236 АПК Върховният административен съд, второ отделение,