Решение № 9991 от 26.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9005/2015 г.

Решение № 9991 от 26.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9005/2015 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна и частна жалба подадени от директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - С., срещу решение № 4272 от 22.06.2015 г., постановено по адм. дело № 11902 по описа за 2014 г. на административен съд - С. град, с което е обявен за нищожен ревизионен акт № 2101311275/22.04.2014 г., потвърден с решение № 1907/24.10.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" при ЦУ на НАП - С.. С обжалваното решение данъчната администрация е осъдена да заплати в полза на "БИ ДЖИ АЙ ПРОДЖЕКТС" ООД сумата от 2 455 лв. разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се иска неговата отмяна, и връщането му за произнасяне от друг състав на административния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. От приходната администрация е подадена и частна жалба, чрез процесуален представител К. К., главен експерт с юридическо образование, срещу определение № 2914 от 02.06.2015 г., постановено по адм. дело № 11902 по описа за 2014 г. на административен съд - С. град. С оспореното определение съдът е отхвърлил молба от 26.05.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - С. за отмяна на наложена глоба на основание чл. 91 от ГПК в размер на 50 /петдесет/лева. В частната жалба се прави оплакване, че така постановеното определението е неправилно, като се излагат съответните доводи. М. В. административен съд да отмени наложената глоба. Ответната страна по касационната жалба "БИ ДЖИ АЙ ПРОДЖЕКТС" ООД, редовно призован, чрез адв. А. Я., оспорва касационната и частната жалби, моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. За да прогласи нищожността на оспорения пред него ревизионен акт административен съд - С. град е приел, че възлагането на ревизията и определянето на органа за издаване на акта не е извършено от компетентен орган, което засяга действителността на заключителния акт на административното производство. Обсъдил е съществуващата поредица от оправомощаващи актове на директора на ТД на НАП - С. и ги е съотнесъл към моментите на издаване на заповедта за възлагане на ревизии /ЗВР/. Със заповед № РД-01-1354/01.11.2012 г., директорът на ТД на НАП - С. е определил функциите на компетентен орган да издава ЗВР, на основание чл. 112, ал. 2 от ДОПК, считано от 01.11.2012 г., да се изпълняват от поименно изброени служители, измежду които Г. М. В. - Новакова и К. Г. М.. Със заповедта са били определени и поименно изброени заместници при отсъствие на титулярите, като К. Г. М. е заместник на Г. М. В. - Новакова и обратното. Идентична е и заповед № РД-01-552/07.05.2013 г. директора на ТД на НАП - С., с която са определени функциите на компетентен орган да издава ЗВР, на основание чл. 112, ал. 2 от ДОПК считано от 01.05.2013 г. По установяванията на първостепенния съд ревизията е възложена със заповед № 1307379/08.08.2013 г., издадена от Г. М. В. - Новакова на длъжност началник сектор "Ревизии", в качеството й на заместник на К. Г. М.. С нова ЗВР № 1310399/14.11.2013 г., издадена от К. Г. М. на длъжност началник сектор "Ревизии" е определен нов срок за завършване на ревизията до 13.12.2013 г. Третата ЗВР № 1311275/12.12.2013 г. е издадена отново от Г. М. В. - Новакова и с нея е определен нов срок за завършване на ревизията до 14.01.2014 г. На 22.04.2014 г. Г. М. В. - Новакова на длъжност началник сектор "Ревизии" и А. К. Н. на длъжност - главен инспектор по приходите са издали обжалвания ревизионният акт № 2101311275/22.04.2014 г. В хода на съдебното производство са събрани доказателства, че към датата на издаване на първата ЗВР № 1307379/08.08.2013 г. К. Г. М. е отсъствала поради временна неработоспособност за периода от 31.07.2013 г. до 13.08.2013 г. (на лист 19 от делото е приложен болничен лист) и за това тази ЗВР е издадена от нейния заместник - Г. М. В. - Новакова. Такива са били и първоначалните твърдения на приходната администрация. Поради това административният съд е отменил определението за даване на ход по същество на делото и е дал указания на ответната страна по жалбата, сега жалбоподател, да представи доказателство за това има ли нарочна заповед на директора на ТД на НАП - С., за заместване на К. Г. М. от Г. М. В. - Новакова към дата 08.08.2013 г., когато е издадена първата ЗВР. Към дата 12.12.2013 г., когато е издадена третата ЗВР, няма данни кое е обусловило издаването на тази третата ЗВР от Г. М. В. - Новакова, след като няма доказателства за отсъствие на титуляра К. М. Г.. Съдът е направил извод извод, че третата ЗВР е издадена от некомпетентен орган и ревизионното производство се е развило при липса на персонална компетентност у органа, възложил ревизията, което е обусловило и нищожността на РА, като издаден от орган по приходите, който не разполага с персонална компетентност да го издаде. В съдебно заседание проведено на 19.05.2015 г. процесуалният представител на директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, служител с юридическо образование Кирилов е изразил становище, че е допуснал грешка при посочване на титуляра на ревизията и вместо от К. Г. М. ЗВР е издадена от Г. В., но не в качеството й на заместник на К. Г. М., а като титуляр на ревизията. Пъроинстанционният съд е възприел извода, че липсват безспорни доказателства от които да е ясно, че Г. М. В. - Новакова е определена да издаде ЗВР в качеството на титуляр . Съдът е отбелязал, че представените по делото доказателства и твърдения целят установяване на несъществуваща персонална компетентност на Г. В. да издаде третата ЗВР от 12.12.2013 г., както и РА, като й предадат качество на титуляр, без тя да е определена за такъв. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: В случая първоинстанционният съд правилно е описал фактическата обстановка по повод на ревизията на дружеството "БИ ДЖИ АЙ ПРОДЖЕКТС" ООД, както и относно издаваните ЗВР на същото. Съдът всестранно и обективно е анализирал събраните по делото доказателства. В хода на съдебното производство са събрани противоречиви доказателства, относно персоналната компетентност на органа по приходите издал ЗВР № 1307379/08.08.2013 г., издадена от Г. М. В. - Новакова на длъжност началник сектор "Ревизии" и ЗВР № 1311275/12.12.2013 г. е издадена отново от Г. М. В. - Новакова. Противоречиви са тезите и твърденията защитавани от приходната администрация по време на съдебното производство относно наличието на персонална компетентност у органа издал заповедите за възлагане на ревизия. Пред първоинстанционният съд е посочено, че компетентен, като титуляр да издаде ЗВР е К. Г. М., но първата ЗВР е издадена от Г. М. В. - Новакова, в качеството й на заместник на К. Г. М.. В подкрепа на това твърдение самата приходна администрация е представила болничен лист (на лист 19 от делото) на лицето К. Г. М., от който е видно, че същата е била в отпуск поради временна неработоспособност за периода 31.07.2013 г. до 13.08.2013 г. По отношение на третата ЗВР № 1311275/12.12.2013 г., която също е издадена от Г. М. В. - Новакова, както и обжалваният РА, съдът е предоставил възможност, като е дал ясни указания на приходната администрация за предоставяне на доказателства в подкрепа на твърдението, че титуляр на ревизията е Г. М. В. - Новакова. В тази връзка е предоставено писмо изх. № 23-22-898 от 01.06.2015 г. от заместник-директора на ТД на НАП - С.,, в което е изложено твърдение, че Г. В. е била определена на случаен принцип да издаде ЗВР на ревизираното дружество в качеството й на титуляр. Това твърдение не е подкрепено с конкретни доказателства, които да обосноват по безспорен начин, че именно тя е била разпределена на случаен принцип в качеството на титуляр на ревизията. Цитираното писмо е в противоречие с първоначалната теза на процесуалния представител на "ОДОП", че Г. В. е издала ЗВР не като титуляр, а като заместник на К. М.. За да бъде редовно конституиран заместник на титуляра, като орган, възложил ревизията (ОВР) по ревизионните производства и издател на ревизионния акт, следва оправомощеният орган по назначаването - териториалният директор, да издаде по отношение на друг служител, който има качество на орган, възложил ревизията, заповед за заместване по реда на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл, за времето на отсъствие на титуляра. Съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, заповедта за заместване следва да съдържа изрично основание за издаването й - чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК и чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл, и посочване заместващия ОВР на кой ОВР е заместник. Служителят които замества ОВР, подписва ЗВР от свое име, в качеството си на заместник, като посочва името на титуляра и заповедта за заместване, от която черпи правомощията си. След завръщането на титуляра, същият упражнява правомощията си в цялост, като подписва съответните заповеди от свое име. В конкретния случай и при двете тези защитавани от приходната администрация в хода на съдебното дирене, по отношение на това кой е титуляр на въпросната ревизия, не са представени заповеди за заместване на отсъстващ служител и трите ЗВР са подписани без отбелязване, че лицата подписали заповедите са действали в качеството си на заместници на отсъстващ служител. При действието на чл. 170, ал. 1 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК в тежест на администрацията е установяването на спазването на изискванията на закона при издаването на административния акт. В обхвата на предпоставките за законосъобразност на акта е и компетентността на издалия го орган - чл. 160, ал. 2 от ДОПК и чл. 146, т. 1 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Спецификата на ревизионното производство като динамичен фактически състав обуславя действителността на заключителния му акт от компетентността на органа, с чийто акт се поставя началото на производството (чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК) и на този възлагащ правомощие на орган по приходите да издаде ревизионен акт (чл. 119, ал. 2 от ДОПК). Щом заповедта за поставяне на началото на ревизионното производство е издадена от некомпетентен административен орган, това засяга валидността на заключителния акт. Прогласяването на нищожността на РА от първоинстанционния съд е било дължимо. По частната жалба подадена от К. М. К., служител с юридическо образование, процесуален представител на директора на дирекция "ОДОП" - С.: С обжалваното определение № 2914 от 02.06.2015 г., постановено по адм. дело № 11902 по описа за 2014 г., административен съд - С. град, е отхвърлил молбата на директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - С. от 26.05.2015 г за отмяна на наложена глоба на основание чл. 91 от ГПК, в размер на 50.00 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че директора на дирекция "ОДОП" е станал причина за отлагане на делото, поради процесуално бездействие както на органа така и на неговия процесуален представител, и не са налице никакви уважителни опричини за отмяна на наложената глоба. С определение от 04.05.2015 г. съдът е дал указания на ответната страна по жалбата (сега жалбоподател) да представи доказателства за установяване на конкретни обстоятелства от значение за спора. До проведеното на 19.05.2015 г. заседание такива доказателства не са били представени и това е станало причина за отлагане наделото. Определението е правилно. При установените от първоинстанционния съд факти, изводите му за наличие на процесуално бездействие от страна както на органа, така и на процесуалния му представител се явяват законосъобразни. Съгласно чл. 92а от ГПК съда, има право да санкционира поведението на страна, станала неоснователно причина за отлагане на делото. При този изход на спора на ответната страна по касационната жалба се следват деловодни разноски в размер на 1 800 лв. за настоящата съдебна инстанция, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, видно от представения списък за разнски по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и платежни документи, фактура и извлечение от сметка. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение