Решение № 10875 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5616/2013 г.

Решение № 10875 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5616/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на Столична община - район "Възраждане" срещу решение № 740 от 05.02.2013 г., постановено по адм. дело № 7880 от 2012 г. по описа на Административния съд - София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба, Ваня Иванова Петрова, редовно призована, не се явява лично. Представлява се от адв. Димитрова, която оспорва касационната жалба и моли съдебното решение като правилно да бъде оставено в сила по съображения, изложени в депозиран от нея писмен отговор на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АС- София град в производство по чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ по жалба на Ваня Петкова от гр. София е обявил за нищожна заповед № РД-46-6 от 05.06.2012 г. на кмета на Столична община- район "Възраждане", в частта, с която е отменена Заповед за настаняване № РД-58-7 т 27.01.1997г и е отменил като незаконосъобразна заповед № РД-46-6 от 05.06.2012 г. на кмета на Столична община- район "Възраждане" в останалата й част. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че, първото, обективирано в оспорената заповед волеизявление - това за отмяна на заповедта за настаняване- е нищожно като стоящо извън предметната компетентност на административния орган. Заповедта за настаняване е влязъл в сила стабилен административен акт, който може да бъде отменен само при условията на чл. 99 и сл. от АПК, каквито не са релевирани в обжалвания акт- от една страна, а от друга - сроковете за отмяна на настанителната заповед по чл. 102 от АПК отдавна са изтекли. АССГ е приел незаконосъобразност на второто, съдържащо се в обжалваната заповед волеизявление - това за прекратяване на наемните правоотношение с Петрова. Незаконосъобразността на заповедта в тази й част се обосновава със съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването й- наемателката не е уведомена по съответния ред за отпочване на административното производство - нарушение на чл. 26 от АПК и липса на основен реквизит на заповедта, касаещ фактическото основание за издаването й - непосочване на точния период, за който Петрова не е платила дължимия наем. Според АССГ тези процесуални нарушения в комбинация са съществени, тъй като нарушават правото на защита на адресата на заповедта, поради което съдът е отменил същата в цитираната по-горе част. Решението на АССГ е правилно. Същото е постановено съобразно изяснена от събраните доказателства фактическа обстановка, при спазване на процесуалните изисквания и при правилно прилагане на материалния закон. Правилно съдът е приел, че заповедта на кмета на СО-район "Възраждане" в частта й, в която е отменена предходната заповед за настаняване от 1997 г., е нищожна поради липса на материална компетентност на кмета на съответния район да отменя влязъл в сила и породил права административен акт извън сроковете по чл. 102 от АПК и извън основанията по чл. 99 от АПК. Правилно АССГ е приел, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Нарушена е разпоредбата на чл. 26 от АПК- наемателката не е уведомена за началото на административното производство и не е поканена по съответния ред да плати дължимия наем с предупреждението, че при неплащане наемните й правоотношения с общината ще бъдат прекратени / както обичайно се постъпва в подобни случаи/. Действително по делото са представени две покани за доброволно изпълнение от район"Възраждане" до Ваня Петрова за плащане на дължими от нея суми за наем и топлоенергия, които, обаче, не са й връчени по надлежния ред, видно от непопълнени за получател 2 бр. обратни разписки - известия за доставяне на "Български пощи" ЕАД. Представените по делото 2 бр. документа от "Български пощи" ЕАД- обр. 250 не доказват изпълнение на задължението на пощите да връчат по съответния ред обратните разписки - от една страна, а от друга - не могат по никакъв начин да бъдат свързани с конкретните известия за доставяне, тъй като не съдържат индивидуализация нито на изпратеното писмо, нито на адресата му. С оглед гореизложеното, както и поради липсата на доказателства за опити от страна на общинската администрация да връчат на Петрова поканите за доброволно изпълнение по друг, законоустановен начин, правилно АССГ е приел, че същата не е уведомена за началото на административното производство, което е нарушило правото й на защита. В този случай нарушението е съществено, особено във връзка с направеното от Петрова искане за разсрочване на задълженията й за плащане на наем поради финансови затруднения и липса на работа, отправено до СО-район "Възраждане" още през м. август 2011 г. Като част от административната преписка административният орган действително е представил три еднообразни екземпляра от споразумение към договора за наем с Петрова / без дата /, предвиждащо възможност за разсрочване на натрупаните от наемателката задължения за наем, с положени върху него два подписа за наемодател и без подпис - за наемател. Липсата на достоверна дата върху това споразумение и непредставянето от страна на административния орган на доказателства, за това че споразумението е достигнало до знанието на Петрова/ гореизложеното - във връзка с неуведомяването й за началото на производството по издаване на заповедта/ налагат извода за това, че, ако беше надлежно уведомена за инициираното производство за прекратяване на наемните й правоотношения с общината, Петрова би предприела действия по подписване на изготвеното споразумение, което би могло да доведе до различен резултат, т. е. до неиздаване на обжалваната заповед. При постановяване на заповедта не е спазено и изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - в същата не е посочен точният период, за който се дължи неплатената от Петрова сума за наем, което съставлява елемент от фактическото основание за постановяването й - порок, който не може да бъде саниран в рамките на съдебното производство с допълнително изисканата, но несъдържаща се в административната преписка по издаване на заповедта справка за дължимите наеми по периоди, години и месеци. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. първо от АПК Върховният административен съд - трето отделение,