Решение № 14303 от 27.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14659/2015 г.

Решение № 14303 от 27.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14659/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Актив паркинг" ООД, с ЕИК *********, чрез упълномощения адв. И. К. срещу Решение № 1893 от 15.10.2015 г., постановено по адм. д. № 208 по описа на Административен съд - П. (АС - П.) за 2015 г. С него е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Отказ от 10.09.2014 г. по заявление за възстановяване на недължимо внесени такси с вх. № 15-00-565 от 15.08.2014 г. на изпълнителния директор на Агенция по вписванията (АВ). В касационната жалба се релевират всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на събраните доказателства в тяхната съвкупност и необоснованост. Поддържа се становище за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, съобразно които разпореждането, с което е определен допълнителен размер на дължимата за вписване такса е следвало да бъде обжалвано пред Окръжен съд - П.. Твърди се, че АВ е овластена да разгледа искане по чл. 4б от Закона за държавните такси (ЗДТ) в качеството й на орган, който е получил надвнесената сума, представляваща държавна такса. Основанието за надвнасяне на сумата било ирелевантно към спора, доколкото по чл. 4б ЗДТ надвнесената държавна такса има характер на недължимо платена такава, възстановима на вносителя по негово нарочно искане. Според касационния жалбоподател, съдът е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като не е съобразил разпоредбите на действащите нормативни актове, регламентиращи размера на дължимите такси, събирани от АВ. Излага подробни аргументи в тази насока. По изложените в жалбата съображения се иска отмяната на обжалваното решение, постановяване на друго, с което да се извърши възстановяване на недължимо внесената сума и присъждане на сторените по делото разноски на "Актив паркинг" ООД. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име поддържа жалбата, а по същество моли да бъде уважена. Претендира разноски. Ответникът - изпълнителният директор на АВ, чрез упълномощен юрисконсулт, оспорва касационната жалба с представен по делото писмен отговор. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е сезиран от "Актив паркинг" ООД с жалба срещу Отказ от 10.09.2014 г. по заявление за възстановяване на недължимо внесени такси с вх. № 15-00-565 от 15.08.2014 г. на изпълнителния директор на АВ. С отказа, обективиран в Писмо с изх. № 15-00-565 от 10.09.2014 г. изпълнителният директор на АВ е отказал възстановяването на недължимо платена държавна такса в размер на 2372,37 лв. по платежен документ от 11.07.2014 г. поради неговата неоснователност. Мотивирал се е с това, че сумата е използвана по предназначение и е внесена съобразно разпореждане на съдия по вписванията при Районен съд - гр. П.. Установено е от съда, че производството е започнало по Заявление на "Актив паркинг" ООД с вх. № 15-00-565 от 15.08.2014 г., с което е направено искане за възстановяване на недължимо платена, според дружеството, държавна такса в размер на 2372,37 лв., която била внесена от него в резултат на постановен от страна на съдия по вписванията отказ да бъде извършено нотариално действие по чл. 569, т. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) - вписване на учредителен акт на "А. П." ЕООД по чл. 73, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ), с приложено към него съгласие по чл. 73, ал. 5 ТЗ относно апортна вноска недвижим имот в капитала на дружеството. Съдът е съобразил поставеното изрично разпореждане на съдията по вписванията "да се впише", предвид което е приел, че услугата, заради която се дължи таксата е осъществена. Първоинстанционният съд е приел, че въпросите относно размера на държавната такса и начина на нейното определяне са разрешени с Определение от 09.07.2014 г. на съдията по вписванията при РС - гр. П., което не е било обжалвано от "Актив паркинг" ООД по установения в ГПК ред. Тъкмо обратното, то е изпълнено от него като сумата за държавна такса е внесена, била е използвана за извършване на исканото вписване, което е осъществено. По тези причини, съставът на АС - П. е приел, че отказът за връщане на посочената в искането сума е законосъобразен. Наред с горното, изложил е съображения, че размерът на таксата, предвид спецификата на производството, не може да бъде предмет на разглеждане в хода на административното производство пред изпълнителния директор на АВ. Приел е, че определянето на допълнителен размер на таксата за вписване е следвало да бъде обжалвано от страна на "Актив паркинг" ООД пред Окръжен съд - П., в което производство е следвало да бъдат развити доводите за начина на определяне на нейния размер. По тези причини, според съда, не може да се приеме, че исканата за възстановяване държавна такса е недължимо платена. Решението е правилно. Неоснователни са касационните оплаквания за постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Тезата на касационния жалбоподател се основава на твърдяната недължимост на част от внесената от него държавна такса за поисканото вписване, а именно в размер на 2372,37 лв., предвид което поддържа становище, че тази сума е следвало да му бъде възстановена по направеното искане до изпълнителния директор на АВ. Това становище не се споделя от настоящия състав. Правилни са крайните решаващи изводи на първоинстанционния съд, че в случая не е налице недължимо внесена държавна такса, предвид което отказът на изпълнителния директор за възстановяване на сума в размер на 2372,37 лв. е законосъобразен. Последната е внесена от дружеството с оглед извършване на исканото вписване, доколкото разпореждането на съдията по вписванията върху молбата на "Актив паркинг" ЕООД от 14.07.2014 г. до Службата по вписванията е за дължима държавна такса 3732,67 лв. и за вписване, а първоначално внесената от дружеството сума е в размер на 1360,30 лв. Допълнително внесената сума е в съответствие с разпореждането на съдията по вписванията, отговаря по размер на него и е използвана по предназначение, както е посочено и в обжалвания пред АС - П. отказ. Касационният жалбоподател претендира, че цялата разлика между внесената сума в общ размер на 3732,67 и първоначално внесената в размер на 1360,30 лв. е недължима от него, предвид което поддържа незаконосъобразност на обжалвания отказ. В тази насока правилно е отчетено от първоинстанционния съд, че Определение от 09.07.2014 г., постановено по молба с вх. № 18397 от 09.07.2014 г. по вх...дящия регистър на АВ, с което е отказано извършване на нотариално действие по чл. 569, т. 5 ГПК - вписване на учредителен акт на "А. П." ЕООД поради непредставяне на заключение на вещи лица и невнасяне на дължимата такса за вписване в цялост, не е обжалвано по предвидения за това в ГПК ред. Именно в хода на това обжалване е било възможно извършването на проверка досежно начина на определяне на държавната такса и нейния размер. Доколкото не е предприето такова, на 14.07.2014 г. от името на "Актив паркинг" ЕООД е направено ново искане за вписване, към което е бил приложен вносен документ, удостоверяващ доплащането на дължимата държавна такса за вписване на апорт. При съобразяване представените доказателства за довнасяне на дължимата такса е разпоредено исканото вписване от съдията по вписванията. Следователно, доколкото не е налице недължимо внесена държавна такса, в съответствие със закона и обосновано на представените доказателства, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу отказа на изпълнителния директор на АВ. В тази връзка правилен е изводът му, че в административното производство за връщане на недължимо внесени държавни такси пред изпълнителния директор на АВ не може да бъде обсъждан размерът на определената от съдията по вписванията в друго по характер производство държавна такса, срещу която е извършено исканото вписване. Конкретни доводи във връзка с твърдението за неправилна преценка на доказателствата в тяхната съвкупност не са направени, а при извършената проверка в тази насока настоящият състав не констатира нарушения на съдопроизводствените правила. Изводите, направени в решението, предмет на контрол, са обосновани на приобщените по делото доказателства. Съдебната практика, на която се позовава касационният жалбоподател касае хипотези, различни от настоящата и би била относима, в случай, че "Актив паркинг" ООД беше обжалвало посоченото по - горе определение от 09.07.2014 г. по реда на ГПК. Ето защо, като е приел, че така направеният от административния орган извод е законосъобразен, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като валидно и допустимо следва да остане в сила. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение