Решение № 4228 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7771/2016 г.

Решение № 4228 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7771/2016 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на К. З. П. и П. С. П. против решение по адм. д. № 11437/2015 г. по описа на Административен съд С.-град. И. отмяна на решението с доводи за неправилност поради необоснованост и материална незаконосъобразност. Твърдят, че решението на КЗДискр. не е подписан от всички членове на комисията към момента на връчването му на касационните жалбоподатели, поради което същото е нищожно и съдът е следвало да я обяви. Съдът неправилно не е приел за основателен доводът, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по отношение на П. П., който не е конституиран и не е участвал в производството пред КЗДискр. Нито от съдържанието на акта, нито от съдебното решение става ясно за кои действия и бездействия на двамата жалбоподатели е ангажирана административно-наказателната им отговорност, допуснато е нарушение на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, наложените глоби са немотивирани относно тежестта на нарушението и имотното състояние на жалбоподателите. Развива съображения за необоснованост на съдебния акт и липсата на доказателства за причинно-следствена връзка между синдикалната принадлежност и нарушенията на трудовата дисциплина, обусловили уволнението. Работодателят има право да променя работното място на служителите си без това да е израз на дискриминация при преместване на позиции, различни от определената с длъжностната характеристика.

О. Д. С. и Михаил К. Петров не оспорват касационните жалби.

С. П. И. оспорва касационните жалби като неоснователни. Твърди, че е осъществен тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. Вр. с чл. 5 на работното й място поради нерегламентирано понижение в длъжност, неотразено нито в анекс към трудов договор, нито в длъжностна характеристика, е понесла негативни последици, а никъде в ЗЗДискр. не се съдържа изискване при тормоз да се търси сравнение с други лица в сравнимо положение с това на жалбоподателката. Действията са извършени от двамата касационни жалбоподатели.

Комисията за защита от дискриминация намира касационните жалби за неосноватени.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК, намира същите за допустими. Разгледани по същество са основателни по следните съображения:

С решение № 1726/14.03.2016 г. по адм. д. № 11437/2015 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на П. С. П. "в качеството му на директор на регион "К. Б. ЕООД енд КО" КД и К. З. Г. в качеството му на управител на филиал 3300 П. към 4.07.2014 г. против Решение № 402/15.10.2015 г. по преписка № 325/2014 по описа на КЗДискр., в частта, в която е прието за установено, че двамата са извършили акт на дискриминация под формата на тормоз по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. на основа на признаците "възраст" и "синдикална принадлежност" по отношение на С. П. И. и им е наложено по чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. наказание " глоба" по 1000 лева. В останалата част съдебното решение е влязло в сила.

За да постанови този резултат съдът приема, че спрямо П. С. П. не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, въпреки неучастието му в производството пред КЗДискр. Констатирано е, че С. И. е заемала длъжност "ръководител сектор" в магазин К.-П., филиал "Кайлъка"в периода от 2007-2014 г., на 1.07.2013 г. в рамките на филиала е учредена синдикална организация към КНСБ, чийто председател е била Иванова, а от септември 2013 г. до прекратяване на трудовото правоотношение е местена многократно на различни работни места- в отдел "Млечни", отдел "Свежи храни", след това в "Имбис", а накрая със заповед от 9.05.2014 г. на длъжност "касиер". По този начин е изпълнявала трудови функции, които съществено се различавали от длъжностната й характеристика "ръководител сектор", макар да й е заплащано трудово възнаграждение според трудовия договор. Със заповед № 061/4.07.2014 г. е уволнена дисциплинарно от управителя на Кауфланд филиал 3300 К. Г. . Прието е, че е извършена дискриминация по "възраст", защото Иванова била най-възрастния служител на ръководна длъжност при сравнения с други четирима служители. Установено е, че друг служител на ръководна длъжност не е преместван на длъжност от по-нисък ранг, а КЗДискр. обосновано е приела, че тези действия са свързани с възрастта и синдикалната принадлежност на Иванова. Изводът е обоснован със свидетелските показания на А. Павлова, която заявява, че П. П. -директор на регион е този, който ги предупредил, че могат да членуват в новосъздадената синдикална организация, но Кауфланд им плаща заплатите. Прието е, че не е оборено предположението, че предприетите действия срещу Иванова имат за цел отстраняването й от длъжност- чл. 20 от ЗЗДискр. Съдът приема, че Грозданов и Петков са бездействали в административната фаза и не са оборили предположението за дискриминация при наведени достатъчно доказателства от Иванова за тормоз. Съдът приема за доказано, че действията са извършени от Грозданов и Петков, за което е наложено наказание по чл. 84, ал. 3 от ЗЗДискр., индивидуализирано по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН с липсата на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

1. Настоящият съдебен състав споделя правните изводи на първоинстанционния съд, че оспореното пред АССГ решение на КЗД не е нищожно. Комисията е колективен административен орган и се произнася с решение, което следва да бъде подписано от нейните членове. Наличието на валидно решение се проверява не към момента на съобщаването му, а към момента на приключване на съдебните прении. Липсата на подпис към момента на съобщаване на акта има за последица незавършен административен акт, който порок може да бъде саниран. Възможна е хипотеза и на неполагане на подпис въобще от чл. на колективния административен орган, като тогава за валидността на административни акт ще имат значение причините и дали те са уважителни. В случая на лист 654 от делото е приложена стр. 8 от решението на КЗДискр с положени пет подписа, което означава, че към момента на поучаване на преписката в съда на 26.11.2015 г. - л. 2, решението има необходимите пет подписа.

1. Касационната жалба на П. С. П. е основателна.

Необосновано и материално незаконосъобразно съдът приема, че не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила за участие на Петков в производството пред КЗДискр.

Административната преписка е приложена и от съдържанието й е видно, че то е започнало по жалбата на Иванова срещу Кауфланд като ЮЛ и физическите лица П. П. - директор Р. С. и К. Г.-управител на филиал 3300-П.. С разпореждане от 14.08.2014 г. е образувана преписка № 325/2014 г. по жалба срещу "К. Б. енд Ко" КД и е определен състав на КЗД- л. 55 и л. 58, искани са обяснения от представляващи юридическото лице-л. 67 и от управителя на филиал 3300-П. К. Г.- л. 60 и л. 70. От П. Петков не са искани обяснения, до него не е изпращано уведомление за запознаване с приключило проучване на преписка- л. 218-223. На л. 238 е приложено уведомление за призоваване на заседание на 10.03.2015 г. изпратено до П. П., с отразяване, че е получено на 6.02.2015 г., но неизвестно от кого, без подпис на получател. Въпреки това в протокола от заседанието на 10.03.2015 г. е отразено, че П. Петков е редовно призован- л. 266. При нередовна процедура по призоваване в протокола от следващите заседания на 20.05.2015 г. и от 8.07.2015 г. - л. 629 отново е записано, че Петков е редовно уведомен. Нередовната процедура по призоваване има за правна последица провеждане на производство по реда на ЗЗДискр. срещу Петков, приключило с налагане на наказание глоба от 1000 лв. При изводи на КЗДискр. и съда, че Петков е бездействал, а е негова тежестта да докаже по чл. 9 от ЗЗДискр., че принципът на равно третиране не е нарушен, се налага извод, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съществено е онова процесуално нарушение, което ако не бе допуснато, резултатът би бил различен. Бездействието на Петков не е резултат на негов субективен избор, а на нарушени правила на чл. 59, ал. 3 от ЗЗДискр. от страна на КЗДискр. Това налага отмяна на съдебното решение в тази част поради наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, отмяна на решението на КЗДискр. по отношение на П. Петков и връщане на преписката за ново разглеждане с участието на касационния жалбоподател.

1. Неоснователна е касационната жалба на К. З. Г..

Правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на решение № 402/15.10.2015 г. по преписка № 325/2014 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация, с което на основание чл. 65, т. 1-3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) административният орган е установил, че К. З. Г. в качеството си на "управител на филиал 3300 П." на "К. Б. ЕООД енд Ко" КД, е осъществил дискриминация под формата на тормоз по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., на основата на признаци "възраст" и "синдикална принадлежност" по отношение на С. П. И.. Нарушена е забраната по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. и за така установената пряка дискриминация му е наложено наказание "глоба" в размер на 1 000 лева.

С. П. И. е била председател на синдикална организация като структура при КНСБ . Именно поради това й качество, последната е била поставена в унизително положение, въпреки заеманата длъжност "ръководител-сектор" в магазин "К. Б. ЕООД енд Ко" КД -П., филиал 3300, като година и десет месеца е премествана фактически на длъжностни позиции по-ниски в йерархията на предприятието работодател. Установено по делото е, че действията по преместването й са били извършени от страна на К. Г.. Иванова е притежавала качеството на пряк ръководител на определен кръг подчинени, но в резултат на умишлено и демонстрирано неглижиране на човешкото й достойнство, е принудена да бъде ръководител, поставен в положение на подчинение спрямо подчинените й по длъжностна характеристика служители. В хода на административното производство Иванова е доказала факти, въз основа на които доказателствената тежест по оборване на презумпцията за нарушение на забраната за дискриминация, е преместена върху касационния жалбоподател.

В административното и съдебното производство не са представени доказателства, които да оборят извода на административния орган за дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. във връзка с § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. Неоснователно е оплакването, че нямало мотиви в какво се изразяват действията на Грозданов. Принципното правомощие на работодателя едностранно да изменя елемент от трудовото правоотношение не е предмет на изследването от страна на КЗДискр. В случая е от значение, че преместването е ставало фактически и само по отношение на Иванова, като по отношение на останалите по-млади служители на същата ръководна длъжност това правомощие не е упражнявано. Наложеното административно наказание глоба от 1000 лева е наложено при спазване на принципа за индивидуализация и в размер по-нисък от средния.

Предвид изхода на спора, следва да бъде уважено искането на ответницата С. И. да й бъдат присъдени направени разноски в касационното производство, но в размер на половината от платените 600 лв. адвокатско възнаграждение, или 300 лв.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение