Решение № 15861 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9917/2012 г.

Решение № 15861 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9917/2012 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1754 от 5.07.2012 г., постановено по адм. д. № 4187/11 г. Варненският административен съд, първо отделение, 24-ти състав, е отменил ревизионен акт № 191101862 от 10.08.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, офис Силистра, потвърден с решение № 705/11.11.2011 г. на директора на Д "ОУИ"-гр. Варна, в частта в която е увеличен декларирания с ГДД по чл. 92 от ЗКПО счетоводен финансов резултат за 2007 г. със сумата 84 687,44 лв. по инвойс фактура № 1/28.06.2007 г. и е определен данък за довнасяне по ЗКПО да данъчен период 2007 г. в размер на 8 468,74 лв. и лихви за забава 3 458,45 лв. С решението съдът е осъдил Д "ОУИ"-гр. Варна да заплати на "Ди А. М. Тандем" - ЕООД - гр. Варна разноски по делото в размер на 1 650 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Светла Златева Георгиева в качеството й на директор на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна. В същата се правят оплаквания, че решението на Варненския административен съд в посочената му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди обжалвания ревизионния акт. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответното по касационната жалба дружество "Ди А. М. Тандем" - ЕООД- гр. Варна, представлявано от управителя Атанас Петров Господинов, чрез своя процесуален представител Ивайло Христов Нелковски взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Варненският административен съд е отменил ревизионен акт № 191101862 от 10.08.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, офис Силистра, потвърден с решение № 705/11.11.2011 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна, в частта в която е увеличен декларирания с ГДД по чл. 92 от ЗКПО счетоводен финансов резултат за 2007 г. със сумата 84 687,44 лв. по инвойс фактура № 1/28.06.2007 г. и е определен данък за довнасяне по ЗКПО да данъчен период 2007 г. в размер на 8 468,74 лв. и лихви за забава 3 458,45 лв. Административният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, в това число причините по които е започнала ревизията, събраните в хода й доказателства, основанията на органа по приходите за включване на процесната фактура като приход за процесния данъчен период и за определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви за забава. Съдът е посочил, че между страните по делото няма спор по фактите, а че основният спорен въпрос между тях се свежда до това следва ли посочената фактура да бъде осчетоводена или не. Съдът е описал ангажираните от жалбоподателя/сега ответник по касация/ доказателства, в това число и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, която е възприета от съда, след което е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но в нарушение на материалния закон. В тази връзка е прието, че не са налице изискванията на т. 7.2 от НСС - 18, за да се приеме, че дружеството е извършило услуга по посредничество, респективно няма основание да се приеме, че е налице очакван приход от издадената фактура. На база на тълкуване на посочената точка съдът е приел, че отсъствието на едно от четирите условия по нея ще доведе до невъзможност сделката за извършване на услуга да е надлежно оценена, а в хода на съдебното производство е безспорно установено, че ревизираният субект не е извършил разходи за извършване на услугата, което води до извода, че не е налице едно от условията по т. 7.2 от НСС - 18. Обсъждайки събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетелите Вълков и Димова, съдът е стигнал и до извод, че между "Ди А. М. Тандем" - ЕООД и "Системейт Нумафа" - Холандия не само не е имало сделка, но не е бил и сключван договор за посредническа услуга, като такъв може да е имало между холандското дружество и физическото лице Атанас Господинов. Като допълнителен аргумент в тази насока е посочено и обстоятелството, че "Ди А. М. Тандем" - ЕООД е регистрирано с решение № 4430/22.05.2007 г. по фирмено дело № 2512/2007 г. на Варненския окръжен съд, т. е. същото е възникнало много след приключване на договорния процес между страните и започването на монтажа на договорената линия в "Птицекланица" - АД-гр. Добрич и обективно е невъзможно да се осъществи услуга по посредничество между "Системейт Нумафа" - Холандия и "Птицекланица" - АД-гр. Добрич. На база на това е прието, че "Ди А. М. Тандем" - ЕООД не е било длъжно да осчетоводи процесната фактура на основание чл. 78 от ЗКПО, тъй като не са налице основанията, посочени в т. 7.2 от НСС - 18 и като е приел друго, органа по приходите е нарушил материалния закон и издаденият ревизионен акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Решението на Варненския административен съд е не правилно поради допуснато нарушение на материалния закон. В касационната жалба се сочат всички основания за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 от АПК, но основните оплаквания са допуснато нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че неправилно административният съд е приел, че основният спор се свежда до това, дали следва да бъде осчетоводена фактурата, тъй като разпоредбите на ЗСч. изискват всяка една фактура, която отразяваща стопанска операция да бъде осчетоводена. Посочва се още, че необосновано е направен извод, че не е приложима разпоредбата на т. 7.2 от СС - 18 предвид липсата на счетоводни разходи, тъй като при ревизията е установено, че ревизираното лице при същите разходи е осчетоводило приходи от фактури от 10.09.2007 г. и 3.10.2007 г. Излагат се и доводи, че е без значение обстоятелството към кой момент е било регистрирано дружеството, и че съгласно изискванията на чл. 116 от ДОПК в тежест на задълженото лице е да установи факти и обстоятелства извън територията на страната. Направените оплаквания са основателни. Неправилно административният съд е определил предмета на спора - в случая спорът между страните не се свежда до това, дали въпросната фактура следва да бъде осчетоводена, тъй като нормите на Закона за счетоводството поставят нормативно изисква за счетоводно записване на извършените стопански операции, а спорът се свежда до това налице ли е извършена стопанска операция, отразена с процесната фактура, която не е осчетоводена от дружеството, с която операция е реализиран приход, който подлежи на облагане по реда на ЗКПО. Даденият отрицателен отговор на последния въпрос от страна на първоинстанционния съд е необоснован на фактите по делото и в противоречие с материалния закон. В хода на ревизионното производство е установено по несъмнен начин, че ревизираното дружество е издало процесната инвойс фактура № 1/28.06.2007 г. на стойност 84 687,44 лв. Обстоятелството, че по фактурата не е извършено плащане, не е основание същата да не бъде осчетоводена от издателя й, тъй като нормата на чл. 2 от ЗСч въвежда изискването предприятията да осъществяват счетоводно записване на стопанските операции в хронологичен ред, съответстващ на извършването им. Ако фактурата е била издадена погрешно или са отпаднали основанията за нейното издаване, то несъществува пречка съща да бъде сторнирана по предвидения в закона ред, като наведения от ревизираното лице довод, че това не е станало поради изземване на счетоводни документи от разследващите органи, не може да бъде споделен. Направеният от съда извод, че между "Ди А. М. Тандем" - ЕООД и "Системейт Нумафа" - Холандия не само не е имало сделка, но не е бил и сключван договор за посредническа услуга, като такъв може да е имало между холандското дружество и физическото лице Атанас Господинов, също е необоснован на фактите по делото. Показанията на двамата свидетели, въз основа на които е изграден този извод, само установяват че през определен период преди регистрацията на дружеството управителят Атанас Петров Господинов е действал в полза на "Системейт Нумафа" - Холандия, но от тях не може да бъде направен категоричен извод, че между "Системейт Нумафа" - Холандия и "Ди А. М. Тандем" - ЕООД не е имало никакви отношения след регистрацията на последното дружество. Този извод се явява нелогичен както предвид обстоятелството, че първата издадена инвойс фактура от "Ди А. М. Тандем" - ЕООД е именно към "Системейт Нумафа" - Холандия, така и предвид на това, че в последствие през 2007 г. към същото дружество са издадени още две фактури. В тази връзка настоящата инстанция споделя довода на касатора, че за отношенията между страните по фактурата е без значение обстоятелството, към кой момент е извършена съдебната регистрация и е възникнало ревизираното дружество. Предвид на фактите по делото е основателно и оплакването на касатора относно изводите на съда за приложението на изискванията на т. 7.2 от СС - 18 - Приходи. Обстоятелството, че "Ди А. М. Тандем" - ЕООД не е осчетоводило разходи по извършване на услугата, предмет на издадената фактура, не е пречка за осчетоводяване на приходи по последната. Още повече, че в рамките на ревизирания период е установено, че към същия получател са осчетоводени приходи от още две фактури, по които са осчетоводени същите разходи, както и по процесната. Предвид на гореизложеното следва да бъде направен извод, че ревизираното дружество е следвало да осчетоводи и декларира в годишната данъчна декларация очаквания приход от въпросната фактура, поради което законосъобразно органът по приходите е преобразувал годишния му данъчен резултат по реда на чл. 78 от ЗКПО и е определил допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви за забава. Като е приел друго и е отменил обжалвания ревизионен акт като незаконосъобразен, Административен съд - гр. Варна е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на "Ди А. М. Тандем" - ЕООД- гр. Варна против ревизионен акт № 191101862 от 10.08.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, офис Силистра, потвърден с решение № 705/11.11.2011 г. на директора на Д "ОУИ"-гр. Варна, в частта в която е увеличен декларирания с ГДД по чл. 92 от ЗКПО счетоводен финансов резултат за 2007 г. със сумата 84 687,44 лв. по инвойс фактура № 1/28.06.2007 г. и е определен данък за довнасяне по ЗКПО да данъчен период 2007 г. в размер на 8 468,74 лв. и лихви за забава 3 458,45 лв., следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса ответното по касация дружество следва да бъде осъдено да заплати на Д "ОУИ" - гр. Варна сумата 688,54 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,