Решение № 15903 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11195/2010 г.

Решение № 15903 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11195/2010 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Любен Димитров Връснелов и Гразданка Димитрова Трачева, двамата от гр. Асеновград, против решение № 832/07.06.2010 г., постановено от Пловдивския административен съд, ХV състав, по адм. д. № 2297/2009 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирани страни, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение, в производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, административният съд е отхвърлил жалбата на Любен Димитров Връснелов и Грозданка Димитрова Трачева против заповед № ЗД-00-185/03.11.2009 г. на Областния управител на област Пловдив, с която е одобрен ПНИ на зем. земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местността"Св. Илия", в землището на гр. Асеновград и местността"Баира", в землището на гр. Асеновград и кв. "Горни воден", община Асеновград, област Пловдив, в частта относно имот № 24.239,местността"Баира". и е осъдил жалбоподателите да заплатят на Елена Василева Петелова сумата 400 лв. За да постанови решението си съдът е приел следното: Жалбоподателите са наследници на Димитър Георгиев Връснелов съгласно представеното у-ние за наследници и легитимират предявените си права върху недвижимия имот, придобит по наследство и давностно владение, с нот. акт № № 6/т. III, д. № 1017/1996 г. и нот. акт № 4, т. III, д. № 1015/1996 г. на нотариус при АПС. По делото е изслушана СТЕ, изпълнена от вещото лице Йорданова, неоспорена от страните, която съдът възприема като компетентно и безпристрастно изготвена. Експертът посочва, че претендираният имот е с № 338 по плана на ползвателите и бившите собственици от 1996 г. и е идентичен с имот № 24.239 по ПНИ. Експертът посочва, че наследниците на Връснелов не са заявили имота с документи пред ОСЗ-Асеновград, поради което липсва решение на ОСЗ-Асеновград. Поради непредставяне на информация за собственост пред ОСЗ-Асеновград, имотът е записан и по двата плана: помощния план и ПНИ, на Община Асеновград. Експертът посочва, че процесният имот е нанесен с пл. № 338 по плана на бившите собственици от 1996г, отразен в скица № 1 с площ от 2050 кв. м. При тази фактическа обстановка е направил следните изводи: Претенцията на жалбоподателите е спрямо имот с № 338 от плана от 1996 г., м."Баира", който е идентичен с имот № 24.239 по ПНИ за същата местност, в землището на гр. Асеновград. Необходимо е да се посочи, че според СТЕ общата площ на имота е 2050 кв. м., а по нотариалните актове на описаните селскостопански имоти, е 2684 кв. м., като не е посочено с кои имотни граници граничи. В ПНИ се нанасят имотите на три категории лица: Ползватели, на които по предвидения законов ред правото на ползване е трансформирано в право на собственост, бивши собственици на имотите или техните наследници с признато право на собственост върху зем. земя, включена в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост на самостоятелно основание, като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС или други, образувани въз основа на тях селскостопански органицзации, т. е. тези, които никога не са изгубвали своята собственост, респективно-имотите на всякаква категория лица, които притежават надлежен документ за собственост на недв. имот, находящ се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Няма пречка в регистъра на имотите-неразделна част от ПНИ да бъде вписано като собственик и лице, чието право на собственост не е отнемано. В настоящия случай жалбоподателите именно в качеството си на такива лица, заявяват вещноправна претенция относно селскостопански имот в м."Баира", в землището на гр. Асеновград, заедно с построената в него постройка. В производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ обаче, съдът не признава право на собственост, нито разрешава спорове за собственост, а това става по общия исков ред. При оспорване на законосъобразността на ПНИ относно отразените в регистъра данни за правото на собственост върху тези имоти, съдът проверява само правилното отразяване на тези данни от административния орган, съобразно представените писмени доказателства за установено вече право на собственост, респективно-на право на придобиване на собствеността. При наличие на спор за собственост и за признаване правото на собственост, той следва да се разреши по общия исков ред и не може да бъде разрешен от съда в производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съдът намира, че с оглед представените скици № 1,2 и 3,имотът е идентифициран, като е установено, че имот № 338 по плана на ползувателите от 1996 г. е идентичен с имот № 24.239 по ПНИ, който е с площ от 2050 кв. м., същият обаче е записан в регистъра на новообразуваните имоти на Община Асеновград, на основание заповед № А-804/12.09.1994 г. на Кмета на общината, а освен това имотите, описани в нотариалните актове са с обща площ от 2684 кв. м. и то при неясни граници, а посоченият от вещото лице имот е с обща площ от 2050 кв. м., следователно възниква спор за собственост на жалбоподателите, която не е установена и не може да бъде установена в настоящото производство. Налице е спор за материално право, който следва да се разреши по общия исков ред. Едва след разрешаването му и при евентуален благоприятен за жалбоподателите изход, може да бъде изменен влезлия в сила ПНИ, чрез предвидената за това възможност в § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По изложените съображения е отхвърлил жалбата и присъдил разноски на заинтересованата страна Елена Василева Петелова. Касаторите твърдят, че оспореното решение е необосновано, тъй като не е съобразено с представените по делото доказателства и противоречи на закона и излагат следните доводи: Процесните имоти са собственост от 1930 г. на техния наследодател, който е закупил няколко имота, построил е жилищна сграда и други постройки, а впоследствие-тяхна собственост. Неправилно е прието, че издадените на касаторите нот. актове за собственост не конкретизират местоположението и границите на имота-изрично в нот. актове е посочена както местността, в която се намират-м."Чакъла/Баира/, така и границите на имотите. От приетата от съда СТЕ също е установена идентичност на имота, претендират от тях и описан в нот. актове с новообразувания имот № 24.239. Не е без значение и фактът, че имотът никога не е бил внасян в ТКЗС, че от 1930 г. и до сега се владее от наследодателя им и от тях, че е единствения им жилищен имот. Същият никога не е бил държавна собственост, за което са представени писмени доказателства. Плащани са данъци както за сградите, така и за земята. С влезли в сила решения № 173/14.04.2010 г. постановено по гр. д. № 1355/2009 г. на Асеновградския районен съд и решение № 284/08.06.2010 г., наследниците на Димитър Връснелов са признати за собственици, като Любен Димитров Връснелов и Грозданка Димитрова Трачева-по отношение на Община Асеновград, а наследниците на починалия син на Димитър Връснелов-Владимир Връснелов, Дина Великова Връснелова и Вера Димитрова Петрова по отношение на наследниците на Васил Иванов Жигров. Съдът не е преценил задълбочено представените доказателства в тяхната взаимна зависимост, поради което е стигнал до грешни и необосновани изводи. Ответната страна: Областния управител на област Пловдив, редовно призован, не е изпратил представител и не е взел становище по касационната жалба. Заинтересованите страни: Дина Великова Връснелова, Вяра Владимирова Петрова, Валентин Владимиров Враснелов, Звезделин Димитров Връснелов,, Иван Йорданов Денчев, Анка Георгиева Чемширова, Кръстана Петрова Джигрова, Петър Димитров Джигров, Стоян Димитров Джигров, Елена Аспарухова Маджарова, Атанаска Василева Петрова, Костадин Василев Маджаров, Недка Костадинова Щонова, редовно призовани, не са се явили, не са изпратили представител и не са взели становище по жалбата. Заинтересованата страна Елена Василева Петелова с писмон отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита решението за правилно, тъй като в производството не могат да се разрешават спорове за собственост. Липсва съвпадение на площите на имотите по нот. акт и площтта на процесния имот № 24.939 по ПНИ. Наред с гореизложеното, в частност досежно имота и, съставляващ новообразуван имот № 24.240 в м."Баира", който също бил описан в жалбата, се установило, че същият е извън границите на имот № 338 по плана на бившите собственици, който жалбоподателите твърдят, че бил техен и е извън границите на на обжалваната част на ПНИ, одобрен с оспорената заповед. Представено е решение № 284/08.06.2010 г., което е висящо и не следва да се взема пред вид като доказателство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд - гр. Пловдив е правилно. При постановяването му е преценен доказателствения материал по делото, включително неоспореното от страните заключение на приетата СТЕ, кредитирано от съда. Изяснени са фактическите обстоятелства, които сочат на заявени вещноправни претенции от жалбоподателите, които не могат да бъдат разгледани и решени при оспорване законосъобразността на ПНИ в производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В тази връзка е правилен направения от съда извод, че при оспорване на ПНИ се проверява само правилното отразяване на правно релевантните данни от административния орган, съобразно представените писмени доказателства, относно съществуващо право на собственост. Едва след разрешаване на съществуващия спор за материално право по общия исков ред, може да бъде използван реда по § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ за изменение на влезлия в сила ПНИ. С оглед посоченото, касационната жалба следва да бъде отхвърлена. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът не е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и направените от него изводи противоречат на закона. Съдът правилно е приел, че в ПНИ се нанасят имотите на три категории лица и освен имотите на бившите ползуватели и бившите собственици, се нанасят имотите на лица, които се легитимират като собственици с надлежен документ за придобиване на собствеността и на друго основание. Вярно е също, че в производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ съдът не разрешава спорове за собственост, а проверява правилното отразяване в регистъра на собствеността-неразделна част от ПНИ на данните за установена вече собственост, съобразно представените писмени доказателства. При наличие на спор за собственост, същият следва да бъде разрешен по общия исков ред. Неправилен е обаче изводът му, че в конкретния случай е налице такъв спор. Касаторите се легитимират като собственици на процесния имот с приложените и описани нот. актове, които са писмени доказателства, удостоверяващи правото им на собственост. В същите е описана както местността, така и границите на имотите. От неоспорената от страните и приета СТЕ, заключението на която съдът е кредитирал като компетентно и безпристрастно изготвено, е установена идентичността на имотите, предмет на жалбата и описани в цитираните от съда нот. актове, с новообразувания имот № 24.239 по ПНИ. От обстоятелството, че в ПНИ имотът е образуван с по-малка площ от тази, посочена в нот. актове не може да се направи извод, че се касае до различни имоти или че не е установено правото на собственост, още повече, че с нот. акт те установяват собственост в по-голям размер от тази на процесния имот, а не обратното. По делото не е представен акт за общинска собственост на процесния имот и общината не е заявила някакво правно основание, което да изключва правото на собственост на жалбоподателите. Вещото лице е посочило в заключението си, че имотът е записан временно на община Асеновград, тъй като не са били представени документите за собственост на жалбоподателите. Цитираната от съда заповед № № А-804/12.09.1994 г. на Кмета на общината не се намира в кориците на делото, а е посочена като основание за записването на имота на общината в извлечението от регистъра към ПНИ, а и документът, който би могъл да удостовери правото на собственост на общината е акта за общинска собственост, съставен по съответния ред, съгласно чл. 5 от Закона за общинската собственост, а не заповед на кмета. Акт за общинска собственост на имота не е представен. Имотът не е записан в регистъра към ПНИ на други лица, освен на общината. Видно от приложеното решение № 143/14.04.2010 г., постановено от Асеновградския районен съд по гр. д. № 1355/2009 г., влязло в законна сила на 14.04.2010 г., е признато за установено по отношение на Община Асеновград, че Любен Димитров Връснелов и Марийка Ахилеева Връснелова са собственици на 1247/2058 ид. части от имот № 124.239 по проектоплана на новообразуваните имоти по § 4 в м."Чакъла", целият с площ от 2058 дкр., а Грозданка Димитрова Трачева, Емилия Костадинова Трачева и Веселин Костадинов Трачев-за собственици на 781/2058 ид. части от новообразуван имот № 124.239 по този проектоплан. При тези данни е неправилен изводът на съда, че е налице спор за собственост и жалбата е неоснователна. Жалбоподателите са се легитимирали като собственици на процесния имот и данните в оспорения регистър на собствеността, неразделна част от ПНИ, че имотът е собственост на община Асеновград, са опровергани. Имотът следва да се запише като собственост на лицата, легитимиращи се с представените документи за собственост, описани по-горе, като се вземе пред вид и влязлото в сила решение № 143/14.04.2010 г., постановено от Асеновградския районен съд по гр. д. № 1355/2009 г. С оспореното решение съдът се е произнесъл по жалбата срещу заповедта на областния управител в частта и относно имот № 24.239,м."Баира", поради което се неотносими към спора доводите на Елена Василева Петелова в отговора и по касационната жалба, касаещи новообразуван имот № 24.240 по ПНИ. По изложените съображения решението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени оспорената заповед на областния управител в частта и относно новообразуван имот № 124.239 по ПНИ, като преписката се върне на Областния управител, който следва да вземе пред вид представените документи за собственост и извърши правилно вписване в регистъра към ПНИ на собствениците на този имот, съобразно представените документи за собственост. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 173, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,