Решение № 15253 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7728/2019 г.

Решение № 15253 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7728/2019 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Столичен общински съвет, подадена чрез процесуалният представител Д. Петрова срещу Решение № 3181/13.05.2019 г. постановено по адм. д. № 6799/2018 г. по описа на Административен съд - София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че извода на съда за неспазени норми на чл. 6 АПК и чл. 108, ал. 5 от ЗУТ е необоснован и не е подкрепен от доказателствата по делото. Иска обжалваното решение да бъде отменено., след което съдът да постанови ново с което жалбата срещу решението на Столичен общински съвет да бъде отхвърлена В с. з. процесуалният представител на касационния жалбоподател поддържа изцяло касационната жалба. Претендира заплащане на разноски съставляващи юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение договорено и изплатено от ответниците. Ответниците, чрез процесуалният си представител оспорват изцяло основателността на касационната жалба. Представят и писмен отговор в който подробно излага доводите си за неоснователност на жалбата. Претендират заплащане на разноски пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на жалбата. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила, тъй като не са налице касационните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, Втора отделение приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отменил по жалба на В. Николова и А. Николов Решение № 99/22.02.2018 г. на Столичен общински съвет, с което на осн. чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА, чл. 21, ал. 1 и ал. 7 от ЗОбС, чл. 110, ал. 1, т. 2 и ал. 2, чл. 133, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 във вр. с чл. 134, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 2, чл. 108, ал. 5, чл. 115, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, т. 2 от Приложението към чл. 3, ал. 2 ЗУСО е одобрен проект за план-извадка - Изменение на план за регулация на м. "Комуникационна връзка ж. к. Дружба-2 част", район"Искър" кв. 5, УПИ II-792, 2301"за спортна зала, КОО и ТП" и образуване на нов УПИ II-792, 2301"за спортна зала, КОО и ТП" и предвиждане на пешеходна алея с ширина 1.50 м. и свързаното с това изменение на уличната регулация между о. т. 27 и о. т. 28=3 на бул. "Проф. Цветан Лазаров" и между о. т. 34 и о. т. 35 на ул. "Хайделберг" по кафявите линии, цифри, текст и очертания, съгласно приложение проект. За да достигне до този правен резултат, административния съд е обсъдил подробно доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо установените релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон, като изводите му за наличието на отменителни основания по отношение на оспореното решение на Столичен общински съвет са законосъобразни. С решението на Столичен общински съвет е извършено изменение на ПР при териториален обхват УПИ II-792, 2301 в кв. 5 м"Дружба-2- разширение", с оглед обособяване на пешеходна алея с ширина 1. 50 м., осигуряваща пешеходна връзка от спирка на масовия градски транспорт при бл. 206 до вътрешността на "Дружба 1 част". Безспорно това изменение попада в хипотезата на чл. 134, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 2 ЗУТ. Съгласно сочените разпоредби влезлите в сила ПУП могат да се променят когато възникнат нови общински или държавни нужди за обекти собственост на държавата, общините или на експлоатационните дружества или отпадне необходимостта от тези обекти. Пешеходните пътеки като елемент от транспортната техническа инфраструктура и предназначени да задоволяват обществени потребности от местно значение, са публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОбС. Видно от графичната част на обжалваното решение на Столичен общински съвет и заключението на в. л. в източната част на имота се обособява пешеходна алея с ширина от 1.50, която отнема от площта на имота с около 58 кв.м. Експертизата сочи, че с предложеното изменение площта на УПИ многократно надвишава минималната такава от 300 м., както и че лицето му към ул. "Хайделберг" е около 115 м., а към ул. "Проф. Цветан Лазаров" е около 95 м., т. е. повече от минимума от 14 м. Това както е посочено в заключението, възприето от административния съд не е в противоречие с чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Но отделно от това безспорно е установено, че изменението на ПР е в противоречие с разпоредбите на чл. 6 АПК и чл. 108, ал. 5 ЗУТ. Първата разпоредба въвежда принципа за икономично осъществяване на предвижданията на плана и възможност за целесъобразно устройство на територията, а втората принципа за съразмерност, изискващ административния орган да прилага онези мерки, които са по-благоприятни за гражданите, чиито права и законни интереси са засегнати от административния орган. Преценката за законосъобразност и икономичност на плана изискуема по чл. 108, ал. 5 ЗУТ следва да се извърши при баланс между цялостното устройствено решение и правата и интересите на всеки отделен адресат на тези предвиждания. В този смисъл правилно АССГ е мотивирал отменителния си акт. Предвижданията за имота на жалбоподателите засягат правата и интересите им в степен по-голяма от необходимата за постигане целите на закона. Пешеходната пътека се реализира единствено от имота на жалбоподателите и не обслужва същия. Видно от графичната част към решението на СОС, както и заключението на в. л. процесния имот има излаз на две улици, а пешеходната алея осигурява пряка връзка от спирка на градски транспорт до магазин "Кауфланд". Връзката с "Дружба-1 част" е опосредена, чрез преминавана през имота на търговския обект. Т. е. това не съответства на основния мотив на решението на Столичен общински съвет за допуснатото изменение на ПР. Нещо повече, към настоящия момент, съгласно заключението на в. л. достъпа от спирката на МГТ при бл. 206 до "Дружба-1 част" се осъществява по улица "Ил. Бежков" намираща се на изток от имота и по съществуващ път-частично без настилка, тангиращ със западната граница на имота. Освен това по никакъв начин по делото не е установено, което в тежест на административния орган и че допуснатото изменение е и поради обстоятелството че предвижданията на действащия ПУП не са в съответствие със съществуващата на място пешеходна връзка от спирка на МГТ при бл. 206 до вътрешността на ж. к. "Дружба-1 част". Нещо повече, административния орган не е изложил никакви съображения, нито в оспореното решение нито в документите намиращи се административната преписка за това че общинските нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин, а само декларативно е посочил"решението е целесъобразно и най-икономично осъществимо, което съответства на чл. 108, ал. 5 ЗУТ". В същото време видно от заключението на в. л. неоспорено от страните и възприето от съда като компетентно и обективно, има и друго градоустройствено решение за постигане на целения резултат. Както е посочено в същото на л. 197 от делото се намира скица-предложение за изграждане на нова пешеходна връзка между "Дружба 1" и Дружба 2", на запад от процесния имот. При това решение имота на жалбоподателите не бе бил засегнат или поне не в такава степен. Пред вид на изложеното се налага правилен извода на съда за несъответствие на плана с изискването на чл. 108, ал. 5 ЗУТ и чл. 6 АПК. Правилен и обоснован е извода на административния съд че с допуснатото изменение на ПР се нарушава разпоредбата на чл. 35, ал. 2 ЗУТ, съгласно която разстоянието от нежилищните сгради до вътрешните граници на урегулиран поземлен имот при свободно застрояване не може да бъде по-малко от три метра. Съгласно заключението на в. л. с отреждането на пешеходната алея разстоянието от съществуващата в имота сграда до регулационната линия става 1.5 м. т. е. под определения от закона минимум. По делото не се спори че сграда е законен строеж, редовно въведен в експлоатация. Неоснователно и неотносимо към правния спор е твърдението на касационния жалбоподател че пешеходния достъп е съобразен с разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 3 от Наредба №РД-02-20-2/20.11.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната схема на урбанизираните територии., тъй като сочената законова разпоредба урежда минималните изисквания при планиране на велосипедната инфраструктура. С оглед на изложеното, оспореното решение на АССГ като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и направеното искане, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на ответниците по касацията направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. съгласно приложения към жалбата Договор за правна помощ и съдействие. Последното е под минималния размер определен в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и възражението на процесуалния представител на касатора за прекомерност е неоснователно. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение