Решение № 11371 от 13.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8225/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба от А. Ш. А., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, срещу Решение 16120 от 12.05.2025 г., постановено по адм. д. 12204/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 11673 от 08.11.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и на основание чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Обосновава се извод, че неправилно съдът е определил каква е в момента обстановката в Сирия, защото не е използвана актуална и вярна информация. Позовава се на чл. 2 и чл. 3 от ЕКПЧ, налагащи абсолютна забрана за връщане на лице, което е изправено пред действителен риск от отношение, противоречащо на тези разпоредби. По изложените в касационната жалба съображения иска отмяната на обжалваното решение. В съдебно заседание, касационният жалбоподател лично с помощта на назначения му преводач заявява, че поддържа касационната жалба. Ответникът председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез старши юрисконсулт Кръстева, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от активно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт административният съд е отхвърлил жалбата на А. Ш. А., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, срещу Решение 11673 от 08.11.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от с.з. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут, първоинстанционният съд е приел за правилен изводът на ДАБ, че спрямо жалбоподателя не е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Счел е, че не може да се обоснове извод за осъществено спрямо молителя преследване, релевантно на посоченото в хипотезите на чл.8, ал.2-5 ЗУБ, както и риск от бъдещо такова, в държавата му по произход. С оглед на това съдът е приел, че административният орган правилно е приложил закона в частта на обжалваното решение, с която се отказва предоставяне на статут на бежанец на касатора. Съдът е разгледал и основанията за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, като е приел, че не е доказана реална опасност от тежки посегателства спрямо А. Ш. А., съгласно хипотезите на чл.9, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗУБ. От молителя не са били направени изявления, от които да е наведена като причина за напускане на родната му страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отношение, или наказание. Първоинстанционният съд е посочил приложимата нормативна уредба по ЗЧРБ и Директива 2011/95/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, за страната на произход на търсещия закрила, приемайки, че е необходимо освен наличие на вътрешен въоръжен конфликт в съответната държава по произход, но и този конфликт да е довел до тежки и лични заплахи за живота или личността на чужденеца като гражданско лице, като съществуването на такива заплахи може да се предполага, ако ситуацията в страната по произход достигне до изключително високо ниво на безогледно насилие. Изхождайки от бежанската история на А. Ш. А. и от актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Сирия, дадени със справки от 14.01.2025 г. и от 08.04.2025 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Въз основа на тези данни е приел, че ситуацията в Сирия се е подобрила значително след постановяване на решението на председателя на ДАБ и макар да не е напълно безпроблемна, не може да се счита, че по отношение на оспорващия са налице условия за предоставяне на хуманитарен статут. Във връзка с установяване на условията за получаване на хуманитарен статут съобразно цитираната норма, бежанската история на кандидата е изследвана и в контекста на Решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/2007 г. С тези изводи съдът приема, че е налице хипотезата на чл.9, ал.5 ЗУБ, като не са налице предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ и основанията, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 ЗУБ. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Обжалваното съдебно решение е постановено при точно приложение и тълкуване на материалноправните норми, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, актът е обоснован с релевантните за спора доказателства, а фактическите установявания са правилно подведени под относимите разпоредби на закона. Настоящата съдебна инстанция намира, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на прецизен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за когото правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. За тяхната преценка решаващият съд правилно се е позовал на интервюто, проведено с лицето в ДАБ, от което става ясно, че чужденецът е влязъл незаконно на територията на Република България през турската граница и сам е потърсил закрила от властите. Заявителят не е направил релевантни твърдения, указващи на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 ЗУБ. Единственият мотив за напускане на страната по произход е бил влошеното икономическо положение в резултат на войната. При данните по делото законосъобразен е изводът, че липсват действия от страна на властите или другите, визирани в чл. 8, ал. 3 ЗУБ субекти, от които да се направи извод за преследване или дискриминация по отношение на сирийския гражданин. Въз основа на събраните писмени доказателства и в резултат на подробния им анализ, АССГ е формирал вярно заключение, че не са налице изчерпателно изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ фактически основания за предоставяне статут на бежанец на А. Ш. А.. Неоснователни са доводите, че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ поради неправилното анализиране на ситуацията в страната на произход. В случая касаторът не е бил принуден да напусне Сирия поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. Съответен на доказателствата по делото е изводът на съда, че при издаването на оспорения административен акт, административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставките по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. От съдържащите се по делото справки относно актуалното положение в Сирия следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От тях се установява, че не е налице въоръжен конфликт, съпроводен със степен на безогледно насилие, който би довел до реална опасност от тежки и лични заплахи за чужденеца. В случая общата обстановка по сигурността е сравнително стабилна, като е налице надежда за възстановяване на политическите институции и внедряването на нова политическа култура. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетите в касационното производство справки относно актуалното положение в страната. Видно от справката за обстановката в Сирия към 30.09.2025 г., по данни на ВКБООН към 25.09.2025 г., считано от 08 декември 2024 г. около 1 027 887 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни страни, а по последни данни към 26.09.2024 г. 1 863 863 вътрешно разселените лица са се завърнали по домовете си от края на ноември 2024 г., включително 860 899 души, напуснали местата за вътрешно разселени лица в северната част на страната. Отбелязано, е че основните причини за завръщане на сирийците остават непроменени с течение на времето, като най-често посочваните са политическите развития, подобрената сигурност и събирането на семействата. В този смисъл не са налице обстоятелства, които да обосноват необходимост от предоставяне на кандидата на хуманитарен статут. В тази връзка, представените в административното и съдебното производство справки, съдържащи информация за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия, като изготвени от специализирана Дирекция Международна дейност при Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, представляват официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, като установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания (ал.2). Доколкото материалната доказателствена сила на посочената справка като официален документ не е била оборена по съответния ред, то отразените в нея факти за актуалната обстановка в Сирия следва да бъдат съобразени от съда, в съответствие с правилото на чл. 142, ал. 2 АПК. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ транспонира съдържанието на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011 г. С изключение на позоваването на държавата на произход на молителя, член 15, буква б) от Директива 2011/95 съответства по същество на член 3 от ЕКПЧ, който е част от общите принципи на правото на Съюза и се съдържа като самостоятелен принцип в член 19, параграф 2 от Хартата на ЕС. Съгласно установената съдебна практика на Съда на ЕС, съдебната практика на Европейския съд по правата на човека относно тълкуването на ЕКПЧ следва да се съобразява при тълкуването на обхвата на член 15, буква б) в Общностния правен ред. Съдебната практика дава насоки относно тълкуването на термините изтезания и нечовешко или унизително отношение или наказание. Въпреки това, следва да се има предвид, че докато чл. 3 ЕКПЧ не придава значение на това от кого или какво би могло да произтече съответното нечовешко или унизително отношение или наказание или изтезание, Директивата изисква те да са резултат от действия на субекти на тежки посегателства по смисъла на чл. 6 от нея. Когато се преценява необходимостта от предоставяне на субсидиарна закрила, следва да се изхожда от това налице ли са субекти на тежки посегателства, които биха могли да причинят съответното отношение, наказание или изтезание в страната на произход по отношение на конкретния кандидат за закрила. Текстът на чл. 3 ЕКПЧ се взема предвид при преценката на принципа за забрана за връщане. В конкретния случай, както се посочи по-горе, чужденецът не посочва данни, въз основа на които да се направи извод за реална опасност за него от смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание в страната на произход. Значението на понятието въоръжен вътрешен конфликт е пояснено от Съда на ЕС в решението по делото Diakitе - решение от 30 януари 2014 г., дело C-285/12. В точка 35 Съдът потвърждава, че член 15, буква в) от Директивата се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт, който няма международен характер по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези предпоставки не са налице. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му от страна на субекти по чл. 9, ал. 2 ЗУБ. Не се установява и ниво на безогледно насилие в Сирия към настоящия момент. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод за наличие на основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. На последно място, следва да бъде посочено, че при постановяване на решението не е нарушен и принципът "non-refoulеment" (забрана за връщане). Посоченият принцип е установен от чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците и е възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3). Въз основа на представените в хода на производството множество доказателства за обстановката в страната е извършено изследване дали този принцип е нарушен, като предвид направените от административния орган изводи, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход поради наличието на заплахи за него по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, основани на преценката по представените справки за ситуацията в Сирия, обосновано е прието, че ако молителят се завърне в родината си няма да са застрашени неговите живот и здраве, нито ще се наруши принципът "non-refoulеment" - извод, който напълно се споделя и от настоящия касационен състав. Въз основа на изложеното, като е преценил Решение 11673/08.11.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното, и на основание чл.221 ал.2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,