Решение № 41 от 4.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14085/2014 г.

Решение № 41 от 4.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14085/2014 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационнa жалбa от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна срещу Решение № 2029 от 17.09.2014 г. по адм. дело № 678/2014 г. по описа на Административен съд Варна, II състав. С обжалваното решение по жалба на "Драва Агро" ООД е отменен Ревизионен акт /РА/ № 081303235 от 31.10.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 861 от 28.01.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за ДДС за данъчен период м. 12.2010 г. главница в размер на 13 855,10 лева и лихва в размер на 1463,44 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевирани са касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост, за наличието на които са развити подробни съображения в жалбата. Поддържа, че от доказателствата не може да се направи категоричен извод, че процесните стоки са били транспортирани от територията на РБ до територията на Република Румъния и не е доказан процесния ВОД. Моли за отмяна на съдебното решение и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу РА в съответната му част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Драва агро" ООД, представляван от адв. Филипова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд Варна /АСВ/ е образувано по жалба на "Драва Агро" ООД срещу Ревизионен акт № 081303235/31.10.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна потвърден с Решение № 861/28.01.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за ДДС за д. п. м. 12.2010 г. главница в размер на 13 855,10 лв. и лихва в размер на 1463,44 лв. Установено, че дружеството е декларирало за ревизирания период изпълнени вътреобщностни доставки /ВОД/ по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС към "SC MONTITERM-INSTAL" S. R. L с YIN RO17099163 по фактура № № 67/2.12.2010 г.; 68/2.12.2010 г.; 69/3.12.2010 г.; 70/4.12.2010 г.; 71/6.12.2010, т. и обща стойност 328579,44 лв. Предмет на доставките е общо 1200, т. царевица зърно реколта 2010 г., собствено производство. Спорът се свежда само до доставката на 258, т. царевица, документирана с фактура № 69/3.12.2010 г., позиции 1,2,3,4,5,6,9,12,13,14,15. Ревизиращите органи са приели, че ревизираното лице не може да докаже осъществяването на декларираните ВОД, доколкото от събраните доказателства - получените отговори от румънските данъчни власти относно получателя на доставките и трите румънски дружества - превозвачи и съответно, представените писмени доказателства - ЧМР, пътно-прехвърлителни разписки и фактури се установяват несъответствия и това обуславя извода, че стоката е реализирана на територията на страната, поради което дружеството неправилно е приложило нулева ставка на данъка. След анализ на събраните както в хода на ревизията, така и в рамките на съдебното производство допълнителни доказателства /писмени доказателства, ССчЕ и СТЕ/, АС Варна е формирал извод за незаконосъобразност на РА в посочената му част и е изложил съображения за доказан ВОД по процесната фактура по съответните позиции по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС. Така постановеното съдебно решение е правилно и обосновано. Настоящата касационна инстанция намира изложените в касационната жалба доводи за неоснователни. Правилно е установена фактическата обстановка и с оглед забраната в рамките на касационната производство да се установяват нови фактически положения, уредена с чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав дължи проверка на твърдяното касационно основание за отмяна на решението - неправилност поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностна доставка /ВОД/ на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. На основание чл. 53, ал. 1 от закона, ВОД по чл. 7 се облагат с нулева ставка. Според съдебната практика на СЕС, при липсата на конкретна разпоредба в Директива 2006/112/ЕО относно доказателствата, които трябва да предоставят данъчнозадължените лица, за да бъдат освободени от ДДС в случаите на ВОД, в правомощията на държавите членки, съгласно чл. 131 от Директива 2006/112/ЕО е да определят условията, при които се освобождават ВОД от облагане с ДДС /т. 36 от решение на Съда от 6 септември 2012 г. по дело С-273/11/. Според ал. 2 на чл. 53 от ЗДДС, документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. Тези документи са регламентирани в разпоредбите на чл. 45 от ППЗДДС /в редакция, приложима след изменението с ДВ бр. 6/2010, в сила от 1.01.2010 г./, като са разделени в две групи - документи за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територия на друга държава членка. Според чл. 45, т. 1, б. "а" ППЗДДС документ за доставката представлява фактурата, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационен номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката. Нормата на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС регламентира документите, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. В чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС е посочено изискването за представяне на транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът. В чл. 45, т. 2, б. "б" от ППЗДДС е посочено изискването за транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика. От тълкуването на цитираната правна уредба следва, че отказ на правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД е допустимо при наличието на следните предпоставки - когато доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването или когато е бил недобросъвестен, т. е. е знаел или е трябвало да знае, че осъществяваната от него операция е част от извършвана от приобретателя измама. В този смисъл е и решението на СЕС по дело С-273/11 г. В разглеждания случай правилно съдът е приел, че спорен е единствено въпросът за транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка на ЕС /Румъния/, доколкото ревизираното лице разполага с фактури за доставките. След като е установено, че транспортът е извършен от трето лице за сметка на получателя - румънско дружество, но обосновано първоинстанционният съд е обсъждал наличието на документи за транспортиране на стоката в хипотезата на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС /в действащата редакция към датата на доставката - м. 12.2010 г./. Въз основа на задълбочена преценка на доказателствата, събрани в хода на ревизията и тези от съдебното производство АС Варна правилно е установил наличието както на представени транспортни документи /ЧМР/, така и писмено потвърждение за доказване на процесните ВОД. В обжалваното решение липсва обсъждане на представените ЧМР и тяхното съдържание, но това не оказва влияние върху крайния извод за незаконосъобразност на РА в посочената му част, доколкото съдът е изследвал основно втория изискуем писмен документ по чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС - писменото потвърждение. За пълнота следва да се посочи, че ЧМР съдържат всички необходими реквизити - място на натоварване и разтоварване, вид и количество на получената стока, придружаващите стоката документи и други идентифициращи товара, както и са вписани, превозвача, изпращача и получателя. В товарителниците е попълнена и кл. 24 с информация за дата и място на получаване и е положен подпис на МОЛ, получило стоката и има печат на дружеството - получател. Според данъчната администрация в част от ЧМР липсва подпис на получателя, а в друга част - положеният подпис е различен. Така приетото от ревизиращите органи не може да служи като самостоятелно основание за отказ да се признае ВОД по процесната фактура по съответните позиции. Всички товарителници съдържат изискуемата информация съгласно чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС информация - товарен пункт, място на разтоварване, подписи и печати на изпращача и превозвача, регистрационен номер на превозното средство и имената на водача, изпълнили превоза. Представените международни товарителници за тези доставки за подписани от изпращача и превозвача и съгласно чл. 9, ал. 1 от ратифицираната и влязла в сила за България Конвенция за договора за международни автомобилни превози се ползват с материална доказателствена сила относно факта на получаването на стоката от превозвача. Поставянето на подпис и печат на получателя в ЧМР удостоверява, че стоката е достигнала до него. Конвенцията не въвежда изискване в товарителниците изрично да са посочени имената на лицата, които са ги подписали. Отделно от това, непълнотата на определени реквизити в ЧМР не обосновава извода за липса на осъществен транспорт на съответните стоки. Напротив от съпътстващите писмени документи - пътно-прехвърлителни разписки и потвърждения за доставка се удостоверява факта на осъществения превоз на процесната стока извън територията на РБ и получаването й на територията на Република Румъния. С оглед на изложеното следва да бъде зачетена доказателствената сила на международната товарителница съгласно чл. 9 от Конвенцията. Едновременно с това се установява наличието на писмено потвърждение като изискуем документ по чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС, както правилно е приел АС Варна. Съдържанието на представеното писмено потвърждение от 3.12.2010 г. относно превозните средства, имената на ФЛ, осъществили превоза, количеството и вида стока съответства на съдържанието относно тези обстоятелства съгласно ЧМР, пътно-прехвърлителните разписки и delivery note. Отделно от това, от представеното удостоверение за регистрация на търговско дружество и обясненията на заклетия преводач извършил превод на документите се установява, че потвърждението за получаване на стоките /процесното е № 3 от 3.12.2010 г./ е подписано от собственика на дружеството "SC MONTITERM-INSTAL" S. R. L, считано от 8.10.2010 г. - Лауренцю Янку. Косвени доказателства за осъществения ВОД са потвърждението от пристанищния оператор "Barter Port Operator", Констанца - Юг - Аджиджя, Румъния и доказателства за деклариране на ВОП от получателя коригираща декларация от "SC MONTITERM-INSTAL" S. R. L за данъчен период 12.2010 г. с декларирани вътреобщностни придобивания от "Драва Агро" ООД с данъчна основа 721 926 лв., представени пред съда. Косвени доказателства са и данните от ССчЕ, която е приета от страните без оспорване и установява, че доставките са осчетоводени и декларирани от ревизирания субект, както и е установено по категоричен начин, че получателят е заплатил цената на стоката, съответстваща на данъчната основа. Съдът е обсъдил и заключението по СТЕ, което е констатирало, че за два от четирите превоза, извършени от превозвача AGER TRANS IMPEX S. R. L. е налице в разминаване в доставените и претеглени количества, като са постъпили в повече общо 180 кг. царевица и според вещото лице тази разлика е недопустима по норматив. След като е отчетено по-голямо количество доставена стока съгласно данните при пристанищния оператор от това количество съгласно данните при ревизията, то обосновано първоинстанционният съд е приел, че тази разлика не оказва влияние върху извода за извършен превоз на количествата по спорната фактура, като би подлежало на обсъждане само ако доставените количества бяха по-малко от фактурираните такива. Следователно, при задълбочена преценка на събраните доказателства в тяхната съвкупност и при правилно приложение на материалния закон, АС Варна е достигнал до крайния извод за доказан ВОД на стока - 258, т. царевица, документирана с фактура № 69/3.12.2010 г., позиции 1,2,3,4,5,6,9,12,13,14,15, издадена от "Драва агро" ООД с получател "SC MONTITERM-INSTAL" S. R. L., поради което незаконосъобразно приходните органи са начислили ДДС за процесната доставка. По тези съображения, като е достигнал до извода за незаконосъобразност на РА в посочената му част, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на касатора не се дължат разноски, а на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за сумата от 1600 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение