Решение № 8492 от 18.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2140/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт П. Иванова Сотирова срещу Решение 288/09.01.2025 г. по адм. дело 869/2024 г. на Административен съд Варна, с което Национална здравноосигурителна каса е осъдена да заплати на БИСК 2012 ЕООД, гр. Варна сумата в размер на 18176.74 лв., представляваща стойността на отпуснат в полза на Я. А. Я., но незаплатен от ответника лекарствен продукт: [наименование] 400 мг по договор 031949/18.01.2024г., ведно с обезщетение за забава в размер на 236.73 лв., представляващо законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2024 г. /датата на възникване на задължението за плащане/ до завеждане на иска, както и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на сумата, като са присъдени и разноски. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяната му и отхвърляне на предявените от БИСК 2012 ЕООД искове като неоснователни, както и присъждане на разноските за двете инстанции. Ответникът - БИСК 2012 ЕООД, гр. Варна, чрез адв. С. Иванова в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и като намира обжалваното първоинстанционно решение за правилно, моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на съдебните разноски за касационната инстанция по списък. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното обжалване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол за законосъобразност съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, същата е неоснователна. С Решение 288/09.01.2025 г. по адм. дело 869/2024 г. Административен съд Варна Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ е осъдена да заплати на БИСК 2012 ЕООД, гр. Варна сумата от 18176.74 лв., представляваща стойността на отпуснат в полза на Я. А. Я., но незаплатен от НЗОК лекарствен продукт: [наименование] 400 мг по договор 031949/18.01.2024г., както и обезщетение за забава в размер на 236.73 лв., представляващо законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2024 г. /датата на възникване на задължението за плащане/ до завеждане на иска 22.04.2024г., както и законната лихва върху главницата от тази дата до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил акцесорния иск до пълния му претендиран размер и е присъдил в полза на ищеца разноски. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че предявените искови претенции са основателни, с оглед категорично доказаното от ищеца /като изправна страна по договора/ неизпълнение на НЗОК на основно нейно задължение по сключения между страните административен договор 031949/18.01.2024г. за заплащане на дължимите суми за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК за отчетен период 01.02.2024г. -15.02.2024г. Решението е правилно, постановено при точното прилагане на относимите материалноправни разпоредби и е обосновано, съдържащо подробни и ясни мотиви. Производството пред Административен съд Варна е било инициирано от предявените от БИСК 2012 ЕООД обективно съединени искови претенции с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 45а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ и по чл. 86 ЗЗД, във връзка с чл. 19ж АПК. Фактическите твърдения, въз основа на които ищецът е извел претендираното накърнено материално право, се основавали на неизпълнение от страна на НЗОК на негово основно задължение по сключения административен договор 031949/18.01.2024г. да заплати изцяло дължимите суми за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК за отчетен период 01.02.-15.02.2024г. Ищецът е претендирал реално изпълнение на договора от страна на НЗОК, с искане да му бъде заплатена сумата от 18 176.74 лв., която представлявала стойността на ЛП с код по НЗОК [наименование] 400 мг, отпуснат по електронна рецепта, изпълнена под 24032А048272 на 01.02.2024г. на лицето Я. А. Я.. Твърдейки, че е изправна страна по договора, ищецът претендирал и обезщетение за неизпълнението в размер на лихвата за забава върху главницата и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. От фактическа страна административният съд е приел за безспорно установено наличието на сключен между страните на 18.01.2024г. договор 031949 за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК, по силата на който /чл. 1 и чл. 2 ал. 1 от договора/ чрез Аптека НОВА-БЛЯН в гр. Варна изпълнителят се задължавал да отпуска на здравноосигурените лица: лекарствени продукти по чл. 262 ал. 6 т. 1 от ЗЛПХМ, включени в Приложение 1 на Позитивния лекарствен списък, за домашно лечение на територията на страната, заплащани напълно или частично от НЗОК по реда на Наредба 10, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели /ЛП, МИ и ДХСМЦ /, заплащани в условията на извънболничната медицинска помощ, напълно или частично от НЗОК, включени в съответните утвърдени списъци. Отпуснатите ЛП, МИ и ДХСМЦ следвало да се отчитат от изпълнителя два пъти месечно за периода от 1-во до 15-то число и от 16-то до последно число на месеца по електронен път в утвърден от НЗОК формат през интернет портала на НЗОК или чрез уеб услуга. Електронният отчет по ал. 1 следвало да се представи най-късно до третия работен ден вкл., следващ периода. Установено е и спор между страните няма относно факта, че на 16.02.2024г. по електронен път е бил подаден отчет за изпълнените електронни предписания. На 22.02.2024г. от страна на ищеца до Директора на РЗОК Варна е било подадено уведомително писмо, към което е приложено писмо от НАП изх. 9674-1/21.02.2024г., от което е видно, че след подадена на 20.02.2024г. Декларация обр. 7 от Я. Я., внесените от него суми на 23.11.2023г. са разпределени и здравноосигурителните права на лицето са били възстановени на същата дата. На 23.02.2024г. ищецът е бил уведомен, че след проверка на отчетните документи по чл. 22 ал. 2 и 3 от договора ЛП JF 575, отпуснат по електронна рецепта, изпълнена под 24032А048272 не подлежи на заплащане. Видно от представено удостоверение изх. 030232400875095/20.02.2024г. от НАП е , че лицето Я. Я. е с непрекъснати здравноосигурителните права. Подаденото възражение вх. 29-03-773/07.03.2024г., не било уважено, тъй като след извършена справка за здравноосигурителния статус на Я. Я. в ТД на НАП Варна, от там било отговорено, че лицето е с прекъснати здравноосигурителни права към 01.02.2024г., съгласно писмо изх. 9674/3/01.03.2024г. от ТД на НАП Варна, в което се сочело, че към 01.02.2024г. Я. Я. е бил с прекъснати здравноосигурителните права, които са били възстановени на 20.02.2024г. За отказа ищецът е бил уведомен с писмо 29-03-773/1/22.03.2024г. Въз основа на тези данни от съда е било прието за безспорно, че изпълнителят е изпълнил задължението си да представи полумесечния отчет за процесния период, в срока по договора, като административният орган е отказал заплащането само на лекарството, стойността на което е предмет на иска. За изясняване на въпроса относно здравното осигуряване на Я. за релевантния за спора период, съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установило, че с Декларация обр. 7 от 29.08.2023 г. Я. Я. е декларирал задължение за осигуряване по чл. 40 ал. 5 от ЗЗО /като безработно лице/, считано от 01.02.2023 г., като от справката за извършени плащания през периода 01.01.2023г. 31.12.2023 г. е било видно, че на 29.08.2023г. са били внесени 385.75 лв. и на 15.11.2023 г. - внесени 156.82 лв., с които суми са били погасени задълженията за здравно осигуряване за месеците от февруари до ноември включително 2023г. , а от общо внесената на 29.08. и на 15.11.2023 г. сума, след погасяване на задълженията до м. ноември, оставали надвнесени 31.20 лв. Допълнително било установено, че по подадената от Я. Декларация обр. 7 от 29.08.2023г. с внесените от него на 15.11.2023г. суми са били погасени задълженията му за периода 01.08 30.11.2023г., но тъй като действието на подадената Декларация обр. 7 е било прекратено с подадената от НОИ Декларация обр. 1 на 19.01.2024г. за периодите 16.04 17.06.2023г. и 16.11 07.01.2024г., към 20.01.2024г. за периода 18.06. 15.11.2023г., както и времето след 08.01.2024г. се оказвали без данни за наличие или липса на основание за осигуряване на лицето по ЗЗО, като за внесените от Я. суми по неговата данъчна осигурителна сметка е останал необвързан остатък. Поради това прекъсване действието на подадената от него декларация и липса на декларация относно периодите между декларациите на НОИ, при направената справка в НАП Варна се установило наличие на данни за месеци без здравно осигуряване - м. 7, 8, 9, 10.2023г. С подадената на 20.02.2024г. от Я. Я. Декларация обр. 7 обективираща задължение за самоосигуряване за периода 18.06 15.11.2023г., наличните по сметката му суми са били разпределени за погасяване на задълженията му за този период, а с Декларацията обр. 7, визираща задължение за самоосигуряване, считано от 08.01.2024г., са били погасени задълженията му, като вноските за м. февруари 2024г. са били прихванати с АПВ ПО-03000324021181-004-001/11.03.2024г. Като е анализирал събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, кредитирайки ги, съдът е приел, че исковите претенции са доказани по основание и размер, и ги е уважил, така, както са предявени. При тези безспорно установени факти, административният съд е достигнал до правилни правни изводи, които настоящият състав на ВАС споделя изцяло. Неоснователно е възражението на касатора срещу извода на АС Варна, че ищецът в първоинстанционното производство е изправна по административния договор страна в качеството му на изпълнител и претенцията му да изисква насрещна престация от страна на ответника НЗОК е основателна. Безспорно, страните по договора са се съгласили, видно от чл. 31 ал. 1 от договора, условие за плащане на изпълнителя да е точното и правилното попълване на документите съгласно договора и изпълнение на задълженията по договора. Уговорили са се, според ал. 2, че плащането ще се извършва по банков път в 30-дневен срок от изтичане на срока за отчитане на съответния отчетен период в РЗОК, като в случай че възложителят не заплати дължимите суми в срок, той дължи на изпълнителя законната лихва за просрочено време. Съгласно чл. 34 т. 5 от договора, възложителят не е задължен да заплати на изпълнителя, в случай че ЛП, МИ и ДХ са отпуснати на лице, което е с прекъснати здравноосигурителни права към момента на отпускането. При тези договорни клаузи, правилно административният съд е определил като спорен по делото въпросът дали към 01.02.2024г. здравноосигурителните права на лицето Я. Я., на когото е било изпълнено ЕП 24032А048272, са непрекъснати/прекъснати. Обоснован и правилен е и отговорът на този въпрос че към релевантния момент Я. е бил с непрекъснати здравноосигурителни права. Следва да се споделят изводите на първоинстанционния съд, обратно на доводите на касатора, че в случая ненавременното и неточно отразяване на внесените по ДОО на Я. суми за здравно осигуряване не може да обоснове отказ на НЗОК да заплати пълната стойност на отпуснатия от изпълнителя лекарствен продукт, тъй като не се дължи на пропуск или виновно поведение на последния. И тъй като само виновното неизпълнение на договорно задължение подлежи на санкциониране, в случая не е налице законово или договорно основание за неплащане на цената на продукта от страна на възложителя НЗОК. От друга страна, правилна е преценката на съда, че задължението за заплащане на вноските за здравно осигуряване на Я. е изпълнено, като фактът на прекратяване на действието на подадената от него декларация след депозиране на нова такава от НОИ на 19.01.2024г., не обуславя липса на здравно осигуряване, тъй като по сметката на лицето са останали налични суми за погасяване на неговите задължения, включително и към 01.02.2024г., когато е било изпълнено неплатеното ЕП. За да са налице условията на чл. 109 ал. 1 от ЗЗО за прекъсване на осигурителните права на самоосигуряващия се, следва лицето да не е внесло повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Аргументиран и правилен е изводът на съда, базиран на категоричните данни по делото, че Я. е внесъл дължимите за здравно осигуряване суми за релевантния период и за всички месеци е било налице платено здравно осигуряване, без значение на какво законово основание /чл. 40 ал. 5 или чл. 39 ал. 1 вр. с чл. 40 ал. 1 т. 8 от ЗЗО/. В случая релевантно за спора е обстоятелството, че след подадената на 20.02.2024г. Декларация обр. 7 от Я. Я., внесените от него суми на 23.11.2023г. са били разпределени и здравноосигурителните права на лицето са били възстановени на същата дата. Видно от представеното удостоверение изх. 030232400875095/20.02.2024г. от НАП Я. е бил с непрекъснати здравноосигурителните права към тази дата. И макар към датата 01.02.2024г., на която е било изпълнено ЕП 24032А048272 Я. да е бил с прекъснати здравноосигурителни права, прекъсването е било преодоляно и е настъпило възстановяване на правата му с обратно действие. Възстановяването на здравноосигурителните права е следвало да се приеме от НЗОК за реализирано в срок. По тези съображения, с оглед установяване качеството на ищеца на изправна страна по договора и неналичието на фактическия състав на чл. 34 т. 5 от същия, изводът за дължимост на исковите суми от страна на НЗОК, до който е достигнал Административен съд Варна е правилен. Безспорно задължението на НЗОК да заплати е в непосредствена зависимост от насрещното задължение на дружеството - изпълнител да изпълни точно и според договореното. Последното обстоятелство е било доказано пред първоинстанционния съд с пълно главно доказване от ищеца, включително и със заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Като не е изпълнила задължението си по чл. 31 ал. 2 от договора да заплати стойността на отпуснатия от изпълнителя лекарствен продукт в уговорения срок, възложителят НЗОК правилно е била осъдена да стори това, като заплати на изпълнителя и обезщетение в размер на законната лихва за просроченото време, както и законна лихва за забавата от предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата. Исковите претенции, както по главния, така и по акцесорния искове са доказани по основание и размер, и правилно уважени от първоинстанционния съд. Не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Като правилно и обосновано, решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, искането на ответната страна за присъждане на разноски за касационната инстанция е своевременно заявена и основателна, поради което касаторът следва да бъде осъден да ги заплати в размер на 1500лв. съгласно представен договор и списък на разноските. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение