Решение № 11734 от 21.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6122/2011 г.

Решение № 11734 от 21.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6122/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет гр. Несебър, представляван от Благой Филипов - председател на ОбС, срещу решение № 270 от 28.02.2011 г., постановено по адм. д. № 1025/2010 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. В касационната жалба се поддържат доводи, че съдебното решение е недопустимо тъй като обжалваното решение на ОбС не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол. Алтернативно се иска отмяна на решението с доводи, че същото е постановено при спазване на материалния закон - чл. 37, ал. 5 от ЗБС. Счита се, че съдът не е отчел факта, че ОбС има право да учреди безвъзмездно право на строеж и решението е взето при спазване на необходимия кворум от общински съветници. Ответниците не се представляват и не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с Заповед № РД-09-38 от 19.05.2010 г. на Областния управител на област - Бургас с която е оспорена законосъобразността на Решение № 968 на Общинския съвет гр. Бургас, с което на основание чл. 21, т. 8 от ЗМСМА е дадено съгласие на кмета на общината да сключи анекси към договорите за отстъпено право на строеж на Таньо Петров Танев, Венцислав Костов Вълчанов и Цветан Генчев Генчев. С обжалваното решение № 270 от 28.02.2011 г. постановено по адм. д. № 1025/2010 г. по описа на АС - Бургас, е отменено решението на ОбС. Съдът е приел, че това решение на ОбС е взето в противоречие с материалния закон, тъй като по-същество се подменя имотът, върху който е отстъпено право на строеж. Изложени са мотиви, че договорът за отстъпване право на строеж съдържа три основни, взаимосвързани елементи - отстъпване право на строеж на друго лице да построи сграда в чужд имот, конкретно посочване на имота и параметрите върху които ще се осъществи това право. Настоящата инстанция, при служебната проверка и във връзка с възражението на ОбС гр. - Бургас по допустимостта на съдебното решение намира, че същото е допустимо и следва да бъде оставено в сила, по следните съображения: Производството по делото се е развило по реда на глава Х на АПК във връзка с чл. 8, т. 11 от ЗОС, чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА. Глава десета от АПК е относима към оспорване на административните актове пред първата съдебна инстанция, каквото производство е проведено от съда. Решенията на общинските съвети подлежат на оспорване по реда на чл. 45 от ЗМСМА, като процесуалната легитимация е само на областния управител, кмета или на прокурора. Този специален ред на обжалване е въведен предвид правомощията на общинския съвет като орган на местното самоуправление, който не е сред посочените в чл. 19 от Закона за администрацията органи на изпълнителна власт, но е орган упражняващ власт, а правомощията му са определени със специален закон. Затова същият формира волята на общината като собственик, но решенията за разпореждане с общинската собственост подлежат на съдебен контрол. Затова правилно първоинстанционния административен съд е приел, че в случая решението на ОбС е индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол. В тази връзка е и ТР на ВАС № 5/2008 г., съгласно което всички решения на общинските съвети подлежат на оспорване пред административните съдилища от областния управител, още повече че и самият ЗОбС изрично предвижда съдебен контрол върху решенията на ОбС, с които се извършва разпореждане и управление на общинската собственост. В тази насока е и постоянната съдебна практика на Върховния административен съд, която е непротиворечива. Не могат да бъдат възприети доводите на касатора, че по същество това решение не представлява такова за разпореждане с общинско имущество, а дава съгласие да бъдат сключени анекси към съществуващи договори, като причината за това била невъзможността да се реализира отстъпеното право на строеж по обективни причини - затова с решението се променят поземлените имоти върху които е отстъпено правото на строеж. Промяната на съществен елемент на договора, какъвто е неговия предмет, представлява на практика сключване на нов договор. Следователно правилно съдът е достигнал до извода, че подмяната на УПИ, върху който е учредено правото на строеж, с друг имот, върху който правото да бъде упражнено е възможно само след прекратяване на съществуващите договори и сключване на нови при спазване на установения законов ред. Съдът е направил подробен анализ на приложимите законови норми съдържащи се в ЗС, ЗОбС, ЗУТ и е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. При постановяване на съдебното решение съдът е установил правилно фактическата обстановка, подробно и систематически е обсъдил всички доказателства и е изложил подробни мотиви, по всички спорни въпроси в хода на процеса и е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Не са налице сочените касационни основания, които да доведат до отмяна на постановения съдебен акт. Предвид изложеното, Върховният административен съд, III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,