Решение № 10300 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13374/2010 г.

Решение № 10300 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13374/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е на основание раздел II от Глава петнадесета на Административнопроцесуалния кодекс (АПК) - защита срещу неоснователни бездействия на администрацията. Образувано е въз основа на молба подадена от Стефчо Христов Минчев, с която се оспорва бездействието на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт- чл. 2, б. "в" от Наредба за разследване на аварийните случаи в корабоплаването /Обн. ДВ, бр. 43/1973 г., отм. с ДВ бр. 95/2005 г./ с искане- задължаване на министерството на транспорта да извърши разследване на авариен случай в корабоплаването- потъването на 13.02.2004 г. на моторен кораб "Хера". В последствие, с допълнителни молби са въведени и нови нормативни актове, на които бездействието на администрацията противоречи. Ответникът - министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез процесуалния си представител юрисконсулт- Рогова, оспорва искането на Стефчо Христов Минчев с правно основание чл. 257, ал. 1 от АПК и молят да се отхвърли като неоснователно и недоказано. Върховният административен съд, настоящият състав на трето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Предявеното от Стефчо Минчев искане за разглеждане от тричленния състав на ВАС по реда за оспорване на индивидуалните административни актове е да се задължи административният орган - министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията да извърши определени фактически действия, в резултат на които се установят причините за потъването на моторен кораб "Хера". Предмет на процесуалната уредба, регламентирана в раздел II на Глава петнадесета от АПК, е защитата на засегнатите субекти срещу неоснователни бездействия на администрацията, която може да се осъществи по реда на чл. 256 и чл. 257 от АПК. С разпоредбата на чл. 256 от АПК административният орган е сезиран с искане да извърши фактически действия, произтичащи по силата на закон, но в продължение на 14 дни същият бездейства. Разпоредбата на чл. 257 от АПК е относима към бездействието на административния орган, когато задължението за съответното действие произтича пряко от нормативен акт. Разликата в двете хипотези е, че при първата административният орган следва да бъде сезиран с искане да извърши фактически действия, а при втората хипотеза задължението произтича пряко от нормативен акт. При тази хипотеза не е задължително административният орган да бъде сезиран и оспорването не е обвързано със срок. Нормата на чл. 257, ал. 1 от АПК не регламентира изрично кръга на активно легитимираните лица, които имат процесуална възможност да оспорят пред съда бездействието на административния орган. Това обаче не означава, че всяко лице може да оспори бездействие на административен орган. С оглед съдържащата се в нормата препратка към разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове, за правото на оспорване на неоснователно бездействие на административен орган ще намери приложение разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от АПК, съгласно която право на оспорване имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени, т. е. лицата, които имат личен и пряк правен интерес. Предвид установената с нормата на чл. 257, ал. 1 АПК безсрочност на защитата, както и че оспорващият Минчев има правен интерес от предявяването му се приема, че предявеното на основание чл. 257, ал. 1 от АПК искане срещу бездействието на административния орган е процесуално допустимо. По дефиницията на § 1, ал. 1 от ДР на АПК министърът на транспорта е административен орган, който принадлежи към системата на изпълнителната власт и е носител на административни правомощия, по силата на овластяването му със закон. Като такъв той може да участва като пасивно легитимирана страна в съдебното производство по реда на чл. 257 от АПК. Твърденият от Стефчо Христов Минчев правен интерес от оспорването произтича от това, че е баща на моряк, плавал на борда на потъналия кораб. Като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Страните не спорят относно факта, че на 13 февруари 2004 г., около 12,30 часа в Черно море на около 14 км, преди северния вход на Босфора -моторен кораб "Хера", собственост на фирма "Маестра шипинг Сент Винсент и Гренадин", пътуващ под камбоджански флаг с рейс - от украинското пристанище Мариопол за турското такова- Гебзе, е потънал. На борда, като моряци, са плавали български граждани, между които и Мартин Стефчов Минчев, син на заявителя. Като понятие "бездействието" не е дефинирано в нормативен акт. Логически, то може да се определи като "неизпълнение на задължение" в случаите, когато последното е предвидено. В тази връзка бездействие по смисъла на чл. 257, ал. 1 от АПК ще е налице тогава, когато административен орган не е изпълнил задължение, произтичащо пряко от нормативен акт и това бездействие нарушава или застрашава права, свободи или законни интереси ня гражданите. Въведеното в молбата неизпълнение от страна на административния орган задължение да извърши разследване на причините за потъването на кораба е- Наредба за разследване на аварийните случаи в корабоплаването /Обн. ДВ, бр. 43/1973 г., отм. с приетата нова и действаща към настоящият момент НАРЕДБА № 23 от 17.11.2005 г. за разследване на произшествия в морските пространства и вътрешните водни пътища, издадена от министъра на транспорта, обн., ДВ, бр. 95 от 29.11.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., изм. и доп., бр. 91 от 19.11.2010 г., в сила от 30.11.2010 г./ и по специално на чл. 2, ал. 1, б, . "в", съгласно която - наредбата е относима и за корабите под чуждо знаме, с които са произлезли аварийни случаи извън териториалните води на НР България, ако при същите е последвала смърт или е причинена вреда на здравето на гражданин на НР България, или е била причинена вреда на имущество на НР България, нейните граждани или организации и след аварийните случаи тези кораби са пристигнали или са били довлечени до български териториални или вътрешни води и пристанища. Тук задължението за българската държава да извърши разследване при което по силата на наредбата трябва: да установи обстоятелствата, при които е произлязъл аварийният случай; да разкрие причините за аварийния случай; да определи последствията от аварийния случай; да посочи лицата, виновни за аварийния случай; да предложи мероприятия, необходими за недопускане на подобни аварийни случаи в бъдеще /чл. 1 от Наредбата/ - е само когато след аварийните случаи тези кораби са пристигнали или са били довлечени до български териториални или вътрешни води и пристанища. Акта не предвижда разследване за кораби, плаващи под чужд флаг, да се извършва в открити води, респективно чужди териториални или вътрешни води и пристанища. А няма спор, моторният кораб "Хера", се намира на дъното на Черно море, край Босфора. Затова, настоящият съдебен състав приема, че българската държава, в лицето на Министерство на транспорта и Изпълнителна агенция "Морска администрация" - не са имали нормативно определено право и задължение да проведат разследване на причините и обстоятелствата причинили потъването на кораба. Между впрочем този извод е подкрепен и от правило I/21 от МЕЖДУНАРОДНА КОНВЕНЦИЯ за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. (SOLAS), както е изменена с Протокола от 1988 г. и е Ратифицирана с Указ № 2250 от 28.07.1983 г. на Държавния съвет на Народна република България - ДВ, бр. 61 от 5.08.1983 г. Издадена от Министерството на транспорта и съобщенията, обн., ДВ, бр. 12 от 4.02.2005 г., в сила от 2.02.1984 г. По нататък - молителят Минчев твърди, че доколкото действащата към настоящия момент - Наредба № 23 от 2005 г. - за разследване на произшествията в морските пространства и във вътрешните водни пътища- не третира разследване на кораби, плаващи под чужд флаг, независимо дали на тях плават моряци, български граждани- то тя пряко противоречи на акт от по- висока степен, който е приложим и задължава българската държава да извърши паралелно разследване. За такъв акт се сочи - Кодекс на международните стандарти и препоръчителните практики за разследване на безопасността в произшествие на море или морски инцидент. Част I и II от кодекса, действително са задължителни, като под формата на Приложение 6 - "Допълнителни изисквания за разследване на морски произшествия и инциденти "- са част от сочената по-горе Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. /SOLAS/, приети по реда на чл. 8 от последната, но необнародвани/вж. текста на конвенцията на интернет страницата на Изпълнителна агенция "Морска администрация/- https://www.marad.bg. Но и това твърдение се явява неоснователно. Нормите на кодекса нямат обратно действие и са неприложими за инциденти с кораби, преди приемането и ратифицирането й. Уредената в него процедура по "възобновяване на ново разследване"- чл. 26 - същото е допустимо единствено при наличие на ново доказателство, което може съществено да промени достигнатите анализи и заключения. А по делото нито се твърди, нито са представени доказателства обуславящи стартиране на процедура по възобновяване на ново разследване. Неоснователно е твърдението на Минчев, сочено в допълнителната молба, че държавата ни е обвързана от ДИРЕКТИВА 2009/18/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 април 2009 г. за определяне на основните принципи, които уреждат разследването на произшествия в областта на морския транспорт, и за изменение на Директива 1999/35/ЕО на Съвета /Официален вестник на Европейския съюз - 28.5.2009 г. В чл. 16 е уредено, че Държавите-членки следва да гарантират, че правните им системи дават възможност на тях и на други значително заинтересовани държави-членки да участват във или да провеждат разследвания на произшествия въз основа на разпоредбите на Кодекса на ММО за разследвания на морски произшествия и инциденти. Директивата предвижда пряко задължение за разследване за т. наречените държави на знамето, каквато в случая държавата ни не е; такова задължение не е предвидено за останалите значително заинтересовани държави. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че доколкото не се установява бездействие на административния орган, когато задължението за съответното действие - извършване разследване на причините довели до потъването на моторен кораб Хера, през 2004 г., плаващ под чужд флаг и чужди териториални води, с моряци български граждани - не произтича пряко от нормативен акт- то искането на Минчев е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Само за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че от събраният доказателствен материал - може да се направи извод, че българската държава, след известяването за трагедията - не е бездействала . Образувано е досъдебно производство, срещу неизвестен извършител, причинил смъртта на повече от едно лице - № 841/2004 г. на СГП, с извършени редица процесуални действия, но спряно с влязло в сила постановление от 12.04.2010 г., поради неустановяване на извършителя. Също така, проведени са редица срещи на ниво дипломати, между българската и турската държави, с цел разследване потъването на кораб "Хера". Въпросът е обсъждан и на смесения българо- турски комитет по транспорта, проведен в София, 27-28 октомври 2005 г.. Също така, непосредствено след инцидента- със Заповед № 177/17.02.2004 г. е създадена от българска страна- работна група за изясняване обстоятелствата във връзка с инцидента с моторен кораб "Хера". Със 130 ПМС - 12 юни 2007 г., са отпуснати бюджетни кредити - 197 362 лева на ВСС - за подводен оглед и моделиране на инцидента с кораба "Хера". Водим от изложеното и на основание чл. 257, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд -трето отделение