Решение № 43 от 2.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 973/2008 г.

Решение № 43 от 2.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 973/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по § 2, ал. 3 ГПК (нов), вр. с чл. 218и ГПК (отм.). Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Българската с. партия (БСДП) срещу решение от 24.08.2007 г. по гр. д. № 1945/2006 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 7 ЗВСОНИ. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството и за недопустимост на решението. Ответницата Л. С. И. поддържа, че жалбата следва да се остави без уважение, а решението в сила. Ответниците Б. С. И., Х. А. Л., Е. А. Л., И. А. Л., Н. К., В. К. и П. К. (последните трима действуващи ч. особен представител) С. о., МФ и МРРБ не вземат становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е неоснователна. С решение от 26.05.2006 г. по гр. д. № 1102/2004 г. Върховният касационен съд е отменил решение от 23.01.2004 г. по гр. д. № 2006/2000 г. на Софийски градски съд и е върнал делото за ново разглеждане с указание да бъде съобразена разпоредбата на чл. 8, ал. 3, б. "в" от НПЖДЖФ, с оглед данните за това, че не е даден отговор на въпроса дали е предпочетен купувач пред кандидат със 6-членно семейство. При новото разглеждане на делото въззивният съд, като е остави в сила решение от 1.07.1998 год. по гр. д. № 5313/1992 год. на Софийски РС, е отхвърлил предявения от БСДП иск срещу А., Л. и Б. С. за прогласяване нищожност на договор за продажба от 10.08.1967 г. на апартамент в гр. С., находящ се на ул. "Н." № 39, на IV-ти етаж, на основание чл. 7 ЗВСВОНИ. За да отхвърли предявеният иск съдът е приел, че атакуваната продажба не е нищожна. Установено е по делото, че процесният апартамент е бил собственост на К. Л., който е починал на хх.хх.хххх г. и е оставил за наследници Ж. дъщеря В. Л. Установено е също така, че В. Л. е починала на хх.хх.хххх г. - в хода на процеса и е оставила за наследници братя и сестри на нейните родители - Х. Л., Е. и И. Л., Н., В. и П. К., конституирани като страни на мястото на починалата в хода на делото ищца В. Л. на основание чл. 120 ГПК и като е прието по делото и саморъчно завещание на същата от 12.01.1994 г., с което последната е завещала недвижимото си имущество на БСДП, а на другите наследници определени парични суми, като страна е конституиран и заветника - жалбоподател. Съдът е приел за установено, че имотът е одържавен от К. Л. с Решение на комисия по чл. 11 ЗОЕГПНС на 19.12.1949 г. и през 1967 г. апартаментът е продаден на С. и М. И. Установено е също така, че купувачите са починали и техни наследници са ответниците по жалба Л. и Б. С. - техни деца. Процесният апартамент е бил закупен по реда на НПЖДЖФ (бр. 6/67 г. на ДВ) и съдът в обжалваното решение е приел, че е спазен процедурният ред за продажба, предвиден в чл. 23 от същата, тъй като решението за продажба да е утвърдено от министъра на архитектурата и благоустройството и продажбата е извършена на нуждаещи се гражданин - С. И. и петчленното му семейство са били картотекирани под № 58 през 1964 г., а намиращите се под наем две семейства в апартамента не са пожелали да го изкупят, при което е спазена разпоредбата на чл. 8 от наредбата. Съдът е приел, че поддържаните в исковата молба като основания за нищожност на продажбата нарушения на закона за това, че е предпочетен купувач без нужди пред действително нуждаещи се граждани без основание, че не е заплатена реална цена и че купувачът е живеел със семейството си в един район, а е закупил жилище в друг, не се установяват от събраните по делото доказателства и извършената продажба е действителна. При така установените обстоятелства по делото Върховният касационен съд, състав на IV-то г. о. намира, че правилно е прието от въззивният съд, че придобиването на спорния имот от праводателя на ответниците по иска Л. и Б. С. ч. договор за продажба от държавата на 10.08.1967 год. не е нищожно поради нарушение на нормативни разпоредби. Сложния фактически състав по сключване на сделката е бил извършен и е приключил по предвидения от закона ред. Купувачът и семейството му са били нуждаещи се, не е предпочетен пред друго семейство с по-големи жилищни нужди и е заплатил определената му от държавата цена на жилището, като продажбата на жилището е станало въз основа на взето решение от органа, на който е било предоставено в оперативно управление. Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г. о.,