Решение № 4549 от 30.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12045/2024 г.

Производството е по чл.229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), депозирана чрез процесуален представител адв. Пачаманов против решение 20284/17.10.2024г., постановено от Административен съд- София-град по административно дело 5370/2024г. по описа на същия съд, с което ДФЗ е осъден да заплати на "Агро Алфа" ООД сумата от 26 000 лева от общо дължими 2933699, 44 лева, представляваща частично вземане по договор 26/04/2/0.0.0265 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4. 2 от мярка 4 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 2933699, 44 лева от датата на завеждане на исковата молба- 15.02.2021г., до датата на окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 156731 лева, представляваща изтекла законна лихва върху главницата от 2933699, 44 лв. за периода от 23.07.2020г. до 15.02.2021 г В касационната жалба се твърди, че решението на съда е неправилно поради противоречието му с материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните правила. Излагат се конкретни доводи във връзка с посочените касационни основания по чл.209, т.3, предл. І и ІІ от АПК. Поради това се претендира за отмяната на атакуваното решение и за разрешаване на спора по същество с отхвърляне на предявените искове. Претендира се и присъждането на направените съдебни разноски съобразно представен списък. Ответната страна- Агро Алфа ООД със седалище и адрес на управление в град София, чрез процесуалния си представител адв. Стоянова, оспорва касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноските, направени в касационното производство и прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, след като взе предвид направените в касационната жалба оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежна страна в производството, за която постановеното решение е неблагоприятно и в срока по чл.211 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е и основателна. Установените от първоинстанционния съд факти, относими към направените в касационната жалба оплаквания, са следните: Между страните по делото е сключен договор 26/04/2/0.0.0265 от 03.04.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4. 2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4. "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. Договорът е сключен на основание чл. 41, ал.3 от Наредба 20 от 27.10.2015г. за прилагане на подмярка 4.2.Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти от мярка 4.Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., издадена от министъра на земеделието и храните. С този договор ДФЗ се задължава да предостави на ползвателя безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на одобрен проект "Предприятие за производство на ябълково вино" в първоначално одобрен размер на 2 933 699, 42 лева съгласно приложение 1 Таблица за одобрените инвестиционни разходи, представляващи до 50 на сто от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи за осъществяването на проекта. Предвидено е, че финансовата помощ се предоставя под формата на възстановяване на действително направени и платени от ползвателя разходи, приети за допустими за финансово подпомагане по подмярка 4.2, но не повече от посочения по-горе първоначално одобрен размер. Съобразно предвиденото в чл.4, ал.1 от договора, окончателният размер на помощта за изплащане се определя от фонда след подаване на заявка за окончателно плащане по реда на чл.44 и чл.45 от Наредба 20/27.10.2015г., която според чл.6, ал.4 във връзка с ал.1 от договора, ползвателят е длъжен да подаде не по-късно от един месец след изтичане на срока за извършване на инвестицията. Съгласно чл.5, ал.1 от договора, фондът изплаща окончателно определения размер на помощта в срок до 3 месеца от подаване на заявката за окончателно плащане като е предвидено, че срокът може да се удължава при условията на чл. 46, ал. 3 от Наредба 20. От представените по делото доказателства се установява, че на 22.04.2020 г. "Агро Алфа" ООД подава заявка за плащане на одобрената финансова помощ в размер на 2 933 699, 41 лв. Във връзка с подадената заявка за окончателно плащане ДФЗ извършва проверка на място, констатациите от която са отразени в контролен лист от 08.05.2020 г. В заключенията е отразено, че инвестицията е извършена; не е установена промяна на изпълнената инвестиция спрямо одобрената по договор и заявена за плащане; че инвестицията функционира по предназначение; местоположението й съответства на одобрения проект; поставена е указателна табела с информация за дейността, подпомагана по ЕЗФРСР; за проекта не са установени изкуствено създадени условия и/ или функционална несамостоятелност. Съобразно отразеното в докладни записки 03-0416/2380, 03-0416/2389 от 03.06.2020г. и докладна записка 03-0416/2389#1 от 04.06.2020г. бенефициентът Агро Алфа фигурира в регистъра Сигнали за нередности в ИСАК (сигнал рег. 03-0416/1172 от 29.03.2016г. относно наличие на индикатори за изкуствено създадени условия). До бенефициента уведомление относно тези обстоятелства не е отправяно. С уведомителни писма от 04.06.2020г. и 30.07.2020г. от Агро Алфа ООД са изискани и допълнителни документи, които е следвало да бъдат представени в срок от 15 работни дни. В отговор на тези писма, на 24.06.2020г. и 21.08.2020г. Агро Алфа ООД представя писмени обяснения с приложени към тях доказателства. На 29.10.2020 г. "Агро Алфа" ООД отправя към ДФЗ запитване на какъв етап се намира обработката на подадената заявка за плащане и в какъв срок се очаква приключването й и издаване на решение по чл. 47 от Наредба 20 и плащане на окончателния размер на помощта. С писмо от 09.11.2020г. бенефициентът е уведомен, че по заявката се извършват допълнителни административни проверки. Със заповед 426646/13.11.2020г. е наредено извършването на проверка на място по заявление с УИН 26/160415/32116. Според отразеното в доклада и контролния лист, изготвени след извършената проверка на място, към момента на проверката предприятието е функциониращо, но все още няма завършен пълен производствен цикъл. Установени са известни несъответствия, които не засягат основната цел на проекта и не променят предназначението на инвестицията съгласно одобрения проект. На 05.02.2021г. Агро Алфа отправя покана за плащане на уговорената безвъзмездна финансова помощ, след което на 15.02.2021г. предявява срещу ДФЗ частичен иск в размер на 26 000 лева, представляващи част от дължимата по договор безвъзмездна финансова помощ в размер на 2 933 699, 41 лева, както и частичен иск в размер на 1000 лева, представляващи част от 156 731 лева дължимо обезщетение за забавено плащане на сумата 2 933 699, 41 лева за периода от 23.07.2020 г. до 15.02.2021 г. Със Заповед 03-РД-746/26.02.2021 г. изпълнителният директор на ДФЗ на основание чл. 46, ал. 1, т. 2 от Наредба 20 удължава срока за обработка на заявка за плащане 26/04/2/0.0.0265/3/01 от 22.04.2020 г. до окончателно приключване на допълнителни проверки от страна на специализираните структури на ДФ"Земеделие" и при необходимост от външни институции, с цел установяване от РА на всички факти и обстоятелства по случая. С решение 5193/01.08.2023г., постановено по дело 6366/2021г., Административен съд- София град отхвърля предявените искове като неоснователни. С решение 4579/11.04.2024 г. по административно дело 10259/2023 г. на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд отменя решение 5193/01.08.2023г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В мотивите си Върховният административен съд посочва, че АССГ е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е разгледал делото по съответния процесуален ред, а именно по общия исков ред съобразно правилата на ГПК, а е провел съдебното производство като такова по обжалване на индивидуален административен акт. Дадени са задължителни указания делото да бъде разгледано при спазване на разпоредбите на глава ХІІІ от ГПК. При новото разглеждане на делото с определение 7557 от 05.06.2024г. съдът извършва преценка на редовността и допустимостта на предявените искове, определя правната им квалификация, съобщава на страните проекто-доклада по делото и разпределя доказателствената тежест. В срока по чл.131 от ГПК ДФЗ представя отговор на исковата молба и решение за изплащане на финансова помощ 26/04/2/0.0.0265/3/01/03/01 с изх. 01-2600/266 от 01.02.2024 г, издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 47, ал. 1, т. 3 от Наредба 20 от 27.10.2015 г за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 4 "Инвестиции в материали активи", подмярка 4. 2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., с което е одобрено изплащане на финансова помощ на "Агро Алфа" ООД по договор 26/04/2/0.0.0265 от 03.04.2017 г, съгласно заявка за плащане 26/04/2/0.0.0265/3/01 в размер на 2 928 712, 29 лева и е отказано частично изплащането на финансовата помощ, представляваща плащане на "Агро Алфа" ООД по същия договор, съгласно същата заявка за плащане в размер на 4 978, 11 лева, представляваща установено несъответствие в предварително договорените, заявените и реално изпълнените активи по договор с "Карстрой 2017" ЕООД за подобект "Предприятие за производство на ябълково вино - 2642 кв. м" и "Оборудване за производство на ябълково вино" за позиции: 1061, 95 лева от предприятие за производство на ябълково вино -2642 кв. м и 3916, 16 лева от позиция "Обслужваща площадка и стълба на площадка-съдове за вода" от оборудване за производство на ябълково вино. В писмено становище от 01.07.2024г., депозирано от Агро Алфа ООД чрез процесуален представител, се признава обстоятелството, че сумата от 2 928 712, 29 лева е изплатена на дружеството по банков път на 23.12.2023г. Направено е и увеличение на иска по чл.86 от ЗЗД и същият е предявен в пълен размер от 156 731 лева. Направено е и искане за заплащане на сумата 918 618, 27 лева, представляващи законна лихва върху сумата 2 928 712, 29 лева, представляващи окончателен размер на изплатената финансова помощ, за периода от завеждане на иска- 15.02.2021г. до плащането й на 28.12.2023г. (писмена молба на л.21 от делото на АССГ). С мотивирано определение, постановено в съдебното заседание на 19.09.2024г. съдът допуска направеното изменение на исковете. С решението си, предмет на касационен контрол в настоящото производство съдът уважава изцяло предявените искове. Така постановеното решение е неправилно поради допуснато нарушение на процесуалните правила и противоречието му с материалния закон. На първо място касационната инстанция намира за неоснователно оплакването на касационния жалбоподател, че съдът е нарушил процесуалните правила при допускането на увеличението на предявения иск за лихви. Следва да се отбележи, че решението, постановено от АССГ при първото разглеждане на делото е отменено от касационната инстанция поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а именно разглеждането на делото не по общия исков ред, а по реда на АПК за съдебен контрол върху административни актове. Делото е върнато за ново разглеждане по общия исков ред, от етапа на проверка на редовността и допустимостта на исковата молба, поради което не може да се приеме, че увеличението на иска, направено от ищеца преди първото по делото заседание в производството по глава ХІІІ от ГПК, е преклудирано. Съдът обаче е допуснал други нарушения. При произнасяне по предявения частичен иск за сумата от 26 000 лева, в противоречие с чл.235, ал.3 от ГПК съдът не е съобразил направеното от ДФЗ плащане в хода на процеса, както и обстоятелството, че окончателният размер на дължимата финансова помощ е определен с влязъл в сила административен акт. При произнасянето си по предявения иск за изтекли лихви съдът е приложил неправилно чл.116а от ЗЗД. Това налага и отмяната на оспореното решение. Доколкото фактите по делото са изяснени и при условията на чл.227 от АПК, касационната инстанция следва да се произнесе по същество на спора. Според изложените в исковата молба факти, спорът между страните касае изпълнението, респ. неизпълнението на договорните задължения на страните по сключен между тях договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4. 2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4. "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. Законът за подпомагане на земеделските производители урежда прилагането на мерките и подмерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. по чл. 21, параграф 1, букви "а" и "б", чл. 28, 29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент (ЕС) 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и за отмяна на Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.)- чл.1, т.7 от ЗПЗП.