Решение № 3749 от 1.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3975/2015 г.

Решение № 3749 от 1.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3975/2015 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Самир Джашни Халил, гражданин на Ирак, чрез процесуалния му представител адв. Тошев против решение № 806/16.02.2015 г., постановено по адм. дело № 10276/2014 г. по описа на Административен съд - София-град. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява по делото. Ответникът - заместник председателят на Държавна агенция за бежанците в съдебно заседание се представлява от юрк. Петровска. Моли оспореното решение като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Заявява, че съдът е съобразил материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила и е възприел достигнатите правни изводи, а именно, че не са налице данни, които да обуславят приложението на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Счита за обосновани изводите на първоинстанционния съд, че Ирак понастоящем е сигурна страна на произход, като в тази връзка решаващият съд се е съобразил и с приложената към делото актуална справка. Предвид изложеното предлага решението на административния съд като правилно да бъде оставено в сила. Върховния административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производството по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на Самир Джашни Халил, гражданин на Ирак срещу решение № 4080/12.06.2014 г. на заместник председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, с което на същия е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че административният акт на зам. председателя на ДАБ е законосъобразен, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. За да отхвърли жалбата на Халил срещу решението на органа на ДАБ, съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденеца при проведеното задължително интервю относно причините за нежеланието му да се завърне в родината си и обстоятелствата изложени от него за наличието на реална опасност за живота му. Първоинстанционният съд е установил от данните по делото, че производството пред ДАБ за касатора е второ по ред, като за първи път чужденецът е поискал да му бъде предоставена закрила с молба вх. № 421/24.03.2010 г. С Решение № 421/16.08.2011 г. на заместник председателя на ДАБ на Самир Джашни Халил е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Халил е обжалвал решението, като с решение по адм. дело № 8857/2011 г. на АССГ е отхвърлено оспорването срещу административния акт на ДАБ, а с решение № 14439/19.11.2012 г. постановено по адм. дело № 2571/2012 г. на ВАС, трето отделение решението на АССГ е оставено в сила. Анализирайки данните в преписката, решаващия съд не е установил касаторът да е бил обект на лично посегателство, или върху него да е упражнявано физическо насилие, което да представлява тежка и лична заплаха за живота и здравето му. Съдът анализирайки понятието "преследване", възможните форми на това преследване и основанията за такова, е развил съображения за това, че по отношение на Халил не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по отношение на същия не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът подробно е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като изхождайки от бежанската му история и актуалните данни за обществено - политическата обстановка в Ирак към датата на постановяване на акта си, е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на касатора на хуманитарен статут - липсват данни чужденецът да е изложен и на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1- 3 от ЗУБ. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на Административен съд - София-град. Правилно решаващият съд изхождайки от събраните по делото писмени доказателства подробно анализирани от съда е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне на статут на бежанец, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от Халил факти, не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/ или убеждение, който да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. От доказателствата представени по делото е видно, че в хода на новото производство пред ЗУБ, касаторът не е представил нововъзникнали факти във връзка с личното му положение, съгласно изискването на разпоредбата на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, освен твърдението му, че е получил заплашително писмо през 2008 г. от Ислямска армия пред магазина си в Ирак. Правилно съдът е приел, че конкретна заплаха за неговия живот или здраве, желанието на Халил за по-добър живот в България. Обосновани са и изводите на АССГ за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване на молбата на Халил за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните съдържащи се в интервютата на касатора, е приел, че липсват доказателства същата да е получил тежка и лична заплаха за живота и сигурността си, както и, че не са установени интервенция по причина на въоръжен конфликт в личната сфера на лицето, което да даде основание за самостоятелно прилагане на нормата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ и предоставяне на хуманитарен статут. Неоснователни в тази връзка са оплакванията на касатора съдържащи се в касационната жалба, че ситуацията в Ирак е доста напрегната, което създава заплаха за при връщането му обратно. Видно от мотивите на обжалваното решение съдът е разгледал подробно последните данни от приложената по делото справка на Дирекция "Международна дейност " с вх. № 01-6038/12.05.2014 г. на ДАБ за обстановката в Ирак и е мотивирал решението си именно с установеното в нея актуално положение в Ирак. На база на тези данни съдът обосновано е приел, че в Ирак към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети (в решение на съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2 буква "д" от същата Директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращо протичащия въоръжен конфликт, безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила или от юрисдикциите на държава - членка, пред която се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Позовавайки се на справката от ДАБ към 12.05.2014 г. за обстановката в Ирак, първоинстанционният съд правилно е приел, че от гледна точка на нормите на международното право Ирак не може също така, да се разглежда нито като окупирана, нито може да се приеме, че в страната продължава действието на чуждестранно нахлуване, които два факта да водят до преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Женевската Конвенция от 1951 г. Безспорно обстановката в Ирак е напрегната и динамична, но от информацията съдържаща се в справката е видно, че цялостната оценка на ситуацията в Ирак въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява страната да бъде определена като достигаща границите на "безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт" по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Правилно и обосновано съдът е приел, че сочените от касатора причини, за търсена закрила в Република България и изтъкнати от него в интервютата проведени с него от служител на ДАБ, са от личен характер, като от данните по делото не се установява срещу него да е упражнявано физическо насилие или да е бил обект на репресии от страна на официални държавни органи в страната по произход. Видно от представените по делото доказателства е, че административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон, базирайки се на обстановката в страната на произход на чужденеца, която не разкрива такава висока степен на обществена опасност, че да наруши принципа на non refoulment - забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Женевската конвенция от 1951 г. По отношение на представеното по делото писмо от Представителството на ВКБООН в България, съгласно, което Самир Джашни Халил, като гражданин на Ирак има предоставен статут на бежанец признат от офиса на ВКБООН в Сирия, законосъобразно съдът е приел, че новите факти в бежанската история на жалбоподателя са явно недостоверни и от тях не може да се приеме за наличието на бежански статут по реда на чл. 10 от ЗУБ. Разпоредбата на чл. 10 от ЗУБ гласи, че "Статут на бежанец се предоставя и на чужденец, намиращ се на територията на Република България, признат като бежанец по мандата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците", но това не означава, че в такъв случай следва да се бъде игнориран процесуалният ред, предвиден в ЗУБ. Подадената молба с вх. № УП-4232/16.01.2014 г. в конкретния случай следва да се разглежда като последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, независимо от основанието, на което се позовава чужденецът. Правилно съдът е приел предвид съществените различия в обясненията на чужденеца при дадените интервюта както предходното производство, (от 19.08.2010 на стр. 78 от делото и на 14.06.2010 г. на стр. 81 от делото) така също и в последното от 16.05.2014 г., че са налице множество разминавания по отношение на името, мястото на раждане и времето на предоставянето на статута от ВКБОООН. Въз основа на което е направил правилен извод, че новите обстоятелства в бежанската история не могат да се приемат за достоверни и не се доказват основанията по чл. 10 от ЗУБ. Представеният от касационния жалбоподател по делото сертификат е от 2008 г., поради което не може да се приеме, че същият се явява относим към 2014 г. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - София-град, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,