Решение № 7070 от 10.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4211/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано по касационна жалба, подадена от Пи Ес Ди ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. Й. Мраценкова, против решение 427/15.01.2024 г., постановено по адм. дело 3921/2023 г. по описа на Административен съд - София град, допълнено с решение 1892/22.03.2024 г., в частта му, с която са отхвърлени исковете на дружеството против Национална агенция за приходите. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва се, че неправилно съдът е приел, че размерът на присъденото в полза на дружеството обезщетение следва да бъде намален съобразно материалния интерес по делото, поради и което се иска отмяна на обжалваната част от решението и уважаване на иска в пълния му предявен размер. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна Национална агенция за приходите, чрез процесуален представител, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на разноски, евентуално, възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. С решение 427/15.01.2024 г., постановено по адм. дело 3921/2023 г. по описа на АССГ Национална агенция за приходите (НАП) е осъдена да заплати на Пи Ес Ди ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер на 3400,51 лв., от които главница в размер на 2714,86 лв. и лихва за забава в размер на 685,65 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В полза на дружеството са присъдени и разноски в размер на 1825 лв. Посоченото решение е допълнено с решение 1892/22.03.2024 г., като искът на Пи Ес Ди ЕООД е отхвърлен както за сумата над 2714,86 лв. до пълния заявен размер на главницата от 9600 лева, така и за сумата над 685,65 лева до пълния размер на претендираната мораторна лихва от 2381,35 лева. Решението се обжалва само в отхвърлителната част, като в осъдителната не е обжалвано и е влязло в законна сила. От фактическа страна съдът е приел, че по отношение на Пи Ес Ди ЕООД е издаден Ревизионен акт Р 22221019008445 091 001/14.07.2020 г., с който по отношение на дружеството са установени дължими данъчни задължения на в размер на 25 810,80 лв. Във връзка с това, на 14.07.2020 г. Пи Ес Ди ЕООД сключило договор за правно обслужване с Адвокатско дружество Илиева, Вучева и КО с предмет осъществяване на административна защита на дружеството пред Директора на ОДОП С., ЦУ НАП за изготвяне и депозиране на жалба срещу РА Р 22221019008445 091 001/14.07.2020 г., проследяване на производството по административното обжалване и оказване на съдействие в хода на цялото административно производство. Установено е, че договореното възнаграждение е в размер на 8000лв. - с ДДС-9 600 лева, като съгласно договора е предвидено да бъде платено на три части - 1200лв. авансово плащане, 2400 лв. и 6000лв., представляващо окончателно плащане след постановяване на Решение на Директора на ОДОП София. По делото са представени и документи, удостоверяващи съответните плащания. С Решение 1679/05.11.2020 г. на Директора на ОДОП София ревизионният акт Р 22221019008445 091 001/14.07.2020 г. е отменен изцяло. Въз основа на така установеното, административният съд приел, че искът е насочен срещу надлежен ответник. Прието е, че е налице отменен административен акт, който негативно е засягал правата на неговия адресат, по повод на което Пи Ес Ди ЕООД е ангажирало адвокатска защита, съгласно представен като доказателство Договор за правно обслужване, сключен с Адвокатско дружество Илиева, Вучева и КО. Прието е, че по делото са представени нужните документи, удостоверяващи договорената сума, както и нейното заплащане, във връзка с подадената жалба против РА. Административният съд счел за основателно възражението на НАП по чл. 78, ал. 5 ГПК относно претендирания от Пи Ес Ди ЕООД размер на обезщетението. Посочено е, че с отменения РА определената дължима сума от страна на дружеството е в размер на 25 810,80 лева, поради което приложение намира нормата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така определен съгласно горепосочената норма минималния размер на адвокатското възнаграждение при посочения материален интерес следва да е 2714,86 лева. Прието е, че претендираният като имуществена вреда размер на адвокатското възнаграждение от 9600 лева се явява значително завишен, още повече че административното производство за оспорване на РА не представлява фактическа и правна сложност, поради което присъденото в полза на дружеството обезщетение за причинени имуществени вреди следва да е 2714,86 лева. За горницата над тази сума до пълния размер на иска от 9600 лева исковата молба е отхвърлена. По отношение на претендираната мораторна лихва административният съд приел, че и в тази част искът е основателен, но размерът следва да е съобразен с размерът на сумата на присъдената главница. Посочено е още, че мораторната лихва се дължи от датата на отмяната на РА 05.11.2020 г., но с исковата молба е посочен начален момент на търсената обезвреда 13.11.2020 г., с което съдът следва да се съобрази. Така за периода от 13.11.2020 г. до 24.04.2023 г. първоинстанционният съд изчислил, че дължимият размер на мораторната лихва е 685,65 лева. За сумата над посочената, а именно до размер от 2381,35 лева, исковата молба е отхвърлена. В полза на Пи Ес Ди ЕООД административният съд присъдил лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на думата, както и пълният размер на претендираните от дружеството разноски. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Производството по оспорване на ревизионния акт се е развило по реда на ДОПК, като е приключило окончателно във фазата на оспорването по административен ред т.е. отменен изцяло във фазата на административното обжалване РА. В Глава осемнадесета на ДОПК Обжалване на ревизионния акт по административен ред , в която систематично място имат разпоредбите на чл. 152 чл. 155, няма норма, която урежда въпроса с разпределението на понесените от страните разноски. Съгласно § 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК за неуредените в кодекса въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. Въпросът с разноските в административното производство не е уреден и в Глава шеста Оспорване на административните актове по административен ред на АПК. Това означава, че относно понесените от страната разноски в ревизионното производство, е налице законова празнота както в ДОПК, така и в АПК. В този смисъл, за страната в оспорването на РА по административен ред съществува единствено възможността да претендира направените разноски, като претърпени вреди по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Към този ред препраща разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), съгласно който Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им. Правилно административният съд e счел, че фактическият състав на чл.1 ЗОДОВ е изпълнен. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняване на неговите права и интереси. Макар да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство при обжалване на ревизионен акт по административен ред, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на този административен акт се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което заплатените суми за адвокатска защита във връзка с оспорването по административен ред на отменения, като незаконосъобразен РА, следва да се квалифицира като вреда, непосредствено произтичаща от него. Не се споделя обаче изводът на първоинстанционният съд, следва да се присъди минималният размер на адвокатското възнаграждение, поради това че административното производство по оспорване на РА не представлява фактическа и правна сложност. Действително, в случая размер на адвокатското възнаграждение от 9600 лева при материален интерес от 25 810,80 лева се явява прекомерен и следва да бъде намален, но не до размер от минимума за процесния случай от 2 714,86 лева съгласно Наредбата. Неправилно първоинстанционният съд счита, че оспорването на РА пред административния орган не се отличава с фактическа и правна сложност. Независимо дали се касае за съдебно или да административно обжалване, защитата срещу ревизионния акт е еднаква по степен на сложност. Въз основа на изложеното, настоящият състав счита, че размерът на присъдената като обезщетение сума за причинени на дружеството имуществени вреди следва да се увеличи на 5000 лева. Във връзка с горното, следва да се увеличи и размерът на присъдената мораторна лихва. Същият, изчислен съгласно лихвеният калкулатор на НАП, достъпен на интернет страницата на агенцията, за периода от 13.11.2020 г. до 24.04.2023 г., е в размер на 1262,84 лева. Поради това решение 427/15.01.2024 г., постановено по адм. дело 3921/2023 г. по описа на Административен съд - София град, допълнено с решение 1892/22.03.2024 г., в частта му, с която е отхвърлен искът на Пи Ес Ди ЕООД против НАП за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди от отменен като незаконосъобразен РА Р 22221019008445 091 001/14.07.2020 г., следва да се отмени както за разликата над 2714,86 лева до сумата от 5000 лева главница, така и за разликата над 685,65 лева до сумата от 1262,84 лева, представляваща мораторната лихва върху главницата за периода 13.11.2020 г. 24.04.2023 г. Претендираните пред първоинстанционния съд разноски за исковото производство са изцяло присъдени, поради което няма основание за тяхното изменение. В останалата обжалвана част решението се преценява като правилно и следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Същите, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие от 02.02.2024 г., са в размер на 1150 лева, заплатени по банков път, за което са представени и съответните доказателства. Претендира се и заплатената държавна такса в размер на 70 лева за касационното производство. Съобразно изхода от спора, на касатора Пи Ес Ди ЕООД се дължат разноски за адвокатско представителство в размер на 383,61 лева, пропорционално на присъдената в настоящото производство сума спрямо размера на иска пред ВАС, на основание чл. 10, ал.3 ЗОДОВ и съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Пред ВАС е заплатена държавна такса в размер на 70 лева. Съгласно чл. 2а от тарифата по чл. 73 ГПК - Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по искове за обезщетение по ЗОДОВ се събира такса от 25 лв. за юридическите лица, а съгласно чл. 18, ал. 3 от посочената тарифа за обжалване пред въззивна и касационна инстанция и по молби за отмяна по делата, водени по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, се събират такси в размер на половината от предвидените по чл. 2а т.е. 12,50 лева. Именно това е и размерът, които следва да се присъди в полза на Пи Ес Ди ЕООД. За разликата над този размер касационният жалбоподател може да поиска възстановяване на сумата. От стана на процесуалния представител на НАП е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което е неоснователно. Уговореният и заплатен хонорар е в рамките на минималния такъв по смисъла на Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Процесуалният представител на НАП е направил искане за присъждане на възнаграждение за юрисконсултско представителство, което настоящата инстанция определя в размер на 100 лева. Съобразно отхвърлената част от иска от касационната инстанция, в полза на НАП следва да се присъдят разноски в размер на 66,64 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение