Решение № 76 от 20.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 64/2012 г.

Решение № 76 от 20.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 64/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Главният прокурор на Република България е направил искане да се възобнови нохд № 414/11 г. на Районния съд-гр. Кюстендил, отмени постановеното по него определение, с което е определено общо наказание на Д. С. Р. на основание чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 НК по това дело и по нохд № № 12945/10 г. и 17392/10 г. в размер на 16 месеца лишаване от свобода. При съображения за наличието на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 НПК се иска връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа искането. Осъденият лично и защитникът му - адвокат Г. Б. изразяват становище за неоснователност на оплакванията и отсъствието на основания за възобновяване на делото. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С определение № 500 от 04.10.2011 г. по нохд № 414/11 г. КРС на основание чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 НК наложил на Д. С. Р. общо наказание за престъпленията по нохд № № 12945/10 г., 17392/10 г. - двете по описа на РС-гр. София и нохд № 414/11 г. по описа на КРС, а именно най-тежкото от тях - лишаване от свобода за срок от 16 месеца, като постановил изтърпяването му в закрит тип затворническо заведение при първоначален строг режим и приспаднал от общото наказание изтърпяната част от наказанията за престъпленията в съвкупността. Неоспорено от страните определението влязло в сила на 19.10.2011 г. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а по същество - основателно. Решаващият съд не е съобразил указанията, дадени с т. 3 на ТР № 3/09 г. на ОСНК на ВКС; с т. т. 6,7 и 9 на Постановление № 4/65 г. на Пленума на ВС (ВКС) на РБ, както и с Решение № 11/87 г. на ОСНК на ВКС. В производство по реда на чл. 306 НПК, КРС неоснователно е игнорирал осъжданията на Р., вън от тези, по които е наложил общо наказание, вместо да изследва съотношенията между всички престъпления, предмет на дванадесетте влезли в сила присъди и изцяло реши въпросите по чл. 25, във връзка с чл. 23 НК. Така констатираното очертава наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, което предопределя отмяна на оспорения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. При последното, с оглед на компетентността по чл. 39 НПК, КРС следва да извърши най-напред служебна проверка дали Р. не е осъден допълнително и с други присъди, а след това да се произнесе по наличието или не на отношения на съвкупност или рецидив между престъпленията, предмет на всички влезли в сила присъди и реши въпросите по чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 НК с оглед на установеното от него и при съобразяване на посочените по-горе указания, задължителни и за настоящия състав на ВКС. Водим от горното на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение