Решение № 11287 от 4.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3530/2010 г.

Решение № 11287 от 4.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3530/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директор на Д"ОУИ" София при ЦУ на НАП срещу решение № 106 от 8.01.2010 г., постановено по адм. дело № 4195 по описа за 2008 г. на Административен съд София град, в частта, с която е бил изменен /частично отменен/ РА № 20002062 от 16.10.2007 г. на ТД на НАП София, първоначално мълчаливо потвърден от потвърден от директора на Д"ОУИ" София, впоследствие е издадено решение № 977 от 30.6.2008 г., с което се потвърждава изрично акта за определени данъчни задължения на "Българска коприна"АД - вноски за фонд "Радиоактивни отпадъци"за периода на 2005 г., ведно със съответните лихви. Твърди, че решението е неправилно поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни съображения в касационната жалба. Иска отмяна на съдебният акт и отхвърляне на жалбата на дружеството срещу ревизионния акт с присъждане на разноските за двете инстанции. Ответникът - "Българска коприна"АД, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба в съдебно заседание и в подробен писмен отговор от 5.03.2010 г.. Счита решението на първата инстанция за правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на касационен контрол е частта от съдебното решение, с която е бил изменен /частично отменен/ РА № 20002062 от 16.10.2007 г. на ТД на НАП София, първоначално мълчаливо потвърден от потвърден от директора на Д"ОУИ" София, впоследствие е издадено решение № 977 от 30.6.2008 г., с което се потвърждава изрично акта за определени данъчни задължения на "Българска коприна"АД - вноски за фонд "Радиоактивни отпадъци"за периода на 2005 г., ведно със съответните лихви. Срещу частта, с която акта е бил потвърден, т. е. жалбата на дружеството е била отхвърлена не е постъпила касационна жалба. За да отмени акта съда в много подробно решение е разгледал събраните доказателства, включително съдебната експертиза и е извел правните изводи въз основа на разпоредбите на Наредбата за реда за установяване, събиране, разходване и контрол на средствата и за размера на дължимите вноски във фонд "Радиоактивни отпадъци" - чл. 9 и чл. 12, които с ДВ от 2008 г. са отменени, но са действали към периода на 2005 г. Посочено е, че в заключенията на съдебно-техническата експертиза са посочени размерите на дължимите вноски за фонд РАО според изискванията на Наредбата и според Методиката за определяне на условните обеми РАО в Постоянно хранилище на радиоактивни отпадъци - с. Нови хан. Поради което това била вноската, която била определена по този ред и следвало да бъде внесена от дружеството, тъй като то безспорно е задължено лице за вноски за фонд РАО. Решението е правилно, поставено след подробен анализ на събраните по делото доказателства, включително с оглед констатациите на вещото лице в изготвените от него заключения, приети без да са оспорени - съдебни заседания от 16.09.2009 г., от 9.12.2009 г. Направените в касационната жалба оплаквания са неоснователни и представляват повторение на подробните мотиви в актовете на данъчната администрация. В съдебното производството са използвани доказателствени средства, чрез които данъчно-задълженото лице е доказвало твърденията си и съдът е направил правилна преценка на спорния въпрос по делото като е приел, че дружеството е безспорно задължено лице за вноски във фонд РАО, но спор има относно размера на същите за 2005 г.. Така, чрез експертизата е установено, че определения размер на дължимата вноска за този фонд съобразена с разпоредбата на чл. 8 от Наредбата, предвижда включване на два компонента - постоянна вноска и променлива вноска. Те се определят съгласно разпоредбите на чл. 9 и 12 от същата Наредба, като се има предвид законовата делегация на чл. 94 от ЗБИЯЕ. Указани са и конкретни формули, подробно разгледани от съда, за изчисляване на размера на вноските с конкретни означения на елементите в тях. Решението е правилно в атакуваната му част и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение