Решение № 325 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1868/2013 г.

Решение № 325 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1868/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по касационната жалба на Община Пловдив против решение № 2165 от 18.10.2012 г., постановено по адм. д. № 327 по описа за 2011 г. на Административен съд - Пловдив. Релевират се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му . Ответникът по касационната жалба - "РИВАС" ООД гр. Пловдив оспорва същата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. С обжалваното решение Административен съд- Пловдив е уважил исковата претенция с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на дружеството против Община Пловдив, като е осъдил последната да заплати на "Ривас" ООД сумите: 1 200 лева - за изготвяне на проект на нов ПУП-ПРЗ и РУП за част от кв. 6-нов по плана на кв. Въстанически на гр. Пловдив, 11 800 лева - за проектантска услуга /без конструкции/, 7 118 лева - за "Конструкции на жилищна сграда в УПИ ХV-374, кв. 6 нов, 500 лева - за проект по част енергийна ефективност, 720 лева за - изготвен доклад - оценка за съответствие на така изготвения цялостен проект от независим надзор, 1 872, 24 лева - за издаване на ново строително разрешение, 114 лева - такса кадаснтър, 80 лева - такса издаване на нова виза за проучване и проектиране, 162 лв - такса за проучване на външно захранване, 58,33 лева - такса "В и К" ЕООД - за разрешение проектиране, а също така и сумата от 11 240 лева, заплатени месечни наеми за периода 01.01.2006 г. - 31.07.2010 г. по договори за наем от 02.02.2001 г. и 02.01.2008 г., сключени между Дружеството от една страна и трети лица от друга, ведно със законната лихва върху посочените главници начиная от 05.10.2010 г. до окончателното им изплащане, като посочените имуществени вреди - претърпени загуби са причинени в сферата на ООД във връзка с незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица и служители на Община - Пловдив, довели до невъзможност да се реализира в съответния обем и срокове одобрения инвестиционен проект след получено разрешение за строеж в УПИ ХV-374, кв. 6 нов по плана на кв. "Въстанически" на гр. Пловдив, респ. до ефективното спиране на строежа за периода октомври 2001 г. - юли 2010 г., а впоследствие извършването на редица допълнителни разходи, във връзка с одобряването на нов проект или за осигуряване плащането на наемната цена на бившите собственици на премахнатата в имота жилищна сграда за срока на тази невъзможност. Исковата претенция на дружеството е била основана на твърдение за понесени имуществени вреди, които са причинени във връзка с твърдяни незаконсъобразни действия и бездействия на длъжностни лица и служители на ответната община, изразяващи се в одобряване и разрешаване започването на строителство в УПИ ХV-374, кв. 6 нов по плана на кв. "Въстанически" на гр. Пловдив, без същото да може да бъде обективно реализирано в пълния му обем, довело до ефективното спиране на строежа за няколко години, а впоследствие извършването на редица допълнителни разходи, във връзка с одобряването на нов проект или за осигуряване плащането на наемната цена на бившите собственици на премахнатата в имота жилищна сграда за срока на изграждане на новата такава - до получаване на разрешение за ползването и. Твърди се от ищеца, че с посочения комплекс от последователно осъществени действия или бездействия, като последните касаят срочното приключване на отчуждителни процедури в ПИ № № 373, 372 и 371 и премахването на находящите се в тези поземлени имоти жилищни сгради, дружеството е възпрепятствано да извърши строителството в пълен обем и в сроковете по сключения договор за строителство по одобрения проект на новата жилищна сграда в УПИ ХV-374, кв. 6 нов. Претендира се заплащане на законната лихва върху посочените по - горе главници от входиране на исковата молба в съда, а също така и направените по делото разноски. Съдът е приел, че исковата претенция е частично основателна и доказана, че ответната община дължи репариране на вредите, нанесени от поредицата незаконосъобразни действия и бездействия. Приел е че фактическият състав на отговорността е налице, тъй като всички елементи от него са се осъществили след влизане в сила на изменението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - ДВ бр. 30/2006 г. За да постанови този резултат съдът е обосновал със заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Решението на съда е неправилно, същото е постановено в нарушене на материалния закон, при съществено на съдопроизводствените правила и е необосновано. Съдът правилно в мотивите си е посочил, че предвид материалноправния характер на отговорността на общината за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица на ответника, нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е приложима спрямо факти, осъществили след изменението на закона в сила от 12.07.2006 г., но не е посочил кои от действията и бездействията на служители на общината, на които ищецът основава претенцията си, счита за незаконосъобразни, на кои правни норми те противоречат и кога във времето тези факти са се осъществили. Фактите не са изяснени в тяхната последователност и не е посочено кои от тях попадат в обективните предели на нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В мотивите на съдебното решение не е изяснено и кои факти и обстоятелства, обсъждани в заключенията на вещите лица и за изясняване на които са ангажирани експертизите, съдът приема за установени . При обсъждане на заключенията съдът не е отграничил установените чрез специални знания обстоятелства, т. е. това което е в компетентност на назначените вещи лица от правните изводи, до които те водят - изрична компетентност на съда. Налице е е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение. Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК решението следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на съда. Водим от горното, Върховният административен съд