Решение № 3626 от 18.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14210/2008 г.

Решение № 3626 от 18.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14210/2008 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 131-132 ДПК (отм.) вр. § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК. Образувано по касационна жалба на Дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП против Решение № 597 от 13.08.2008 г. на Варненски окръжен съд по адм. д. № 2100 по описа за 2003 г., в частта му, с която по жалба на ЕТ"Делта-Цено Кирилов" със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Петър Енчев"№ 2а, е отменен данъчен ревизионен акт (ДРА)№ 210/16.09.2003 г. на данъчен орган при ТДД Варна, потвърден с Решение № 1220/17.11.2003 г. на РДД Варна, в частта му, с която на ревизираното лице е отказан данъчен кредит в размер общо на 35 482, 05лв. главница и 6 371, 26лв. лихви, за данъчни периоди през 2001 и 2002 г. по доставки на ЕТ"Христи - Николай Христов", "матарезе"ЕООД, ЕТ "МГ Трейд-Росен Пейчев", "принтсофт" ЕООД и "марико" ЕООД по подробно описани в диспозитива фактури. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в тази част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод за начисляване на ДДС в счетоводствата на доставчиците, след като вещото лице по основното и допълнително заключения не е извършвало проверка на тези счетоводства. Отделно, окръжният съд отменил изцяло определените с акта задължения за ДДС за внасяне в размер на 35 482, 05лв. главница, макар че признал право на данъчен кредит само в размер на 22 772, 86лв. за която разлика в решението липсват мотиви. Иска се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Делта-Цено Кирилов" със седалище и адрес на управление гр. Варна, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице против подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 132 ал. 1 ДПК (отм.) и е процесуално допустима, а по същество е основателна, поради следното: За да отмени ДРА в посочената част, първоинстанционният съд е основал решението си на основно и допълнително заключения на вещо лице, което е имало задача да провери счетоводствата на преките доставчици и да даде заключение за начисляването на ДДС от страна на доставчиците. Вещото лице не е изпълнило поставените му задачи, защото видно от заключенията, те са изготвени само въз основа на представените по делото доказателства. Съдът при задължението си, произтичащо от служебното начало, за обективно изясняване на фактите, е следвало поне да изясни причините, поради които задачата не е изпълнена, така, както е поставена, от жалбоподателя с молбата му от 15.12.2004 г. Основателно е и второто възражение в касационната жалба относно липсата на мотиви за отмяна на ДРА за разликата над 22 772, 86лв. до 35 482, 05лв. след като в диспозитива е признато право на данъчен кредит само в размер на 22 772, 86лв. Всичко изложено налага отмяната на първоинстанционното решение в обжалваната му част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Варненски окръжен съд. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение