Решение № 2847 от 19.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11553/2024 г.

Производството по делото е образувано по жалба на Епром Срл ЕООД, притежаващо ЕИК 205740729, с адрес по чл.8 ДОПК в гр. Пловдив, булевард Княгиня Мария Луиза, 60, ет.3, ап.4, против Решение 9145/25.10.2024 г. на Административен съд Пловдив, XXVIII състав, постановено по адм. д. 1158 по описа за 2024 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството против РА 16001623003726 091 001/29.01.2024 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 181/24.04.2024 г. на директора на Д ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 10 706,21 лева, ведно със съответните лихви в размер на 4907,06 лева, за данъчни периоди м.09 и м.10.2019 година. В полза на Националната агенция по приходите е присъдена сумата от 1806 лева юрисконсултско възнаграждение. В КЖ се твърди, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, защото е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.62, ал.2 ЗДДС, т.к. приходните органи са я обосновали с избирателно подбрани обстоятелства от фактическата обстановка, без да установят тези, които са относими и съобразно способите, предвидени в SCAC. Според касатора са нарушение основни принципи при издаване на оспореният РА, както и незаконосъобразно е отказано ПДК общо в размер на 10 796,21 лева за вътреобщностни придобивания от Германия, през м.09 и м.102019 г., за които Епром Срл ЕООД, е начислил ДДС за ВОП с протоколи по чл.117 ЗДДС. Не е изследвана и хипотезата дали не са реализирани тристранни сделки по смисъла на чл.15 ЗДДС, (чл.141 от Директива 2006/112/ЕО), по които дружеството е действало в качеството си на посредник. Не е направено съответното запитване до Италия, а директорът на дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, го е квалифицирал неправилно като безпредметно. В КЖ се прави обобщен извод, че спорните доставки чрез ВОП на автомобили и последващата им продажба съставляват осъществени юридически факти, в резултат на което Епром Срл ЕООД законосъобразно е упражнило ПДК и РА трябва да бъде отменен. Касаторът е пледирал чрез адвокат пълномощникът си за отмяна на съдебното решение, отмяна на индивидуалния административен акт и присъждане направените разноски. Ответникът по КЖ директорът на Д ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП я е оспорил в съдебно заседание от процесуален представител. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, валидността, допустимостта, правилността на решението и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прие за установено подаването на касационната жалба от страна по делото, в срока по чл.211 АПК което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. По делото е установено следното: Със ЗВР 16001623003726 020 001 от 23.06.2023 г., издадена от С. П. П., на длъжност началник сектор при ТД на НАП Пловдив, е била възложена ревизия на Епром Срл ЕООД с обхват и предмет: установяване на задължения за ДДС през периода 02.09.2019 г. 31.05.2023 година. С последваща заповед е изменен срока за завършване на ревизията. Констатирано е, че жалбоподателят е вписан в ТР на 10.07.2019 г. и до 13.04.2023 г. е бил с наименование РИСЪРДЖЪНТ ООД. Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 02.09.2019 година с основна дейност, както следва: покупко продажба на употребявани автомобили, инвестиционна дейност във връзка с недвижими имоти, консултации при отдаване, наемане и покупко продажба на недвижими имоти. Установено е, че за данъчни периоди м.04 и м.10.2020 г. Епром Срл ЕООД, е декларирало ВОД на автомобили с данъчна основа общо в размер на 107 570,65 лева, две превозни средства са транспортирани от територията на РБ до територията на друга страна членка Италия и три са транспортирани директно от Германия до Италия, без да са достигнали територията на страната и без транспортът им да е завършен на нейна територия. Получател по доставките е лице, регистрирано за целите на ДДС през периода на доставките в Италия с VIN IT01713470621 AUTO PLAZA 1 S.R.L.. Епром Срл ЕООД е декларирало ВОД по фактури, с горепосочения контрагент, конкретизирани в РД и в съдебното решение, за леките автомобили. Снети са писмени обяснения от управителят на дружеството жалбоподател във връзка с доставката на 5 броя леки автомобили в страни членки на ЕС. Към инвойс фактурите за осъществените продажби са приложени банкови извлечения за платени суми в евро и конкретизиране на съответната фактура. Представени са международни товарителници към фактурите,съдържащи изискуемите от нормативната уредба реквизити, включително изпращач, получател, товарен пункт. Събрани са по делото договори за предаване на автомобили на консигнация, сключени с DOMUS CAR SRL, Италия, инвойси с получател РИСЪРДЖЪНТ ООД и фактури за получени транспортни услуги. Във връзка с фактури 6/15.09.2020 г. и 7/02.10.2020 г., е констатирано, че предмет на продажбите са МПС, придобити от ВОП и пристигнали на територията на РБ, транспортирани до автокъща DOMUZ CAR SRLS, Италия, където са били съхранявани на отговорно пазене. Щом автокъщата е намерила клиент, са издавани фактури на крайния клиент AUTO PLAZA 1 S.R.L.S.. С оглед на тези факти и обстоятелства приходните органи са преценили като приложима нормата на чл.6, ал.3, т.3 ЗДДС, по конкретно, че за възмездна доставка на стока за целите на този закон, се смята и изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната, от ДЗЛ в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето не е регистрирано за целите на ДДС. В случаят е установено, че Епром Срл ЕООД не е регистрирано за целите на ДДС в Италия, т.е прието е, че доставките по гореописаните фактури не притежават реквизитите на ВОД, а те са облагаеми с 20% данъчна ставка по смисъла на регламентираното в чл.12, ал.1 ЗДДС. Допълнително е начислен данък в размер на 8 957,70 лева, на основание чл.86, ал.1 и 2 ЗДДС върху данъчна основа, равняваща се на данъчната основа по инвойс фактурите с номера 6/15.09.2020 г. и 7/02.10.2020 година за продажбите, декларирани като ВОД. Изискана е информация от ДЗЛ във връзка с фактури 2/14.04.2020 г., 3/23.06.2020 г., 8/20.10.2020 г. за ВОД с получател AUTO PLAZA 1 S.R.L.S. Италия, дали ВОП на автомобилите е бил обложен в държавата членка, където автомобилите са пристигнали и където е завършен техният превоз. Управителят на РЛ е обяснил, че няма връзка от 2020 г. с дружеството получател, за да изиска тази информация от него. Уточнено е, че AUTO PLAZA 1 S.R.L.S. Италия е регистрирано с основна дейност посредник при продажба на автомобили/автокъща, съответно Епром Срл ЕООД е направило искане од приходните органи за извършване на служебна проверка чрез италианската приходна администрация във връзка с продажбата на автомобилите и установаване на обстоятелството дали ДДС е бил начислен в Италия. Представени са документи за извършен транспорт на автомобилите от Германия до Италия, като изпращач са отбелязани немските дружества, а като получател - DOMUZ CAR SRLS, Италия. Автомобилите са били транспортирани директно от Германия в автокъща, находяща се в Италия. Констатирано е също така, че за покупката на продадените автомобили по фактури 2/14.04.2020 г., 3/23.06.2020 г. и 8/20.10.2020 г. Епром Срл ЕООД/ РИСЪРДЖЪНТ ООД е издавало протоколи по чл.117, ал.1, т.1 ЗДДС. Приходните органи са счели, че е доказано ВОП и РЛ законосъобразно е начислило ДДС, но необосновано е претендирало ПДК, защото не е доказало, че ВОП е бил обложен в държавата членка по пристигане на стоката. Срещу РД е депозирано възражение. Индивидуалният административен акт е потвърден при обжалването му по административен ред. Въз основа на гореустановената фактическа обстановка административният съд е отхвърли жалбата на Епром Срл ЕООД против РА и е присъдил разноски на Националната агенция по приходите. Решението на АДмС - Пловдив е неправилно, защото е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, същото трябва да бъде отменено, след което да се отмени и оспореният РА. Основателно е оплакването на касатора за неприложимост на разпоредбата на чл.62, ал.2 ЗДДС в процесният казус. Това е така, защото приходните органи са приели за установени факти, без да ги докажат с документи, въпрепи процесуалните способи, с които са разполагали. По време на ревизията е връчено ИПДПОЗЛ, на което "Епром Срл" ЕООД е отговорило, че не може да предостави исканата информация, но тя може да бъде получена от чужедстранната данъчна администрация по линията на междуранодният обмен. Нещо повече, РЛ е направило изрично искане за използването на този способ за събиране на доказателства и осъществяването на запитване до Италианската данъчна администрация, но това искане е отхвърлено като безпредметно, макар че то касае събирането на допустими и относими към разрешаване на правния спор за облагане на РЛ доказателства. В този смисъл, не е установено приетото в РА, че липсва ВОД относно съответните леки автомобили. На практика приходните органи са посочили, че процесните доставки не са обложени в Италия, без обаче да са събрали доказателства в подкрепа на този правнорелевантен факт. Епром Срл ЕООД е отговорило, че не разполага с такава информация, която касае чуждестранно юридическо лице, и която може да бъде предоставена от Италианската данъчна администрация в кръга на нейните компетенции. Изясняването на този факт е от решаващо значение и поради наличието на противоречия в решението на директора на Д ОДОП Пловдив. Основателно е оплакването на касатора, според което на стр.7 от решението се сочи за приложима нормата на чл.62, ал.2 ЗДДС, като се приема наличието на ВОП по три от покупните фактури, но неизпълнение разпоредбата на чл.9, ал.3 ППЗДДС, относима към участието на посредник в тристранни операции. На стр. 10 от решението си директорът на Д ОДОП Пловдив е записал, че при събраните документи и установени факти за покупка на автомобили следва да се приложи нормата на чл.62, ал.2 ЗДДС, както правилно са преценили органите по приходите, т.к. мястото на изпълнение на ВОП е на територията на страната. На стр.11 обаче е отбелязано, че извършените продажби за АУТОПЛАЗА 1 СРЛ не съставляват ВОД за РЛ, нито ВОП за неговия клиент, поради което се явяват безпредметни действията на жалбоподателя пред данъчните власти в Италия, както и искането му за предприемане на такива от българската данъчна администрация с цел установяване облагането на АУТОПЛАЗА 1 СРЛ на тези продажби, с цел ВОП. Неизясняването на този факт и установените противоречия, са от значение за установяване на обстоятелството дали с начисляването на ДДС в РБ няма да се постигне ефекта на двойно данъчно облагане, каквито са доводите на касационният жалбоподател. Освен това, не се спори, че дружеството не е начислявало ДДС за ВОП по реда на чл.62, ал.2 ЗДДС, поради което е необоснован отказа за ПДК, на същото основание. Решението на административния съд трябва да бъде отменено и да се отмени РА. Разноски: С оглед на резултата по делото, в полза на Епром Срл ЕООД трябва да бъдат присъдени разноски в размер на 4506,91 лева за производствата пред двете съдебни инстанции. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение