Решение № 10861 от 14.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1039/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Юникарго транс ЕООД, ЕИК 204778164, действащо чрез пълномощника адвокат Данев, а в съдебно заседание чрез адвокат Панова, срещу решение 1335/18.10.2023 г., постановено по адм. дело 1002/2023 г. по описа на Административен съд Варна. С процесното решение е: 1) отхвърлена жалбата на Юникарго транс ЕООД, подадена против решение 2153-03-60/10.04.2023 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Варна, с което е потвърдено разпореждане 5104-03-36/27.02.2023 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ Варна; 2) дружеството е осъдено да заплати на ТП на НОИ Варна сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, и сумата от 758.87 лв. на И. Д. М. за сторените от него съдебни разноски. По съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 2 от АПК нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касаторът моли съдебното решение да бъде отменено и да се присъдят направените деловодни разноски. Ответникът по касация директорът на ТП на НОИ Варна, действащ чрез пълномощниците главен юрисконсулт Лазарова и старши юрисконсулт Кръстев, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционното решение да се остави в сила като правилно. Претендира присъждане на направените разноски за настоящата инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение, и оспорва по размер претенциите за разноски на касаторовия процесуален представител. Другият касационен ответник И. Д. М., действащ чрез пълномощника адвокат Влахова, оспорва касационната жалба като неоснователна и аргументира теза за правилност на атакуваното с нея решение на първоинстанционния съд, като моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението да се потвърди. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, като предлага същото да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. С разпореждане 5104-03-36/27.02.2023 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, настъпилата на 22.08.2022 г. злополука с И. Д. М. е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. За да не уважи жалбата на Юникарго транс ЕООД срещу разпореждането, с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 10.04.2023 г. директорът на ТП на НОИ Варна е възприел и доразвил аргументите на долустоящия орган в насока, че злополуката е трудова. За да отхвърли сезиралата го жалба от дружеството-работодател срещу това решение Варненският административен съд е обосновал теза, че оспореният пред него административен акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган в рамките на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на нормативно предвидената процедура и в съответствие с материалния закон и неговата цел. По основният спорен между страните въпрос съдът е приел за доказани всички кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки от фактическия състав на понятието трудова злополука съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО. Тези изводи на съда произтичат от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, при която решаващият съд е счел, че злополуката е станала при извършване на работа в полза и интерес на работодателя и вследствие на нея е причинено увреждане на лицето, като е налице и функционална връзка между злополуката и постигане на целите на изпълнението на трудовите функции на пострадалия. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно, като страдащо от порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила (основание за отмяната му по чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК). Касационният жалбоподател оспорва изводите на съда, че фактите по отношение на спорния въпрос са установени категорично. На първо място увреждането не е изяснено, по причина, че е прието като трудова злополука единствено, защото е настъпило през работно време и във връзка с дейности по обслужване товаренето на превозното средство, което е поверено на пострадалото лице И. М.. Липсват преки свидетели на злополуката първите фактически установявания са от лице, което се е намирало близо до мястото на злополуката, но е нямало пряка видимост и описва, че е чуло падане на желязо, после вик, и след като се е приближило до камиона, е видяло М. на земята да се държи за крака и падналата греда до ремаркето до него, а пострадалият го е уведомил, че може би си е [травма]. Изложени са доводи, че пред първоинстанционния съд е останал неизяснен въпросът за предназначението на вертикалната метална греда, дали при товарене/разтоварване обичайното нейно използване е да се сваля или не, като само се плъзга от шофьора по улей в конкретна посока и се застопорява със стопери . Въобще възможно ли е вертикалната греда да се извади от релсата, по която се движи. Съдът се е ограничил да опише дейността на пострадалия М., който като шофьор на товарен автомобил е подготвял същия за товарене със строителни материали, а именно премествал е една от страничните вертикални греди на ремаркето към края на същото чрез предвижване по хоризонтална релса, за да може да натовари ремаркето със строителен материал. Вследствие на възможността от самонараняване е останал неизяснен от съда фактът, дали при немарливо изпълнение на трудова функция, при липса на нужното внимание и старание, както и пренебрегване на основни правила за безопасност и прилагане на по голяма от необходимата сила за издърпване на гредата е възможно тя да излезе от релсата и да му причини телесно увреждане. Основателни в тази връзка са оплакванията на касационния жалбоподател, че незаконосъобразно не е уважено искането му за назначаване на съдебно-техническа експертиза. Целта на експертизата е да изнесе пред съда всички онези факти и връзки между тях, за които са необходими специални знания, и по този начин да подпомогне съда при формиране на фактическите, а оттам и на правните му изводи по спора. Цитираните по-горе съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано възприетата фактическа обстановка са довели до произнасяне с решение преди разясняване на спора от фактическа страна. Делото е останало непопълнено с относими към спора доказателства, което е пречка касационната инстанция да провери правилността на приложението на материалния закон. В обжалваното решение не се съдържат мотиви по всички съществени възражения, направени от жалбоподателя пред първоинстанционния съд. Съдът е формирал правен извод, представляващ предположение, какви са били причините пострадалото лице да даде анамнеза, че характерът на злополуката е нетрудов, което е отбелязано в болничните листи, издадени непосредствено след инцидента. В този контекст се налага извод и за нарушаване на процесуалното правило по чл. 172а, ал. 2 от АПК. Мотивите на съдебния акт задължително трябва да съдържат какво приема съдът за установено относно фактическите положения, като посочи след обсъждане и от преценката на кои доказателства той идва до тази фактическа обстановка. Когато има разноречиви доказателства, съдът трябва да посочи, кои възприема и кои отхвърля, а също и да обясни защо приема едните, а отхвърля другите. От мотивната част на съдебния акт трябва да личи и преценката на съдебния състав на установените факти и приложението на закона към тях. Неизлагането на мотиви и правни изводи в дължимия обем и смисъл по всички заявени от жалбоподателя доводи винаги представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК решение, което обуславя отмяна на обжалвания съдебен акт по реда на чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, след отмяна на неправилното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд, който да разгледа по същество жалбата на дружеството срещу решението на директора на ТП на НОИ - Варна. При новото разглеждане на делото съдът трябвада извърши цялостна преценка на всички относими и допустими доказателства, които са събрани по делото, като обсъди доказателствената им сила, съществуващите противоречия между тях и да обоснове фактическите и правните си изводи относно релевантните по спора факти и обстоятелства. При този изход на спора, макар страните да са направили своевременно искане за присъждане на деловодните разноски за съдебното производство, присъждането на такива не следва да се обсъжда, тъй като с настоящото решение не се решава окончателно въпросът за законосъобразността на оспорения административен акт, поради което и предвид нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК, по искането за присъждане на разноски трябва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото, който ще ги възложи съобразно изхода на спора. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,