Решение № 2657 от 26.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12982/2009 г.

Решение № 2657 от 26.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12982/2009 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от "Тракия крошет" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, срещу решение № 1139/26.06.2009 г. по адм. д. № 1382/2008 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменен Акт за прихващане или възстановяване № 804972 от 21.03.2008 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 213 от 29.05.2008 г. на ДД "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна и преписката е върната на органа за произнасяне по искане вх. № 12826/27.02.2008 г. Изложени са доводи за неправилност и необоснованост на решението, както и недопустимост в частта, в която с която е отменен изцяло АПВ, включително и в необжалваната част по административен и съдебен ред, с която са възстановени суми от органа по приходите, както следва: главница в размер на 386 612, 80 лв. и лихви за периода от 7.11.2006 г. до 21.03.2008 г. в размер на 74 646, 90 лв. Счита, че е налице произнасяне свръх петитум, и иска обезсилване на решението в тази част. Ответникът, директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна е подал частна жалба, в която излага и доводи за неоснователност на касационната жалба и счита, че съдебно решение, следва да бъде оставено в сила в частта, с която е отменен АПВ и е върната преписката на органа по приходите, но обжалва определение № 3895 от 11.08.2009 г. по същото дело, с което е отхвърлено искането на ДД "ОУИ" - Варна за изменение на решението в частта за разноските, които счита, че в полза на жалбоподателя са неправилно определени в размер на 2255 лв., вместо в размер на 723,08 лв., съобразно с уважената част от жалбата, която макар и непосочена в съдебното решение, счита че е за сумата 11 711, 23 лв. и обжалва определение № 3895 от 11.08.2009 г. по същото дело, с което е отхвърлено искането на ДД "ОУИ" - Варна за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 1752, 76 лв., съобразно с отхвърлената част от жалбата, която макар и непосочена в решението, счита че е в размер на 65 137, 81 лв. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете жалби, касационната и частната. Касационната жалба и частната жалба, като подадени в срок и от надлежни страни, са процесуално допустими. Разгледани по същество, и касационната и частната жалба, са основателни. Предмет на съдебно оспорване пред първоинстанционния съд е бил Акт за прихващане или възстановяване № 804972 от 21.03.2008 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 213 от 29.05.2008 г. на ДД "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна, с който по искане вх. № 12826/27.02.2008 г. е определена за възстановяване като недължимо внесена сума в размер на 383 612, 80 лв., по решение № 1650/13.02.2008 г. по адм. д. № 9419/2007 г. на Върховния административен съд, първо отделение, с което е оставено в сила решение по адм. д. № 2543/2006 г. на Варненския окръжен съд, административно отделение. Със същия АПВ са определени и лихви в размер на 74 646, 90 лв. върху сумата за възстановяване, считано за периода от 7.11.2006 г. до 21.03.2008 г. С подадена жалба до горестоящия административен орган и до съда е бил оспорен АПВ само в частта за началната дата за определяне на лихвите, която според жалбоподателя е 1.04.2005 г., когато е подадена ГДД за 2004 г. с деклариран за преотстъпване данък в размер на 424 219, 83 лв. на основание чл. 59 от ЗКПО (отм.). В частта, с която органът по приходите с АПВ е уважил искането относно главницата и лихви за периода от 7.11.2006 г. до 21.03.2008 г., актът не е обжалван и е влязъл в сила. Предмет на жалбата до съда е претенция за лихви върху възстановената с АПВ главница, изчислена за периода от 1.04.2005 г. до 7.11.2006 г. С обжалваното съдебно решение съдът е анализирал всички относими към спора факти, изложил е подробни и последователни мотиви относно датата, от която приема, че следва да се начисляват лихви - 14.08.2006 г., а не от датата, от която се претендира. С тези мотиви е приел, че жалбата е основателна и оспорения АПВ и потвърждаващото го решение на ДД "ОУИ" следва да бъдат отменени, но поради характера на акта и разпоредбата на чл. 160, ал. 3 от ДОПК, е приел, че съдът не е инстанция по същество и е постановил връщане на органа по приходите за ново произнасяне по искането. В мотивите на решението, макар и с едно решение, се съдържа извод за размера на уважената с решението претенция по заключението на вещото лице - лихва в размер на 11 711, 23 лв. за периода от 14.08.2006 г. до 6.11.2006 г., но диспозитива съдържа изрична отмяна изцяло на АПВ и връщане на преписката за ново произнасяне по искане вх. № 12826/27.02.2008 г. От мотивите на решението се установява, че съдът е изследвал само претенцията за лихви и за претендирания в жалбата период. В противоречие с мотивите, диспозитива на решението съдържа отмяна изцяло на акта за прихващане или възстановяване и връщане на преписката на органа по приходите за ново произнасяне по искането с вх. № 12826/27.02.2008 г., въпреки липсата на такова искане в жалбата, както до административния орган, така и до съда. Действително е налице произнасяне свръх петитум, но тъй като липсва отделен диспозитив, обезсилването на решението като недопустимо в частта, с която е отменен АПВ и в необжалваната част, в настоящата хипотеза би довела до объркване на органа по изпълнение на решението - органа по приходите на когото се връща преписката за ново произнасяне. Не е налице и очевидна фактическа грешка, която да подлежи на поправка от съда, постановил съдебното решение, тъй като диспозитивът е ясен и отразява формирано решение за отмяна на АПВ изцяло и връщане за ново произнасяне по първоначалното искане, като мотиви в този смисъл не са изложени. Така констатираните нарушения при постановяване на решението, настоящата инстанция приема, че представляват съществено нарушение на съдопроизводствените правила, които налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Във връзка с отмяната на решение, подлежи на отмяна и определението за разноски, съдържащо се в него, както и допълнително постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 3895 от 11.08.2009 г. по същото дело. При новото разглеждане на делото, съдът следва да отграничи предмета на спора и да постанови диспозитив, съответстващ на изложените мотиви, с ясни и недвусмислени указания за задължително изпълнение от органа по приходите при издаването на новия акт за прихващане или възстановяване. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,