Решение № 9794 от 29.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4820/2021 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от С. Димитрова-Базергянова с адрес в гр. Севлиево чрез процесулен представител адвокат П. Киров от АК Габрово срещу решение 23 от 22.03.2021г. на Административен съд Габрово по адм. дело 340/2020г. С него се отхвърля жалба на С. Димитрова- Базергянова против решение 36 от 4.12.2020г. на директора на ТП на НОИ Габрово, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане РВ-3-07-00836477 от 5.11.2020г. на началник отдел КПК в ТП на НОИ Габрово. Поддържа доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се и иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ Габрово чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба като редовна и допустима, същата разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ Габрово. С него е потвърдено разпореждане от 5.11.2020г. С последното на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 КСО е разпоредено С. Димитрова- Базергянова да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение, поради общо заболяване за период от 17.10.2019г. до 15.03.2020г. в размер на 1649 лева, от които 1534.43 лева главница и 114,57 лева лихва от датата на получаването до датата на издаване на разпореждането. Мотивите са, че в този период издадените болнични листи са били представени при работодател СУ Васил Левски гр. Севлиево и втори екземпляр от тези болнични листи не са били представени пред втори работодател в Община Севлиево като личен асистент. С това са нарушени разпоредбите на за медицинската експертиза и чл. 46, ал. 3 КСО, според която паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. С обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Габрово разпореждането е потвърдено, което по жалба пред административния съд е предмет на контрола за законосъобразност. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. Установено е от доказателствата по делото, че по време на временната нетрудоспособност, жалбоподателката е представяла отчети по чл. 27, ал. 2 от Закона за личната помощ в община Севлиево в качеството й на личен асистент, с което е удостоверявала изпълнението на трудов договор договор 291/29.11.2019г., поради което е осигурена за временна неработоспособност и за осигурителен риск общо заболяване. Съдът е анализирал гласните доказателства, с които жалбоподателката е целяла да докаже, че не е имала фактическа възможност да упражнява трудова дейност и по този договор. Тези доказателства са обсъдени от съда и е изведен извод, че не установяват друга фактическа обстановка от възприетата от административния орган, че е упражнявана трудова дейност, което е пречка за получаване на парично обезщетение поради временна нерабоптоспособност. Също така е прието, че е недопустимо със свидетелски показания установяване на факти от съществено значение за спора в хипотезата на чл. 164 ГПК. Изведен е фактически и правен извод за неоснователност на жалбата, поради което е отхвърлена. Решението е правилно. Безспорно е установено упражняването на трудова дейност по два трудови договора с двама осигурители. По единият е подадена информация за болнични листове по които е изплатено обезщетение поради общо заболяване, а от другия осигурител са подадени данни за пълни работни месеци, като не са били представени болничните листове пред него. При получено обезщетение и трудово възнаграждение, при установен безспорен факт, че е упражнявана трудова дейност по единия от трудовите договори правилно съдът е приел наличието на хипотезата на чл. 46, ал. 3 КСО предвиждаща забрана за изплащане на парично обезщетение на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Оспорването на факта, че е упражнявана трудова дейност правилно е прието от съда за неуспешно, при наличие на писмени доказателства представляващи изходящи от страната отчети за извършена трудова дейност в периодите на временна неработоспособност. Характера на изпълнението на задълженията на личен асистент поради самоотчитането на трудовата дейност по такъв трудов договор с изходящ от страната писмен документ затруднява доказването с гласни доказателства на противоположни на декларираните факти в писмения документ. От друга страна, допустимостта на гласни доказателства правилно е преценено в хипотезите на чл. 164 ГПК при липса на съгласие от насрещната страна в процеса. При тези фактически и правни констатации съдът правилно е приел, че упражняването на трудова дейност е установен безспорен факт за период, санкциониран от органите на медицинската експертиза с болнични листове, поради което е налице забраната в чл. 46, ал. 3 КСО. Правилно е преценено поведението на жалбоподателката с оглед на което сумите по паричното обезщетение са недобросъвестно получени и се дължи връщането им ведно с лихвите. Мотивите на съда се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение