Решение № 11908 от 21.12.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 171 от 14.02.2022 г., постановено по адм. д. 2146/21 г. Административен съд Бургас , е отхвърлил жалбата на Н. Киров в качеството му на ЕТ Димета 91 Николай Киров с [ЕИК], със съдебен адрес [населено място], [улица], срещу акт за установяване на публично държавно вземане 01 6500/47#2/21.07.2021г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен Фонд Земеделие , като е осъдил жалбоподателя да заплати на фонда разноски по делото в размер на 6 438,08лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Н. Киров в качеството му на ЕТ Димета 91 Николай Киров с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез пълномощника му адв. Х. Василева. В жалбата се прави оплакване, че решението на Административен съд Бургас е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Бургас и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения акт за установяване на публично държавно вземане. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба зам.изп.директор на Държавен Фонд Земеделие София чрез своя процесуален представител адв.А. Пачаманов взема становище по касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна в частта за оплакванията за неправилно прилагане на давността. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на Н. Киров в качеството му на ЕТ Димета 91 Николай Киров с [ЕИК], със съдебен адрес [населено място], [улица], срещу акт за установяване на публично държавно вземане 01 6500/47#2/21.07.2021г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен Фонд Земеделие , с който на основание чл.5 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27,ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013г. , на основание чл.51,ал.3,т.1 от Наредба 8 от 03.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., чл.59,ал.1 и 2 АПК във вр. с чл.165 и чл.166 ДОПК и чл.20а, ал.1 ЗПЗП на ЕТ Димета 91 Н. Киров с [ЕИК], е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 283 506,58лв., както и е определено задължение представляващо неустойка в размер на законната лихва върху сумата от 283 506,58лв., съставляваща извършено плащане по договор 02/121/07063 от 12.11.2015г. , считано от 01.04.2020г. датата на констатиране на обстоятелствата, до окончателното изплащане на дължимата сума на основание чл.8.3 от договора. Съдът е описал фактическата обстановка по издаване на оспорения АУПДВ: - подаденото заявление от едноличния търговец за подпомагане / Закупуване на специализирана земеделска техника и инвентар / по мярка 121 Модернизиране на земеделски стопанства по ПСРС 2007 2013 г. с придружителна документация; сключеният между ДФ Земеделие и ЕТ Димета 91 Н. Киров договор 02/121/07063 от 12.11.2015г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по проекта на търговеца, с договорена сума в размер на 299 440,25лв., която сума е коригирана с анекс 1/23.11.2015г. на 283 506,58лв.; констатациите които се съдържат в окончателен доклад на Европейската служба за борба с измамите /ОЛАФ/ за допуснато нарушение на приложимото право, като бенефициерът е кандидатствал и получил финансова помощ за инвестиции, които надвишават тавана на общите допустими разходи чрез използване на свързани или партньорски предприятия; откритото на 06.01.2021г. производство по издаване на АУПДВ и изпращане на уведомително писмо до едноличния търговец; подаденото възражение от последното; събраните доказателства в административното производство, представените доказателства за компетентността на органа, издал оспорения АУПДВ, съответно за компетентността на лицата издатели на окончателния доклад на ОЛАФ, представеното по искане на жалбоподателя решение за изпълнение на Комисията от 06.08.2019г., в което е прието, че ПСРС е приключила на 31.12.2015г. Изложени са мотиви /стр.6 7 от решението, л.226 227 от първоинстанционното дело/, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, притежава законово изискуемите реквизити и в него са изложени фактическите и правните основания за издаването му. Административният съд е определил като неоснователно възражението на жалбоподателя, че актът не съдържа мотиви или противоречиви мотиви относно нарушението. Изложени са аргументи, че в АУПДВ като основание за възстановяване на сумата е посочено, че при подаване на заявлението за подпомагане по мярка 121 от ПСРС 2007 2013г. , сключването на договора на 12.11.2015г. и получаването на оторизираната парична сума по него жалбоподателят е свързано лице с Агросезони ЕООД и МЕССУ ЕООД, а не е независимо предприятие, с което е нарушена нормата на чл.8,ал.3 от Наредба 8 относно максималния размер на допустимите разходи за подпомагане на бенефециера, предвид установената свързаност. На отделен ред на стр.7 от решението е коментирано посоченото на стр.5 и 6 от АУПДВ, че е допуснато нарушение на чл.13,ал.11 от цитираната Наредба 8. Решаващият съд е приел още, че при издаване на акта не са допуснати нарушения на административно-производствените правила. Мотивите по същество за законосъобразност на оспорения АУПДВ са изложени от стр.8 и следващите от решението. Предвид обема на същите, систематизирани за целите на настоящето изложение, същите могат да бъдат сведени до следното: 1. Цитирани са нормите на чл.8,ал.2 и ал.3 от Наредба 8 за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. 2. Отбелязано е, че жалбоподателят навежда довод, че издателят на акта е размил две взаимоизключващи се тези от една страна приема, че има свързаност между ЕТ и трети лица /също бенифициери по ПРСР/, а от друга че са налице изкуствено създадени условия за заобикаляне на законовия праг за максимално финансиране на ползвателите на помощта. Първоинстанционният съд е приел, че отговорът на възражение предполага да се изясни налице ли е свързаност между МЕССУ ЕООД, Агросезони ЕООД и ЕТ Димета 91 Н. Киров , а при положителен отговор на този въпрос да се отговори на въпроса били ли са създадени изкуствени условия за заобикаляне на т.н. таван на общите допустими разходи за пероида на прилагане на ПРСР от тези лица, както и взаимоизключващи ли са тези две обстоятелства. 3. Отговорът на първият въпрос е даден на стр.9 от решението. Същият е положителен, обоснован е на тълкуване на нормите на чл.4,ал.5 и чл.4,ал.8 от Закона за малките и средните предприятия /ЗМСП/ при съобразяване на факта, че физическото лице Н. Киров е едноличен собственик на капитала на МЕССУ ЕООД и в същото време е едноличен търговец. На отделен ред са изложени мотивите за свързаността между ЕТ Димета 91 Н. Киров и Агросезони ЕООД. 4. На стр.11 от мотивите е обсъдено възражението на жалбоподателя, че в административното производство свързаността е следвало да се установи само към точно определени времеви интервали и след като тя липсва в тези моменти, изводите за свързаност са незаконосъобразни. Прието е, че същите са лишени от юридическа основа, тъй като в законодателството не предвидено ограничение в периода на свързаност между отделните правни субекти, кандидатстващи за подпомагане по мярка 121. Акцентирано е, че смисълът на ограничението по чл.8,ал.3 във връзка с алинея втора от наредбата е да не се допуска концентрация /над определения праг/ на безвъзмездно отпуснати средства в един или група свързани помежду си ползватели на помощта. Посочено е, че анализът на цитираните норми и използвания израз за периода на прилагане в чл.8,ал.3 от Наредбата показва, че такава свързаност не трябва да съществува през целия програмен период, а възприемането на тезата на жалбоподателя би имало като краен резултат противоправно заобикаляне на императивно ограничение, което е недопустимо. 5. На основание изложеното е изграден извод, че с подписването на договора от ЕТ и получаването на средствата по мярка 121 от ПРСР 2007 2013г., в нарушение на чл.8,ал.3 от Наредба 8 максималният размер на общите допустими разходи за периода на прилагане на програмата е надхвърлен от ЕТ Димета 91 Н. Киров , Агросезони ЕООД и МЕССУ ЕООД. 6. Административният съд е приел, че от доказателствата по делото се установява и другото твърдение на ответника че при кандидатстването на ЕТ за подпомагане по мярка 121 са създадени изкуствени условия, за да бъде заобиколено ограничението по чл.8,ал.3 във вр.с ал.2 от Наредбата. Съдът е дефинирал понятието изкуствено създадени условия , възпроизвеждайки нормите на §1, т.50 от Наредба 8 и нормата на чл.4,т.8 от Регламент /ЕО/ 65/2011. Изложени са аргументи, че според чл.2,ал.1 от въпросната Наредба 8 мярката Модернизиране на земеделските стопанства има за цел подобряване на конкурентоспособността на земеделието в Република България чрез преструктуриране и развитие на наличните материални мощности в стопанствата и насърчаване въвеждането на нови технически решения, като постигането на целите на селскостопанската политика в ЕС, в това число подобряването на конкурентоспособността, е обвързано с лимита на финансовите средства, които Съюзът предоставя на държавите-членки и който по никакъв начин не може да се надвишава чл.17,§3 от Регламент 1306/2013г. Изложено е, че в административното производство е установено, че бенефициентите ЕТ Димета 91 Н. Киров , Агросезони ЕООД и МЕССУ ЕООД са свързани лица посредством контрола, осъществяван от Н. Киров, като те са извършвали идентична селскостопанска дейност на един пазар и на практика са участвали в реализирането на общ инвестиционен проект на собственика, усвоявайки средства, надхвърлящи многократно максималната граница на финансово подпомагане за целия период на прилагане на мярката 121. 6. На отделен ред са изложени мотиви, че фактът на изкуствено създаване на условия се доказва и от действията на Н. Киров по повод обявяването /регистрирането в Търговския регистър на Агенция по вписванията/ на прехвърлянето на дружествените дялове в Агросезони ЕООД от дъщеря му Д. Кирова към него /стр.12-13 от мотивите/. 7. Изграден е извод, че съдът приема за неоснователно възражението на задълженото лице, че за изискването на средствата в АУПДВ са формулирани две взаимно изключващи се тези. Прието е, че тези са взаимно допълващи се. Решаващите мотиви на първоинстанционният съд относно възражението на жалбоподателя за изтекла давност са изложени на стр.13 и сл. от решението. Възпроизведени са позициите на всяка една от страните по делото относно това какъв е срокът на давността, от кой момент е започнала да тече и към кой момент е изтекла. Според задълженото лице в случая намират приложение нормите на чл.1,§1 и чл.3, § 1 и 2 от Регламент /ЕО, ЕРАТОМ/ 2988/95г. на Съвета от 18.12.1995г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, като тези норми отнесени към обстоятелството, че ПСРС 2007 2013г. е приключила окончателно на 31.12.2015г. определят датата 31.12.2019г. като краен срок за реализиране на отговорността на ЕТ по принудителен ред; след като административният орган е приел, че датата на установяване на нарушението е 20.04.2020г., а административното производство е започнало на 06.01.2021г., то четири годишният давностен срок за установяване на нарушение и издаване на АУПДВ е изтекъл и административният орган е действал извън рамките на своята времева компетентност. Административният орган излага теза според която : Соченият Регламент 2988 е част от действащото право, но АУПДВ е издаден при действието на новия регламент /ЕС/ 1303/2013г. на Европейски парламент и на Съвета от 17.12.2013. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент /ЕО/ 1083/2006г на Съвета /Регламент 1303/, в която няма уредена погасителна давност за процесното правоотношение. Като алтернативно се прави позоваване на нормата на чл.171 във вр. с чл.162,ал.2,т.8 ДОПК, според които общата погасителна давност е 10г. и тя не е изтекла. За да отговори на спорния въпрос решаващият съд е дал тълкуване на сочената норма на чл.3 от Регламент 2988, като е посочил, че нормата на § 3 от същгия изрично предвижда, че държавите членки запазват възможността да прилагат срок, който е по дълъг от този, предвиден в § 1 и § 2. Посочено е, че съдът приема, че нередността е допусната /нарушението е извършено/ на 21.12.2015г. датата, на която е направено плащането към ЕТ по договора от 12.11.2015г., защото в този момент са възникнали неблагоприятните последици за бюджета на Европейския съюз от неправомерното поведение на жалбоподателя. Съпоставяйки тази дата с нормата на чл.3,§ 1 от Регламент 2988 при липса на друга правна регламентация, съдът е приел, че давностният срок би следвало да е изтекъл на 31.12.2019г. ,т.е. преди началото на образуваното административно производство. Съдът е приел, че такава друга национална правна регламентация е налице и това е нормата на чл.171,ал.2 ДОПК предвид публично правния характер на вземането чл.162,ал.2, т. 8 9 ДОПК. С оглед на изложеното като неоснователно е определено и възражението на задълженото лице по отношение на втория диспозитив на АУПДВ. Направено е позоваване на чл.162,ал.2,т.9 ДОПК, която определя лихвите върху публично-правни задължения също като публично-правно задължение. Предвид позицията на задълженото лице първоинстанционният съд е изложил и мотиви защо приема докладът на ОЛАФ като годно и обективно доказателство. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд Бургас е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на касатора Н. Киров се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. На първо място по т.1 от жалбата се правят оплаквания относно изводите на съда за давността, като се твърди, че същата е приложена неправилно. Излагат се аргумент, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че следва да се приложи института на давност по чл.171,ал.2 ДОПК, а не петгодишната давност по чл.171,ал.1 ДОПК, който давностен срок е изтекъл на 01.01.2021г., т.е. преди започване на административното производство по делото. По т.2 от касационната жалба се правят оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, и по специално на нормата на чл.8,ал.3 от Наредба 8/2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. във връзка с разпоредби на ЗМСМ / Закон за малките и средните предприятия/. По т.3 от касационната жалба се правят оплаквания за неправилно приложение на материалния закон относно изводите на първоинстанционния съд относно втория диспозитив на оспорения АУПДВ. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти/подаването на заявление за кандидатстване по съответната програма, сключването на договора между страните за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, подписаният анекс по него, размера на отпуснатата сума, откриването на административното производство и прочие/, същите са подробно възпроизведени в мотивите на първоинстанционното решение, поради което не следва да бъдат преповтаряни допълнително и в настоящето решение. С оглед на позициите и становищата на страните правилно първоинстанционният съд е определил като един от основните спорни въпроси този за наличието на изтекла погасителна давност. Даденият отрицателен отговор на спорния въпрос от страна на Административен съд Бургас е правилен като краен резултат, но изложените мотиви в тази насока не се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като същите не са в съответствие с материалния закон. Принципно първоинстанционният съд правилно е приел, че въпросът за давността за подобен род правоотношение се урежда с нормите на Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. Така чл.3,§1, изр.първо от Регламента определя, че срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в който нередността по смисъла на член 1, параграф 1 е извършена,а според § 3. Държавите-членки запазват възможността да прилагат срок, който е по-дълъг от този, предвиден в параграфи 1 и 2 съответно. В продължение съдът е приел, че давностният срок за реализиране на юридическата отговорност на ЕТ по силата на чл.3,§1 от Регламент 2988 при липса на друга правна регламентация следва да е изтекъл на 31.12.2019г. /определен от обстоятелството, че ПРСР е многогодишна програма , приключила на 31.12.2015г., /,т.е. преди откриване на административното производство, а това друго е уредено в нормата на чл.171,ал.2 ДОПК, която предвижда давностен срок. Настоящата съдебна инстанция не споделя този негов извод, като намира, че съдът не е съобразил останалите параграфи на чл.3, които съдържат подробна регламентация на института на давността, и са част от действащото право, като неправилно на основание чл.3,§3 от регламента е направено позоваване на нормите на ДОПК. Така чл.3,§1, изречение от Регламент 2988/95 определя, че в случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. С АУПДВ са установени нарушения на критериите за допустимост на финансирането, които нарушения са започнали от момента на сключването на договора на 12.11.2015г. и приключват до момента в който приключва неговото изпълнение, т.е. до изтичане на мониторинговия период по т.4.281 от договора, който период е три години от датата на получаване окончателното плащане по договора за ползватели, които са малки и средни предприятия по смисъла на чл.3 от ЗМСП. Окончателното плащане по договора е извършена на 16.12.2015г., поради което давностният срок по чл.3,§1, изр.1 от Регламент 2988/95 започва за тече от 16.12.2018г. и изтича на 16. 12.2022г. Следователно към момента на образуване на административното производство на 06.01.2021г. този срок не е изтекъл. Като е стигнал до същият правен извод , макар и с други правни мотиви, първоинстанционният съд правилно е приел, че възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност е неоснователно. По отношение на оплакванията по т.2 от касационната жалба, свързани с неправилно приложение на материалния закон и по специално разпоредби на ЗМСП във връзка с констатациите за наличие на нарушение на нормата на чл.8,ал.3 от Наредба 8/2008г., настоящата инстанция приема за установено следното: Противно на изложеното в касационната жалба, решението на първоинстанционният съд съдържа мотиви относно наличието на свързаност между сочените три предприятия, получили безвъзмездна финансова помощ, чиито отношения попадат в приложното поле на чл.4,ал.8 ЗМСП. Непосочването на коя конкретна точка от приложното поле на нормата не би следвало да се разглежда като съществено нарушение на съдопроизводствените правила/липса на мотиви/, доколкото важното и същественото е, че така свързаност съществува по смисъла на чл.8,ал.3 от Наредбата. Не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора относно изводите на първоинстанционния съд, че в приложимото законодателство не е предвидено ограничение в периода на свързаност между отделните правни субекти. Изложените мотиви в тази насока от административния съд се споделят напълно при условията на чл.221,ал.2 АПК от настоящата касационна инстанция. Да се приеме друго, означава заобикаляне на целите, за които е създадена програмата за Модернизация на земеделските стопанства , което не е правно допустимо. Направените оплаквания за допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с неизискване и събиране като доказателство по делото на подадене декларация по чл.4а,ал.1 ЗМСП ведно с приложенията към нея, като част от придружаващите документи към заявлението за подпомагане по мярка 121, не могат да бъдат споделени. Решаващият съд е изложил подробни мотиви за наличие на свързаност между трите предприятия и изводите в тази насока не се променят от обстоятелството, че наличието на свързаност между ЕТ и МЕССУ ЕООД е било декларирано от Н. Киров. Наведените в раздел 2.3 от касационната оплаквания, свързани с липсата на мотиви относно елмента от фактическия състав на свързаността осъществяват дейността си на същия съответен пазар или вертикално свързани пазари , не намират подкрепа в закона и фактите по делото. От простия факт, че и трите предприятия кандидатстват за подпомагане по една и съща мярка, следва логичния извод, че те извършват една и съща селскостопанска дейност на един и същ национален пазар обработка на земеделска зезя и отглеждане на селскостопански култури. Този извод е обоснован и в оспорения АУПДВ, като същият е изведен от представените от предприятията производствени програми към бизнес-плановете като неразделна част от заявленията за подпомагане. Изложеното в касационната жалба оплакване за съществено противоречие в мотивите на решението относно момента и начина на извършване на нарушението, също не може да бъде споделено. Както бе посочено и по-горе, при постановяване на решението първоинстанционният съд е изложил мотиви както относно допуснато нарушение по чл.8,ал.3 от Наредба 80 /превишаване на макссималния праг на финансиране/, така и по нарушението по чл.13,ал.11 от същата наредба изкуствено създадени условия за кандидатстване. Прието е, че от събраните по делото доказателства се установяват по несъмнен начин и двете нарушуния, в това число и момента на извършването им, като мотивите в тази насока се споделят напълно от настоящата касационна инстанция. Правилно е посочено и акцентирано от първоинстанционния съд, че двете нарушения не са взаимно-изключващи се, а взаимно дъплаващи се, тъй като свързаността межу лицата, контролирани от Н. Киров през периода на действие на ПРСР е обусловила при подпомагането им да бъде надхвърлен прага по чл.8,ал.2 от Наредба 8, а бездействието на физическото лице при вписване на извършените промени в Агросезони ЕООД е създало приведна допустимост /изкуствени условия/ за подписването на договор с ЕТ и заплащане по него на средства от ДФ Земеделие . В продължение на изложеното настоящата съдебна инстанция намира за неоснователни оплакванията на касатора, свързани с изводите на административния съд по отношение на трето предприятие Агросезони ЕООД. Съгласно чл.140,ал.4 ТЗ увеличаване и намаляване на капитала, приемане и изключване на съдружник, преобразуване на дружеството, избор и освобождаване на управител, както и назначаване на ликвидатор имат действие от вписването им в търговския регистър. Договорът за прехвърляне на дружествени дялове в Агросезони ЕООД /л.168 от първоинстанционното дело/ е сключен на 07.10.2015г. между Д. Кирова и Н. Киров и същият поражда незабавно действия в техните отношения. Този договор е вписан в търговския регистър едва на 14.01.2016г., след кандидатстването и получаването на средствата по помощта от ЕТ ЕТ Димета 91 Н. Киров . Това обстоятелство правилно е определено от първоинстанционния съд като съзнателно и изкуствено действие, целящо заобикаляне на ограничението по чл.8,ал.3 във вр. с ал.2 от Наредба 8 относно таван на помощта, както и създаващо изкуствени условия за подпомагане в нарушение на чл.13,ал.8 от същата наредба. Най-накрая не могат да бъдат споделени и оплакванията в т.3 от касационната жалба, свързани с изводите на първоинстанционния съд по отношение на втория диспозитив от оспорения АУПДВ. Навеждат се доводи, че с него диспозитив по същество се налага договорна санкция, съставляваща заплащане на неустойка, която е изъв приложното поле на чл.27,ал.3 ЗПЗП, съответно не съставлява публично държавно вземане по смисъла на чл.162,ал.2 ДОПК и претенцията за нея следва да бъде реализирана по граждонско-правен път, а не чрез издаване на АУПДВ. Съгласно чл.162,ал.2, т.8 ДОПК публични държавни вземания са за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. Член 5,§1 от Регламент 2988/95 определя, че за преднамерено извършените или причинените по небрежност нередности могат да доведат до следните административни санкции: а) заплащане на административна глоба; б) заплащане на сума, по-голяма от незаконно придобитата или избегнатата, плюс лихва, когато това е възможно; тази допълнителна сума се определя в съответствие с процентното отношение, което се урежда от особените правила, и не може да надхвърля нивото, което е строго необходимо, за да представлява възпиращо средство;в) частичното или пълното премахване на облагата, отпусната по правилата на Общността, дори ако операторът се е възползвал само от част от облагата.г) изключване от или оттегляне на облагата за периода, следващ нередността; д) временно оттегляне на необходимото одобрение или признание за участие в схема на подпомагане на Общността; е) загуба на обезпечението или на депозита, учредени с оглед съобразяването с правилата или възстановяване на обезпечението, което е било освободено по грешка; ж) други санкции от чисто имуществен характер, еквивалентни по характер и обхват, предвиден в секторните правила, приети от Съвета в светлината на особените изисквания на въпросните сектори и в съответствие с осъществяването на правомощията, предоставени на Комисията от Съвета. Нормата на чл.27,ал.3 ЗПЗП разпорежда, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Според ал.7 от същия чл.27 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Посочената правна регламентация обосновава извод, че уговорената неустойка по договора съставлява вид административна санкция, предвидена в законодателството на Европейския съюз и в националното законодателство, поради което реализирането на същата следва да бъде извършено чрез издаване на АУПДВ по реда на чл.27,ал.7 ЗПЗП. В този смисъл следва да се коригират мотивите на първоинстанционното решение, тъй като решаващият съд неправилно е приел, че сумата по вторият диспозитив правилно е определена с АУПДВ като вид публично държавно вземане по смисъла на чл.162,ал.2,т.9 ДОЖПК /лихви върху вземанията по т.1 8 /. След като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения акт и неоснователност на жалбата, Административен съд Бургас е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на Държавен фонд Земеделие София разноски по делото за касационната инстанция в размер на 6 438,08лв., съгласно представения на л.41 от настоящето дело списък с разноски и доказателства за тяхното извършване. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,