Решение № 5755 от 07.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15867/2008 г.

Решение № 5755 от 07.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15867/2008 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "Инструментален завод" ООД гр. Пазарджик, подадена чрез адв. Николай Божилов, срещу решение № 990/13.10.2008 г. по адм. дело № 1181/2007 г. на Пловдивския административен съд, ХII състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 1300-158/04.05.2007 г. на ТД на НАП - гр. Пазарджик, в частта, в която е потвърден с Решение № 634/04.07.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 202449,83 лв., ведно с лихви за просрочие.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон-отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

По подробни съображения изложени в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението и да му бъдат присъдени разноски по делото.

Ответникът - директорът на дирекция Д "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Христев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Подробни съображения развива в писмена защита представена в с. з. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да отхвърли жалбата на дружеството АС - Пловдив е приел следното:

1. По отношение на преките доставчици "Морион" ООД, "Таня 97" ЕООД, "Машина" ООД, ЕТ "Интер Комерс - Петър Георгиев", "Оником" ЕООД данъчните органи са констатирали действия по чл. 109, ал. 12, т. 1 от ДПК (отм.), а именно доставчиците са лица, които не са могли да бъдат открити на декларирания адрес. В тази връзка съдът е приел, че процесуалните действия на органите по приходите са предприети и извършени в съответствие с изискванията на процесуалния закон, като обстоятелството по чл. 109, ал. 12, т. 1 от ДПК (отм.) е надлежно удостоверено с протоколи, съставени в съответствие с изискванията на приложимия към момента на проверките процесуален закон (чл. 50 от ДОПК) . По отношение на някои от доставчиците ("Таня 97" ЕООД, "Машина" ООД, ЕТ "Интер Комерс - Петър Георгиев", "Оником" ЕООД) съдът е посочил, че не е констатирал налични доказателства относно законосъобразно предприета и изпълнена процедура по чл. 32 от ДОПК . Това обстоятелство обаче според решаващия съд има значение при преценка законосъобразността на евентуално констатирано обстоятелство по чл. 109, ал. 12, т. 4 от ДПК (отм.), но не и към констатираното обстоятелство по чл. 109, ал. 12, т. 1 от ДПК (отм.), съставляващо основание за непризнаване право на данъчен кредит.

По отношение на доставчиците "Квинта Комерс" ООД и ЕТ "Ватоба - Валентин Банков - Данаил Борисов" са констатирани обстоятелствата по чл. 109, ал. 12, т. 4 от ДПК (отм.), като по повод лично връчени на представляващите дружеството и ЕТ искания за предоставяне на документи и обяснения, не са представени изисканите от органите по приходите документи, имащи значение за възникване на право на данъчен кредит, и по този начин същите са осуетили и възпрепятствали органите по приходите по начин, непозволяващ извършването на съответната проверка.

В конкретния случай според съда не е установено начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) при преките доставчици, за които са констатирани обстоятелствата по т. 1 и т. 4 на ал. 12, чл. 109 от ДПК (отм.). Не са налице и предпоставките на чл. 64 от ЗДДС, свързани с реалното извършване на доставките, поради което съдът е приел, че изводът на ревизиращите за реализирано данъчно предимство от жалбоподателя, като получател по доставките, е обоснован и законосъобразен. Решаващият съд е посочил, че в случая размерът на данъчното предимство е установен, като това е размерът на отразения данък в процесните фактури, издадени от преките доставчици, който е претендиран като данъчен кредит за приспадане от жалбоподателя в СД за съответните данъчни периоди, по отношение на които не са установени законоустановените предпоставки за такова приспадане.

2. Относно непризнатото право на данъчен кредит за процесните периоди 2002 г. - 2005 г. на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗДДС (отм.) по фактури, издадени от преките доставчици: ЕТ "Ватоба - Валентин Банков - Данаил Борисов", "Грейн трейд" ООД, "Прибавел" АД, "Емили стакс" ЕООД, "Емвес-1" ЕООД, "Висконт - БС" ЕООД, както и предходните доставчици "Емили стакс" и "ЕВМ - Трединг" ЕООД по отношение на прекия доставчик "Регал СР" ЕООД - съдът е приел, че процесуалните действия на органите по приходите при извършване на насрещните проверки на преките и предходните доставчици, са осъществени съобразно изискванията на процесуалния закон, като същият не е констатирал съществени пороци на процедурата по чл. 32 от ДОПК, с оглед на което съдът е обосновал извода, че нормата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) е законосъобразно приложена.

По отношение на доставчика "Прибавел" ООД съдът не е констатирал да е връчено ИПДПО, лично или по реда на чл. 32 от ДОПК, по повод на което доставчикът да не е представил изисканите му от органите по приходите документи и обяснения, с оглед на което съдът е приел, че неправилно е приложена в случая разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), тъй като доставчикът не е бил надлежно уведомен по реда на ДОПК. В тази връзка АС е посочил, че обстоятелството, че декларирания от доставчика адрес за кореспонденция не съществува като административен адрес, субсимиращо се в хипотезата на чл. 32, ал. 3 от ДОПК, е било основание за предприемане на действия по връчване по реда на чл. 32 от с. к., респ. за поставяне на съобщение от орган по приходите по смисъла на чл. 32, ал. 4 от с. к., което в случая не е изпълнено. Липсата на надлежно проведена процедура по чл. 32 от ДОПК по уведомяване на доставчика "Прибавел" ООД, според съда дори и да обосновава незаконосъобразното приложение на нормата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), не води до отмяна на РА, а с оглед разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК задължава съда да разреши спора по същество.

АС е обосновал извода, че жалбоподателят не е провел пълно насрещно доказване, не е установил наличието на предпоставките по чл. 64, ал. 1, т. 2 и чл. 63 и чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.) за възникване и упражняване на право данъчен кредит по фактурите, издадени от доставчиците визирани в т. 1 и т. 2 по-горе, въпреки изрично дадените указания от съда относно подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването им.

В случая проверка в счетоводството на доставчиците, която да обоснове извода за начисляване на данъка и за редовността на воденото счетоводство не е направена от вещото лице, с оглед на което съдът е посочил, че и приетото заключение на ССЕ не установява по безспорен начин начисляването на данъка в счетоводството на доставчиците "Емили стакс" ЕООД и "Висконт БС" ЕООД, като същото не опровергава установените фактически констатации по отношение на тези доставчици.

Съдът е констатирал, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства и за извършването на доставките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) - договори във връзка с доставките, платежни документи, товарителници или други документи за транспорт, приемо-предаване на стоките, документи за наличие на материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките, както и не се установяват предходните доставки по процесните фактури.

В случая съдът не е установил и плащане на данъка по ДДС-сметка на доставчиците, което обстоятелство би дерогирало приложението на нормата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), съгласно императивното правило на чл. 65, ал. 8 от с. з.

Приетото по делото заключение на допълнителната ССЕ според първоинстанционният съд не опровергава по никакъв начин установените констатации, по отношение на отказания данъчен кредит по фактурите, издадени от "Регал СР" ООД, предвид извършени действия и констатирани обстоятелства по отношение на предходните му доставчици "Емили стакс" ЕООД и "ЕВМ - Трейдинг" ЕООД.

3. Относно непризнатото право на данъчен кредит за процесните периоди на основание чл. 64, т. 2 във вр. с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) по отношение на доставчиците "Морион" ООД, "Таня 97" ЕООД, "Машина" ООД и "Висконт БС" ЕООД, АС е посочил, че това обстоятелство съставлява самостоятелно основание за непризнаване на право на данъчен кредит, наред с приетото от ревизиращите основание по чл. 109, ал. 11 и 12, респ. чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). В случая констатираната липса на отразяване на фактурите в дневника за продажби и СД за съответния данъчен период, обосновава извода за липса на начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.).

По отношение на фактурите, издадени прекия доставчик "ЕВМ Трейдинг" ЕООД през м. 02 и 03.2005 г., с оглед безспорно установеното от съда обстоятелство, че същите са издадени след дерегистрацията на дружеството - 30.08.2004 г., е обоснован извода, че в случая не е спазено изискването на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) за начисляване на данъка от регистрирано по ЗДДС лице - доставчик.

Съобразно подробно изложените по-горе мотиви, АС - Пловдив е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна и е потвърдил оспорения РА.

Така постановеното решение е правилно.

Изложените в касационната жалба доводи са аналогични с поддържаните в жалбата пред административния съд и по пътя на тълкуване се извличат оплаквания за нарушение на материалния закон. Обжалваното решение е постановено при правилно тълкуване и точно прилагане на материалния закон - в случая чл. 64, т. 2, чл. 55, ал. 6 и чл. 65, ал. 4, т. 4 във връзка с чл. 6 от ЗДДС (отм.). За да се произнесе съдът е осъществил в пълен обем проверката по чл. 160, ал. 2 от ДОПК . Преценявал е обосноваността на РА, като е проследил и анализирал всяка от доставките, респективно издаваните фактури. По четиринадесет пункта от изключително подробните мотиви са проследени доставките от "Морион" ООД, "Квинта Комерс" ООД, "Таня 97" ЕООД, "Машина" ООД, ЕТ "Интер комерс", "Оником" ООД, ЕТ "Ватоба", "Грейн трейд" ООД, "Прибавел" АД, "Емили стакс" ЕООД и др. Проверени са предпоставките за отказа да се признае право на данъчен кредит, като са обсъдени и основното и допълнително експертни заключения.

Не откриването на деклариран данъчен адрес по отношение на преките доставчици, изброени в т. 1 от решението, е попречило на данъчния орган да установи дали данъкът е начислен при условията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), поради което правото на данъчен кредит отказано на осн. чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС . Отделно от това данъчният орган е приел, че е налице и хипотезата на чл. 109, ал. 11 във вр. с ал. 12, т. 1 от ДПК (отм.), която е самостоятелно основание за непризнаване на право на данъчен кредит. При условията на чл. 108, ал. 8 от ДПК (отм.) чрез допустими доказателствени средства жалбоподателят е могъл да установи начисляване на данъка при условията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), каквито доказателства не са ангажирани. В случая, щом с РА е установено, че посоченият пряк доставчик на ревизирания субект не е начислил ДДС по спорните фактури, а данъчният орган е установил в какво се изразява твърдяната от него данъчна облага или предимство и какъв е техният размер, то за касатора не е налице право на процесния данъчен кредит.

Съдът подробно е анализирал и фактурите, издадени от прекия доставчик "Регал СР" ООД, както и действията и констатациите относно предходните доставчици "ЕВМ Трейдинг" ЕООД и "Емили стакс" ЕООД. Обосновано е приел, че не е установена реалност на доставките, поради което формалното изпълнение за начисляване на данъка при прекия доставчик не е достатъчно, за да възникне правото на данъчен кредит. В случая тежест на касатора е било да докаже твърдяните обстоятелства.

Съобразно изложеното следва да бъде прието, че решението на АС - Пловдив не страда от пороците, наведени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото. На ответника за касационната инстанция следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в претендирания в писмената защита размер от 95 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, първо А отделение,